Какво може да постигне Една хромозома повече?

Преди повече от 4 години бяха обявени резултатите от конкурса „Изгревът на следващото“ на фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Единият награден роман там вече излезе миналата година – „14 минути до изгрева“ на Божан Божков. Сега дойде ред и на другия – „Една хромозома повече“ на Невена Паскалева.

Особеното при него е, че е харесан единодушно от всички членове на журито, което е изключителна рядкост. Калин М. Ненов пише за романа следното:

„Една хромозома повече“ е от онези истории, които може отпървом да ни уплашат… но лека-полека (и особено на финала си) ще ни направят големи колкото Космоса. Тя ни дава нов поглед към децата със синдром на Даун – и ни замисля каква ли е мисията на всички останали различни човеци, които се появяват сред нас все по-често. Темите за задругите, откриването на общност-семейство и чудесата, които правим, когато успеем да ги направим заедно, няма да ги обсъждам; те са ни ясни още от „Властелина“ насам… и все така нужни. Все така.

Горещо препоръчвам романа на… ами на всички ви. Но особено на онези, които (като мене понякога) се чудят: Могат ли българските автори да пишат? Могат ли да пишат на общочовешки теми? Могат ли да пишат на общочовешки теми така, че след последния ред да се чувстваме окрилени и обширени?

Самият роман се представя не със синопсис на сюжета в анотацията, а с цитат:

– Не знам какво ще е нужно да направиш в Ню Йорк – промълви полковникът – но вярвам в теб. В никой друг не съм вярвал така. И не защото познавам баща ти. Ти си видял дявола в очите. Познаваш го. Можеш да го различиш навсякъде.
– Омръзна ми да виждам дявола навсякъде. – Александър стисна слепоочията си. – Наистина ми омръзна, Иван Иванович. Забравих какво е да виждаш ангелите. Забравих…
– Спомняш ли си какво си говорихме веднъж, Саша? Така, лично.
– Не, какво? – Александър премигна, за да прогони една нежелана сълза. Тонът на полковника също бе станал много тих.
– В началото, като дойде тук. Споделих ти някои свои виждания, дето и с баща ти не съм ги говорил. Видях те, че си различен. Казах ти, че не трябва да се борим за Русия, а за света. Помниш ли? Е… това искам да направиш сега. Да отидеш там и да се бориш за света.
– Не искате ли твърде много от мен?
Полковникът се пресегна и сложи ръка на рамото му.
– Ако се пребориш за света, може би ще се пребориш и за себе си. Не мислиш ли?

Можете да си го поръчате през пощата на Човешката библиотека poslednorog -в- gmail.com. Предлага се както на хартия, така и в електронен вариант, като във втория случай сами избирате колко да заплатите за него.