Снимки от Плутон
Как изглежда залезът на ледената планета?
Сондата Ню Хорайзънс, която беше изпратена да разучава най-малката планета (?) в Слънчевата система през 2006 г., продължава да ни радва с интересни снимки. Залез над Плутон и ледени планини са част от пейзажите, които ще видим. Те са направени на разстояние 17 700 километра от Плутон и са пропътували над 4,8 милиарда километра, за да стигнат до Земята.
Петнайсет минути след най-близкото си преминаване до Плутон, на 14 юли, апаратът се е обърнал към слънцето и е заснел залеза над набраздените планини и замръзналите равнини по хоризонта на деветата планета. Отдясно се вижда гладкото плато Спутник, което от запад (ляво) е оградено с мистериозни планини, високи над 3300 метра. Светлинните обръчи пък показват многопластовата атмосфера на Плутон.
„Тази снимка те кара да се чувстваш все едно си там, на Плутон, разглеждайки лично пейзажа“, казва Главният изследовател Алан Стърн. „Но тя също така дава изобилие от научна информация – разкрива нови детайли за атмосферата, планините, глетчерите и равнините на Плутон“.
В комбинация с другите наскоро свалени снимки, тази доказа наличието на хидрологичен цикъл на Плутон, подобен на този на Земята, но съдържащ меки и екзотични ледове, включително азотен, вместо воден. Глетчери се стичат към платото Спутник от силно заледения регион на изток по начин, подобен на този, по който ледените покривки на Гренландия и Антарктида образуват замръзнали потоци по ръбовете си.
Червените стрелки показват долините, по които се стича азотът от ледниците, а сините стрелки – фронта на течната вълна.
„Не очаквахме да намерим следи за леден цикъл, базиран на азот, който да функционира в суровите условия на периферната част от Слънчевата система“, казва Алан Хауърд, член на геоложкия и геофизичния екип. „Поддържан от слаба слънчева светлина, той е директно сравним с хидрологичния цикъл, който захранва ледените покривки на Земята, където водата се изпарява от океаните, пада като сняг и се връща в моретата чрез течения от глетчерите.“
Очакваме още снимки от Ню Хорайзънс, тъй като по план НАСА ще получава и декодира данни чак до края на 2016 г.