Драматичен разказ за съдбата на един астронавт, зарязан напълно сам на Марс

Искам да започна с признанието, че не съм от хората, които четат много. Още по-малко ми се случва да чета художествена литература. По принцип съм прекалено критичен към това, което чета. Понеже се занимавам с физика и астрономия и науките са ми интересни като цяло, съм запознат с научните основи на почти всичко във фантастиката. За мен най-важното изискване към един научно фантастичен роман е да е научен (ще използвам случая да благодаря на Азимов за прекрасното му творчество!).

Оказва се, че съществува и съвременен автор, на когото трябва да благодаря. И той се казва Анди Уеър. „Марсианецът“ е първият публикуван роман на американския автор и се радва на страхотен успех по целия свят. Преди него Уеър публикува предимно кратки разкази в блога си, където всеки може да ги чете безплатно.

Романът разказва историята на Марк Уотни – астронавт, част от третата мисия до Марс. До този момент мисиите „Арес“ са били успешни, но още на шестия ден от кацането на „Арес 3“ се развива силна прашна буря и екипажът трябва да се евакуира. По пътя до излитащия модул, обаче, астронавт Марк Уотни, ботаник и инженер на мисията, претърпява фатален инцидент. Неговите колеги продължават с евакуацията, защото знаят, че не могат да направят нищо за мъртвия си приятел и колега. Или поне така мислят – по щастлива случайност Марк оцелява. Но сега е сам на негостоприемната планета. Сега, ако иска да се върне на Земята, трябва да оцелее докато дойде време NASA да изпрати следващата „Арес“ мисия и да измине около 3000 км. по трудната повърхност на Марс. Това е достатъчно трудна задача дори без факта, че храната няма да му стигне за да оцелее до „Арес 4“. На Марк Уотни няма да му е лесно. А и Марс ще направи всичко възможно да го убие…

Наистина трябва да призная, че книгата ме грабна още от първата страница. Голяма част от романа е написан от първо лице под формата на бордовия дневник на мисията, който Марк Уотни попълва старателно. По време на престоят му на червената планета той ще се изправи пред много проблеми и изпитания, всяко от които има потенциала да го убие. Останах много изненадан от научната издържаност на цялата книга – всичко е съобразено с инженерния и научен прогрес на човечеството. Динамичният разказ няма да ви остави да скучаете дори за момент – аз поставих личния си рекорд за най-бързо четене на книга с „Марсианецът“. За първи път ми се случи да нямам търпение да се прибера вкъщи, за да продължа с четенето.

Разбира се, трябва да споделя и критиките, които имам към книгата. Почти до края на книгата такива отсъстваха, но все пак. На моменти преходът между дневника на Уотни и речта на разказвача ми се струваше малко рязък. Когато разказвачът се появи за първи път, бях малко изненадан, защото доста дълго време дневникът на Уотни беше единствената форма на разказване и бях останал с впечатлението, че цялата книга ще е в този стил. Щеше да е яко, но все пак някой трябва да ни запознае със събитията, на които героят не е свидетел.

Както казах, историята е динамична и определено успя да ме направи съпричастен. На моменти може да ви докара до сълзи, да предизвика тръпки по гърба или да ви разсмее с глас. Определено хуморът е на добро ниво – за това допринася най-много образът на Марк. Нито за момент не ми доскуча, макар понякога разказите за случващото се на Земята да ми се струваха дълги, защото ми се искаше по-бързо да се върна на Марс и да разбера какво се случва с Уотни.

Друг момент, от който не останах много доволен, беше краят. Първо – развръзката беше доста бърза и кратка (динамична, в стила на цялата книга). Краят не е отворен, но оставя възможността за продължение – бих се радвал да науча какво се случва след края на романа. Това, в комбинация с успеха на книгата, ме кара да мисля, че е много вероятно да се появи продължение на книгата.

Всичко друго в книгата заслужава само похвали – стилът, емоционалният заряд, темите за размисъл… Определено един от най-добрите романи, на които съм попадал.

През цялото време докато четях, си мислех „Колко як филм ще стане по тази книга!“. Е, филм ще има, дори вече се знае, кои са хората зад него. Режисьор ще бъде Ридли Скот („Пришълецът“, „Blade Runner“), а сценарист ще бъде Дрю Годард („Z-та Световна война“, „Хижа в гората“ и „Кловърфийлд“ – Дано да надмине обичайното си ниво!). Главната роля, на астронавта Марк Уотни, ще изпълни Мат Деймън (сагата за Борн, „Добрият Уил Хънтинг“), част от актьорския състав ще бъдат и Джесика Частейн, Кейт Мара и Шон Бийн. Вижте трейлъра тук.

Премиерата на филма е обявена за 2 октомври.

Аз лично със сигурност ще гледам филма. Смятам, че историята има потенциал, по-голям от този на „Гравитация“, „Интерстелар“, „Прометей“ и т.н. Ако не сте прочели книгата – направете го! Ако не ви се чете – изчакайте филма. Както и да е – романът „Марсианецът“ е може би най-добрата книга за 2014 година и една от любимите ми книги. Определено заслужава вниманието на всички фенове на фантастиката!

Моята оценка:
История – 6
Герои – 5.50
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Отличен (5.85)