Три нови фентъзита по книжарниците
„Дяволите“ на Джо Абъркромби, „Книга за формата и самотата“ на Рут Озеки и ново издание на „Дан на хрътките“ от Стивън Ериксън бяха пуснати през последните дни.
Логично около Панаира да излизат повече книги, а той радваше читателите в София през цялата минала седмица. Затова в тази новина ще ви покажем три от новите фентъзита, които озариха пазара през първата половина на декември.
Първото е може би най-вълнуващото – новата книга на Джо Абъркромби „Дяволите“. Тя се предлага и в мека, и в твърда корица.
Достопочтеният брат Диас е призован в Свещения град, за да получи признание и висок пост в Църквата. Вместо това се оказва начело на свещен отряд от истински дяволи – прокълнат рицар тамплиер; вампир аристократ с безупречни маниери и кървави навици; върколачка с изявен вкус към човешкото месо; некромант, който дирижира трупове като симфония; полуневидима елфка, изпълнена с ненавист към хората; опитна убийца с мрачно минало. Тази абсурдна пасмина е окована в нерушимо папско заклинание да отведе една дръзка улична крадла до Троя, защото – как иначе? – тя е отдавна изгубената наследница на узурпирания от могъща магьосница Змийски трон.
Мисията им е невъзможна изначално. Те трябва да прекарат тази невежа принцеса през опожарена, пропита с магия и кръв земя, да оцелеят в битки с демонични твари, да измамят алчни владетели и фанатични кардинали и – ако небето е милостиво – по възможност да не се избият помежду си.
Брат Диас върви към ада, но поне дяволите са на негова страна.
За да вършат божията работа.
Как стигнахме дотук – кратък и кървав летопис
И децата знаят, че Хектор победи Ахил, Троянският кон бе изгорен, Микена беше безмилостно плячкосана. Картагенската империя нахлу в Италия, а техните несравними Вещери инженери основаха там великия Свещен град. После дойдоха свирепите елфи и в отчаянието си картагенците отвориха портал към ада и унищожиха собствения си град. Сега нечестивите създания са изтласкани в Светите земи, като между тях и Европа стои само легендарната Троя и нейният извисен до небесата Змийски трон. Въпрос на време е елфите отново да се изсипят от изток и да пометат всичко и всички със сатанинския си огън.
А Европа не е готова за ново нашествие. Макар и обединен под свещения кръг и властта на детето папа Бенедикта Първа, континентът е поразен от чума и глад, навсякъде дебнат чудовища, а заплахата от елфите не е достатъчна, за да върне троянските еретици, почитащи знака на колелото, в лоното на истинската Църква на Спасителката.
Следващата книга не е точно фентъзи, по-скоро спада към магическия реализъм, но при нас ще я броим за такава, защото си има необходимия елемент. Става дума за „Книга за формата и празнотата“ на Рут Озеки – носител на Женската награда за худоществена литература.
Скоро след неочакваната смърт на баща си тринайсетгодишният Бени О, момче с японско-корейски корени, започва да чува гласовете на предметите около себе си. В началото се опитва да ги игнорира, но постепенно те започват да го следват навсякъде: у дома, по улиците, в училище… Така отношенията между него и майка му Анабел, също дълбоко разтърсена от загубата на своя съпруг музикант, неизбежно се влошават.
След лечение в психиатрия Бени се сприятелява с една от пациентките в отделението и мистериозния ѝ наставник – бездомник и поет. Водено от загадъчните напътствия, които Алеф оставя в обществената библиотека, момчето най-сетне открива мястото си на откровение, където чува своята Книга. Дали тя ще му помогне да намери отново гласа си и да го използва… или пък се кани да му навреди?
Забавен и драматичен, роман за първите любовни трепети, но и семейна сага – „Книга за формата и празнотата“ ще се хареса на всекиго. С богатата си палитра от пълнокръвни герои тази философски сериозна и формално игрива книга на световноизвестната Рут Озеки разкрива най-силната ѝ страна – с рафиниран до съвършенство стил да въздейства на читателя до дълбините на съзнанието и душата му.
И за финал – Бард продължават да преиздават „Малазанска книга на мъртвите“ за радост на всички фенове. Този месец са пуснали осмата част – „Дан на хрътките“.
Ериксън е необикновен писател… Моят съвет към всеки, който би могъл да ме чуе, е: доставете си удоволствието!
Стивън Доналдсън
Пълна с убийци, магове, политика, интрига, хумор, напрегнато действие, ярки характери и напълно оригинален подход към магията… една от най-оригиналните и завладяващи фентъзи поредици в последно време.
Интерзоун
Дайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи.
Salon.com
Истински епичен по обхват, Ериксън няма равен на себе си, стане ли дума за действие и въображение, и влиза сред ранга на автори като Толкин и Доналдсън в своята визия за митичното, а може би дори ги надвишава.
SF Site
Стивън Ериксън е археолог и антрополог. Дебютният му роман “Лунните градини” беляза началната глава на епическата поредица “Малазанска Книга на мъртвите”, призната за една от най-значителните творби в жанра фентъзи за това хилядолетие.