Защо Terminator: Dark Fate се провали според Джеймс Камерън

От днес „Аватар: Природата на водата“ официално се смята за преминал бариерата от един милиард долара събрани приходи в световен мащаб. Джеймс Камерън може да е доволен от продукцията си – хората се тълпят да я гледат, а критиците като цяло я хвалят или поне дават одобрение. Режисьорът отдавна има звезда на холивудската Алея на славата, а в биографията му, освен двата Аватара до момента има шедьоври като „Пришълците“, „Терминатор“, „Терминатор 2“, „Титаник“ и др. блокбъстъри, дали нещо на света и на историята на кинематографията.

Колкото и велик да е талантът му, колкото и да се прекланяме пред него, днес ще изразим недоволство и недоумение към едно от най-пресните му изказвания. То се отнася до „Терминатор: Мрачна съдба“, продуциран и донякъде написан от Камерън (макар и не режисиран). Шестата част от поредицата „Терминатор“ е най-големият й финансов провал с над 120 милиона долара загуба и много лоши отзиви от публика и критици. Не е най-лошият филм от франчайза, тази чест се пада на „Терминатор: Генезис“, но е доста близо. А надеждите за него бяха големи – той върна оригиналните актьори Арнолд Шварценегер и Линда Хамилтън и обеща да съживи поредицата като директно продължение на втора част – последната всепризната за добра такава.

Наскоро журналист е задал на Камерън въпроса какво не му се получи на този филм. Ето озадачаващия му отговор:

Мисля, че проблемът, и поемам пълна отговорност за това, е че отказах да го направя без Арнолд. Тим (режисьорът Тим Милър) не искаше Арнолд, но аз му казах „Виж, така не искам. Арнолд и аз сме приятели от 40 години и направо го чувам в главата си – „Джим, не мога да повярвам, че ще правиш филм за Терминатор без мен“. За мен не беше особено важно да има нов филм, но им казах – „ако намерите начин да върнете Арнолд, тогава ще се радвам да участвам в проекта“.

А след това Тим поиска и Линда. Според мен това, което се получи, беше, че филмът можеше да оцелее с Линда в него, можеше да оцелее с Арнолд в него, но като сложиш Линда и Арнолд заедно, получаваш 60-годишна и 70-годишен и изведнъж това не е „Терминатор“ за теб, това даже не е „Терминатор“ за баща ти, а е „Терминатор“ за дядо ти. И ние не разбрахме това тогава. Обичахме го, смятахме идеята за готина, да направим директно продължение на филм, излязъл през 1991 г. Но тогава сегашните млади кинозрители не са били родени. Те нямаше да бъдат родени още цели 10 години.

Така че проблемът беше собствената ни миопия. Самонавихме се, че ще ни се получи, надъхахме се, а накрая ето какъв урок си извадихме.

Източник: Deadline.

С други думи, според Камерън проблемът не са пропуските в сюжета, рязкото ненужно убийство на Джон Конър, скучните нови главни герои, насилената политкоректност, тоталната липса на иновативност или умората от франчайза след три неуспешни филма, най-лошият от които излязъл само 4 години по-рано, проблемът е, че двамата главни актьори са били прекалено възрастни и непривлекателни за младите зрители…

Нашето мнение е точно обратното. Присъствието на Линда Хамилтън и Арнолд Шварценегер беше най-силната страна на „Терминатор: Мрачна съдба“. Именно те, в комбинация с приличния екшън и копирането на „Терминатор 2“, направиха филма гледаем. Нещо повече, предостатъчно примери имаме за успешни филми с възрастни хора в главните роли – „БСП – Бесни страшни пенсии“ залага именно на екшън звезди от 80-те, Марвелските супергерои в последно време са около 50-годишни, новите епизоди на „Междузвездни войни“ се облегнаха силно върху оригиналното си актьорско трио от епизодите през 70-те години… Ако има достатъчно елементи във филмите, които да работят, възрастта на актьорите изобщо не е проблем. Да, днешните тийнейджъри може и да не са расли в онези времена и за тях името Арнолд Шварценегер да не значи същото, за тях е хубаво да има млади привлекателни лица от тяхното поколение, но пак биха отишли на кино, ако има за какво. А и в крайна сметка вече не само 15-годишните ходят на кино – 30-40-годишните също са силна таргет група.

Проблемите са изцяло в концепцията и сюжета и именно за тях трябва да поеме отговорност Камерън. Terminator: Dark Fate е просто лошо и извратено копие на Terminator 2. Той на практика заличава всичко постигнато до момента с небрежното отписване на Джон Конър от историята и след това повтаря абсолютно същата история на Джон Конър, само че с ново лице – това на млада мексиканка, работничка в завод. Така първо плюе в лицата на старите фенове по очевидни причини, второ плюе в лицата на новите потенциални фенове – защото, ако и новият Спасител може да бъде просто застрелян на плажа в първата минута от следващ филм, то какъв е смисълът да следим историята му изобщо, особено когато той не грабва вниманието и не се отличава с нищо освен външни белези. Екшънът, макар и отново обилен и зрелищен, е предимно компютърно генериран, за разлика от този през 1991 г. („Лудия Макс: Пътят на яростта“ е съвременен пример за това колко по-добре изглеждат нещата, когато са истински). Сюжетът е пълен с недомислици и, честно казано, просто не е достатъчно интересен. „Терминатор“ е доста мъжки франчайз, а тук основните действащи лица са жени – няма проблем, когато имаме Линда Хамилтън или Кристана Локън като мацки, успешно ритащи много задници, но има проблем, когато нямаме запомнящи се мъжки образи покрай тях, а Макензи Дейвис и Наталия Рейес са много далеч от нивото на предшественичките си.

Спорно е дали изобщо е възможно „Терминатор“ да се завърне към старата си слава – вероятно това никога няма да стане и няма как да стане. Но ако ще анализираме и търсим проблеми, нека го правим смело и адекватно, а не да хвърляме вината върху възрастта на звездите, благодарение на които изобщо някой се лъже да ходи в киносалона. Джеймс Камерън може и да не е тотално изкуфял все още, но това му изказване е абсолютна издънка, която трябва да бъде заклеймена.