4 нелоши оригинални филма от 2024

Да, наясно съм, че 2024 мина отдавна и не е актуална, но все пак тя беше доста богата откъм филми в нашите жанрове. И тъй като няма как да покриваме всичко фантастично с обширни ревюта, а и не всеки филм успява да влезе в класациите ни, много материал остава непредставен, низвергнат и забравен. И това невинаги е справедливо, особено що се отнася до филми, които не почиват на вече известен бранд, съответно не са адаптация на бестселъри, не са римейкове на стари класики и не са 18-то продължение или разклонение в дълга и известна поредица. Тези оригинални продукции се правят с обич и старание, имат особен чар, понякога дори интересни идеи, но винаги им е по-трудно с намирането на публика, просто защото не разчитат на име и нямат огромни бюджети за маркетинг. Трябва да са някакви шедьоври, за да пробият в цайтгайста извън арт средите и върлите киномани, съответно да изкачат много по-висока стълба. Ако се съди по нашата класация, само The Substance е успял, тъй като е единственият оригинален филм в целия ни топ 13.

За да допринеса поне малко в коригирането на тази несправедливост, в настоящата статия ще събера кратките си отзиви за 4 нелоши оригинални филма на 2024 г. Не казвам, че са блестящи диаманти в калта и ги препоръчвам на всички, не казвам, че ще ги помня дълго или са променили живота ми, просто смятам, че заслужават да бъдат споменати, имат някакви достойнства и не е справедливо, че масовата публика си дава парите за банални средняшки продължения, адаптации и римейкове, но не дава шанс на новото (а след това се оплаква как „вече не правят нищо ново“).

1. Abigail

„Абигейл“ мина по кината, а сега е качена за стрийминг, така че не можем да се оплачем от липса на шансове да я гледаме. А тя заслужава да бъде видяна. Разказва се за група престъпници, наети да отвлекат малко момиче, което е балерина и дъщеря на богата личност. Обратът, който се разкрива още в трейлъра, е че момичето всъщност е вампир и престъпниците са изпратени в имението, за да ѝ послужат за плячка и да я нахранят с кръвта си. Това, което не очаквах, е наличието на още повече обрати, особено в края на филма. Също така бях изненадан от чара на персонажите и хумора. В случая си личи, че са похарчени малко повече пари, защото актьорите са опитни и това допринася. Сигурно не е най-реалистичната история, екранизирана някога, но е забавна, приятна и задържа вниманието.

Може да се гледа по SkyShowtime.

2. Sting

„Ужилване“ също е доста приятно хорърче. Няма известни актьори, няма многомилионен бюджет, но има нещо супер сполучливо в атмосферата и идеята. Пак е сравнително нереалистично, но пък е дори още по-чаровно, а и на моменти наистина страшно. Става дума за извънземен паяк, който пада на Земята и се озовава в етажна собственост посред дълбока зима. Момиче от блока си го взима за домашен любимец и дълго време не осъзнава колко смъртоносно ще се окаже това за съседите ѝ, а вероятно и за близките ѝ. Скромният бюджет си личи в провлачването и повтарянето на някои сцени, а финалът не е особено оригинален, но въпреки това се изкефих доста на цялата история, вероятно защото съм бивш домоуправител и много лесно се идентифицирах с бащата, а и бабата с деменция е трогателен образ. Особеностите на персонажите и семейната драма са добре преплетени в хорър сюжета, без да се натрапват или да отнемат от основното, а именно – черната осмокрака гадория, върлуваща из блокираната от студ и преспи жилищна сграда.

Уви, Sting не е минавал по нашите кина и към момента не е качен в нито една легална стрийминг платформа за България, което е доста жалко, но пък е достатъчно добро оправдание да се завърнете към пиратството. Ако ме чете някой организатор на филмови фестивали, който търси какво да покаже на следващото издание – намигам му.

3. Caddo Lake

При „Езерото Кадо“ останах разочарован, защото дълго време преди да го гледам четох хвалебствия как това бил новият Dark, какъв гениален обрат има и т.н. Не е лош филм, но определено не е новият Dark, нито обратът му е чак толкова невиждан и нечуван. Даже някои сцени са по-мудни от необходимото, а финалът леко пропилява част от емоционалния си заряд. Въпреки това си струва да се гледа някоя вечер, в която нямате какво толкова да правите. Историята е интересна, персонажите са симпатични, мистерията задържа вниманието и вързията е сполучлива. Но го гледайте с правилната нагласа, че е просто хубав филм, а не шедьовър.

Може да се гледа по Max.

4. My Old Ass

Описвам се като върл либерал, но дори аз не бях подготвен за някои върлолиберални аспекти на „Стария ми задник“. Главната героиня е тийнейджърка с мъжко име, която няма какво да прави по цял ден, поради което се шляе и друса с приятелите си, смята се за лесбийка и спи с дебела тъмнокожа, но хлътва по грозно кльощаво момче и това я изумява. Така че ако сте от анти-woke мрънкачите, пропуснете това предложение, определено не е правено за вас и това е ок – трябва да съществуват всякакви филми за всякаква публика.

Въпреки това начало на рецензията, My Old Ass също не е лош. След похапването на халюциногенни гъби, Елиът започва да вижда своето Аз в бъдещето. Младата Елиът чака с нетърпение да започне живота си, но възрастната Елиът, макар и да е готина, изглежда уморена и не много доволна от това как са се развили нещата. Тя много внимава да не разкрива важни подробности на младото си Аз, защото, кой знае, може да счупи някое вселенско правило за пътуване във времето, но все пак си позволява един съвет – ако младата Елиът срещне момче, на име Чад, да го избягва. Тийнейджърката обаче не само го среща, но и хлътва по него.

Препоръчвам филма основно заради финала му, който, признавам, ме трогна. Не че не съм го виждал другаде като обрат, но е добре направен и поставя главната героиня пред сърцераздирателен избор, като едновременно дава възможност на младата да порасне и на възрастната да пристъпи към преодоляване на травмата от миналото си и промяна. Посланията на филма са относими към всеки, напуснал комфорта на детството и изградил криво-ляво живота си на възрастен. Също така, харесвам Обри Плаза, макар и тук да е използвана скромно – вероятно, за да не се вкарва продукцията в преразход покрай хонорара ѝ, който несъмнено е най-скъпият елемент в бюджета.

Може да се гледа по Prime Video.