Книгата по филма по играта

Warcraft е емблематична игра, чието име е записано със златни букви в гейминг историята. Учудващо е, че Blizzard изчакаха чак до 2016 година, за да пуснат филм по нея. Уви, той не се прие добре и загроби всякакви евентуални планове за поредица. Въпреки това, продуцентите му го гласяха за хит и, в съответствие с това, дори финансираха негова новелизация. Тя излезе на нашия пазар още същата година, тъй като от изд. „Сиела“ се довериха на западните си колеги и инвестираха в бързите й превод и издаване. Именно тя ще е предмет на това ревю.

Ако сте гледали филма, знаете, че той не е толкова лош, колкото го описват критиците (аз не съм сред тях), но със сигурност си има своите проблеми. Новелизациите често са шанс за авторите да замажат пропуските на филмите, както и да преразкажат историите им от друг ъгъл. Този филм определено има нужда от това. От обяснение как Гарона е полу-орк, полу-човек, след като порталът към Азерот едва е бил открит. От няколко допълнителни сцени, които да запълнят дупки в сюжета. От малко по-добро представяне на многото герои. За съжаление, в романа на Кристи Голдън (нейното име е изписано с малки букви на петия ред от надписите върху корицата) не се случва нищо от това. Напротив, той е също толкова повърхностен, колкото и филмът, и повтаря всички негови грешки, но без блясъка на скъпи визуални ефекти, които да ги замазват.

Новелизацията плътно следва филма, като отделя малко повече внимание за описание на местата и вътрешния свят на героите, но без да дава никаква нова информация. За щастие, спестени са детайлите около дългите битки, иначе обемът можеше да нарасне с петдесетина страници. Краят е също толкова отворен и предполагащ продължение. Изобщо, ако сте гледали филма, от този роман няма никакъв смисъл (освен ако не сте върли фенове и не държите да притежавате всичко, свързано с Warcraft – тогава има смисъл само за вас).

Колкото филмът може да се гледа без да сте играли играта, толкова и книгата може да се чете по същия начин. Ако въобще не сте запознати, ето за какво става дума в сюжета. Орките са раса, доминираща на техния свят, но и обречена на изтребление. Техният предводител Гул`дан е използвал черната (зелената) магия Фел твърде много и това е погубило земята им. Последната им надежда е в портала към Азерот – красиво и неопетнено човешко царство, чакащо да бъде завладяно For the Horde! Там кралят и придворните му ще реагират бавно на новата заплаха, но няма да се дадат без бой. Свестните персонажи от двете страни биха желали да се избегне ненужна война, но черната магия не прощава никому, а предатели има и в двата лагера.

За съжаление, когато са правени филмът, съответно новелизацията (тя е изцяло подчинена на водещия продукт в бранда), хората са разчитали, че светът ще се юрне в киносалоните (съответно книжарниците) и ще изконсумира всичко уоркрафтско. Със събраните пари ще може да се направи дълга и подробна поредица. Тази увереност им е позволила да оставят този филм само като увод, който практически няма край, защото съществува в името на това да подготви историята по-нататък. Е, явно не всички планове се сбъдват.

Рядко се случва книгите да са по-зле от филмите, но явно при новелизациите не е невъзможно. Проблемът е, че тази, вместо да замаже кусурите на филма, ги кара да изпъкнат още повече. Докато там прескачането между многото герои и дупките в сюжета са прикрити от специални ефекти, прилична актьорска игра и докарване на близка до игрите атмосфера, тук книгата няма как да се възползва от тези инструменти. Тя разчита само на сюжет, дълбочина на героите и евентуално стил на автора, за да се отличи. Първите две са си дефектни поначало, а третото го няма – Кристи Голдън не разполага с нещо отличително или интригуващо в стила си, или поне не й е позволено да използва нищо, с което тя да изпъкне за сметка на бранда.

Въпреки че съществуването на книгата е безсмислено, все пак трябва да се отправят похвала и поздравления за издателство „Сиела“. Преводът и пускането й на българския пазар са риск, който те са поели в името на младите и посягането към хора извън традиционните читатели. Нека бъдем честни – не са толкова много върлите геймъри, които четат книги. Един сполучлив роман по игра можеше да послужи за мост, който да ги запознае с тази медия и да ги зариби за следващи заглавия извън гейм световете. Въпреки че изданието е добро, с хубави превод, редакция, хартия, шрифт, едва ли ще обедини двете аудитории – просто съдържанието не е достатъчно добро за нито една от тях. През годините са излизали и други романи от вселената на Warcraft и подозирам, че аз съм попаднал на най-лошия от тях – останалите, независимо дали са зле или не, поне имат нови истории.

Моята оценка:
История – 4-
Герои – 4-
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 4
Емоционален заряд – 4+
Теми за размисъл – 4+
Фантастични елементи – 4.50
Степен на оригиналност – 3
Старание на автора – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Добър (4,05)