5 начина да излъжеш смъртта

Забелязали ли сте, че смъртта във фантастиката много рядко е окончателна. Едва напоследък започнахме да виждаме повече сериали, в които героите умират наистина – допреди няколко години беше почти немислимо някой от персонажите наистина да хвърли топа. Вероятно целта е била да се спазва една и съща формула, неделима от концепцията на сериала – за да вървят епизодите, трябва да имаме такъв и такъв герой. Без един от тях цялата идея пропада. За нещастие на сценаристите, обаче, актьорите невинаги чакат края на сериала и често се отказват от ролите си преждевременно. В такива моменти обикновено се измисля смърт на героя, която да трогне публиката.

В сериалите извън нашия жанр обикновено още следващия епизод се появява нов герой с почти същите характеристики, който замества предишния, за да не се нарушава горната формула. Но фантастиката дава много повече възможности на героите да лъжат смъртта. Нещо повече, един и същи герой, игран от един и същи актьор вече може да умира и да се връща по много начини (позволявайки на артистите да си починат от постоянните ангажименти, за да се пробват на други места или просто да се разнообрази сюжета).

Тук не става дума за завърналите се като зомбита или духове – те си остават мъртви, така че няма да ги броим. Няма да е честно да споменаваме дори и вампирите като начин героят да оцелее и продължи – вампирът вече не е човек и страда от някои ограничения – например, не може да излиза през деня (пренебрегваме измислените пръстени в „Дневниците на вампира“), трябва често да пие кръв, за да оцелее и т.н. А и технически погледнато, те пак се водят мъртви.

Но фантастиката е измислила много начини за героите да преодоляват смъртта. В нашия жанр тя често се оказва не фатален изход, а просто досадна пречка. Как можеш да я избегнеш?

– Да се клонираш

Какъв по-добър начин да си сигурен, че няма да умреш, от това да се клонираш? Колкото и да убиват клонингите ти, един от тях със сигурност ще оцелее. А с армия от твои копия може да постигнеш много – вижте само какво се случи с японската база на Ъмбрела след посещението на десетките Мили Йововичи в четвъртия „Заразно зло“.

Този метод обаче има и недостатъци. Веднъж клонирани, ти и копието ти започвате отделен живот. Така вече не можете да споделяте спомените си и на практика ставате различни личности. Също така, много е възможно клонингът да се окаже зъл и да се обърне срещу теб (сюжетен подход, алтернатива на появата на зъл брат-близнак).

Възможно е и да те клонират без твое съгласие – като Елън Рипли в „Пришълеца 4“. В последния филм тя е толкова омешана с ДНК-то на Пришълеца, че новото й аз трудно се познава и приема, което прави героинята нещастна.

– Да прехвърлиш съзнанието си в кукла

В един от най-интересните епизоди на Dollhouse главната героиня беше мистериозно убита от член на семейството си. Съзнанието й беше прехвърлено в една от куклите на Куклената къща, за да може да посети погребението си, да се сбогува с близките си и да разбере кой я е убил. Куклите са красиви млади хора, изпразнени от съзнание и спомени, готови да приютят коя да е реална или измислена личност за нуждите на клиента.

За съжаление, с технологията може много да се злоупотребява, а както сериалът показва – тя най-вероятно би довела до апокалипсис. Стои моралният въпрос относно оригиналния собственик на тялото, който е изтрит, за да отстъпи мястото на чуждо съзнание. А щом съзнанията могат да се копират и обработват, то никога не се знае какви мисли могат да се омешат с програмата. Може да си нечий „спящ агент“ без дори да го знаеш.

От друга страна, не би ли било прекрасно да можем да живеем вечно, прехвърляйки се от тяло в тяло? С каквито и физически несъвършенства да сме родени, те ще останат само далечен спомен, когато се сдобием с ново тяло, взето от някой красавец.

– Да прехвърлиш съзнанието си в робот

Е, ако пък съвестта ти не позволява да крадеш чужди тела, то винаги съществува вариантът да ти направят робот. Тъй като вече сме модерни, не е нужно роботът да е просто един куп метални части, той може да е много подобен по структура и състав на истинските хора, просто да е по-добър. В „Еврика“ Холи имаше проблеми с фабричното си тяло, но силоните от „Бойна звезда Галактика“ не са имали кой знае какви оплаквания в този аспект. Нещо повече, те по всяко време си имаха наблизо космически кораб, в който се съхраняват още стотици техни екземпляри, в които автоматично да се даунлоуднат в случай на смърт на текущото им тяло.

Роботът/силонът ти може да бъде какъвто си искаш, а и си сигурен, че съзнанието ти не е променено, защото в тази версия то не се поддава на машинна обработка. Е да, винаги има риск някой подлец да е вкарал вирус в програмите на самия робот, но това не е чак такъв проблем. Лошото е, че такова тяло излиза много скъпо и едва ли някой шеф на богата компания ще ти подари такова, освен ако не си му любовница или дъщеря, взривила се във влак на Каприка.

– Да бъдеш съживен от растение

Общо взето, всички начини дотук се въртят около прехвърляне на съзнанието от мъртвото тяло в живо такова или копирането му, за да си има човек резерви. Но винаги в тази работа играят много пари и огромни корпорации и има все някакъв риск нещо в тялото да не е наред.

Тези грижи изчезват, ако се сприятелиш с растение като Лайка от „Лекс“. Тя пътува из космоса в пашкула си и си търси живи същества, за да се храни с протеина им. Щом се наяде, тя може и да съживява – трябва й само протеинът на жертвата и някакво описание, за да се оформи външният вид. Съживеният помни всичко от предишния си живот, като единственото неудобство е, че зависи от благоразположението и менюто на растението. Така любовната робиня Зев, която се разлага на купа протеин, е съживена от Лайка с нов външен вид и продължава палавите си приключения из двете вселени.

– Да избягаш от Света на мъртвите

Единственият начин да надхитриш смъртта без да сменяш тялото си, е да избягаш от мястото, където душата ти отива след като умре. В „Свръхестествено“ например, това явно не е чак толкова трудна задача – на всеки няколко сезона някой умира и се връща. В „Легенда за търсача“ също беше възможно да се избяга от злокобния свят на мъртвите, макар и не без последствия за света.

Ако пък си достатъчно възвишен и след смъртта ти си се възнесъл на друго ниво на съществуване, като Даниел Джаксън от „Старгейт“, който отиде при Древните, то винаги може да избереш да се върнеш на старото си ниво и да продължиш оттам, откъдето си спрял.

За да се случи всичко това обаче, трябва да има душа и място, на което тя да отива след смъртта. За разлика от горните примери, които са научно обосновани (поне доколкото е възможно във фантастиката), тук отиваме в сферата на мистиката, където нищо не е сигурно.

Ако ще умирате и имате избор как да се върнете, може би не е добре да разчитате, че душата ви отива някъде, откъдето ще може да се върне – по-добре не рискувайте и се застраховайте, копирайки или ъплоудвайки съзнанието си някъде. Ако и това не ви е възможно и не познавате извънземни пашкуловидни растения – съжаляваме – фантастиката не е всевишна. Стискайте палци поне да ви подберат хубав букет.