Заразна наглост и пародия

Неведнъж съм споделял колко голям фен съм на Resident Evil. Без да твърдя, че игрите са неповторими шедьоври (камо ли пък да хваля всички от многобройните заглавия) или че досегашните кино адаптации са съвършени представители на филмовото изкуство (хич не са), просто в този франчайз има нещо, което ме грабна още като дете и не иска да ме пуска. Затова и подходих към новия филм на Зак Крегър („Оръжия“) с високи очаквания, което, признавам, си е лично моя грешка и наивна глупост.

Ембаргото за ревютата падна тази вечер и първите отзиви на критиците са силно положителни. Ама не просто положителни – Mad Max: Fury Road положителни. Предвид моето огромно разочарование от тази филмова обида не само към феновете на игрите, но и към всеки почитател на хоръра, не мога да сдържа емоциите си и бързам да пусна контра на неоправданите (а може би и платени) хвалби от хора, които си нямат идея за какво става дума и повтарят като папагали маркетингови твърдения, които по никакъв начин нямат общо с истината. Крегъровата полюция е отвратителна пародия, която не просто няма нищо общо със „Заразно зло“, тя няма нищо общо със здравия разум и не заслужава изобщо да съществува.

Да започнем с жанра на филма. Resident Evil е имал и преди комични моменти както в игрите, така и в предишните адаптации, имал е и залитания към екшъна, но винаги е бил в границите на хоръра и е разчитал основно на страха и напрежението. Игрите станаха толкова популярни и обичани заради чувството на постоянен ужас, което се насажда у играча. Напредването в тях е сравнително трудно за новобранец и съпътствано с непрекъснато очакване да изскочи някое зомби или чудовище от всеки следващ ъгъл. Достъпните амуниции и оръжия са ограничени, съответно играчът рядко има възможност да се чувства спокоен, че разполага с достатъчно, за да оцелее сред всички немъртви гадини, дебнещи да го убият.

„Заразно зло“ на Зак Крегър има досег с ужаса, но много повече иска да бъде комедия. И то не остроумна комедия с наистина забавни моменти, а комедия тип „Мистър Бийн“, където смешките се крепят на това колко неадекватни и малоумни са героите. Widow’s Bay е добър пример за това как комедията и ужасите могат да се съчетават и допълват, без да си пречат – тоест, възможно е. Resident Evil (2026) е точно обратното. Абсолютна глупост, в която двата жанра постоянно се бият и взаимно се провалят. Ако стане случайно нещо страшно, главният герой задължително мрънка, спъва се и пада по задник, за да може с шутовщините си да убие всякакви заряд и напрежение. Ако стане нещо забавно, то отнякъде ще изскочи урод, за да убие всякакъв ефект от смешката. Крегър и преди е имал проблеми в това отношение, но тук е подходил изключително нагло и въобще не се е съобразявал с добрия вкус. На всичкото отгоре, в оригиналната му версия е имало още повече шеги, но режисьорът е орязал голяма част от тях, след като тестовата публика го е нахокала за абсурдния тон. Не смея и да си представям за какво шоу на Бени Хил със зомбита е ставало дума преди тази корекция, щом и сега опитите за комедия са прекалено, прекалено много, а и твърде ниски и неадекватни. През половината време залата се хилеше, даже на моменти зрителите около мен забравяха всякакво приличие и на висок глас коментираха глупостите. Ще се радвам, ако са се забавлявали, но това не е „Заразно зло“ – това е пародия.

Споменах главния герой. Противен до безобразие мухльо, който заслужава да умре още преди да започне зомби-апокалипсиса. При всеки удобен случай, той взима възможно най-грешното решение. Излъчването му е на мокър парцал, който не става дори за забърсване на пода. Няма никаква логика на подобен нехранимайко да му поверяват човешки органи, а оцеляването му се дължи само на факта, че го гледаме на филм, а не в реалността. Смотанякът в „Господари на вселената“ е изтъкнат учен и нобелов лауреат в сравнение с този ретард. Крегър твърди, че е целял героят да бъде обикновен човек, неподготвен за борба със зомбита, но аз чак толкова хиперболизирано неадекватни, пискливи и жалки обикновени хора не съм виждал никога. Играе го Остин Ейбрамс, който беше най-отвратителният елемент и в „Оръжия“, но явно с този режисьор много се харесват. И нямам нищо против да се вземат и да отидат някъде надалеч, за да не се появяват никога повече на или зад екран.

Сюжетът няма нищо общо с игрите, но това вече го знаем и сме го приели. Изобщо не съм против свободните интерпретации, когато те са добри, и със сигурност не държа всеки път да гледам едно и също. Обикновените хора и кинозрители не се интересуват от вярност с оригинал, особено когато не са запознати с него. Нещо повече, нормално е след като Resident Evil: Welcome to Raccoon City се провали (а той беше доста свежа и сполучлива адаптация на първата и втората игра, макар и далеч от перфектна), сега новата интерпретация да опита нещо оригинално. Проблемът е, че аз очаквам, а и режисьорът обещаваше, историята да е вярна на духа на игрите, да пресъздаде усещанията и емоциите от тях, както и да може да се възприеме като развиваща се паралелно в същата вселена, в която Крис Редфийлд, Джил Валънтайн, Лион Кенеди и Клеър Редфийлд трепят зомбита и разкриват ужасните експерименти на корпорация Ъмбрела. Нищо такова! Ама нищо! Тотални лъжи! Не знам какво е играл Зак Крегър, за да твърди, че е фен, но не е било Resident Evil. И не знам какво са пушили критиците, повтарящи рекламните послания безкритично.

Да, има няколко сцени, в които камерата минава във first-person view и се върти заедно с ръката и пушката на героя. Но това е стандартна гледна точка за ВСИЧКИ игри, не за Resident Evil. Даже първите игри, ако случайно сте ги играли навремето, разчитат на предварително нарисувани сцени, които са все едно снимани от статични камери и играчът минава през тях, гледан от различни ъгли. Мнозина не ги харесват, но на мен са ми от любимите елементи на първата, втората и третата част. Има и сцени, в които камерата следва мухльото зад рамото му, в third-person view, но това си е нормален похват и за негеймърски филми. Та ако няколкото заигравки с тези стандартни геймърски гледни точки са основанието на Крегър да каже „вижте колко угаждам на феновете на игрите“ – НЕ! Това може да заблуди само безпросветни ламери и лаици, като например критиците, които редовно хвалят полюциите му, само защото последната спечели Оскар (изцяло благодарение на Ейми Мадиган, а не на Зак Крегър).

Да, имаме зомби-хора и зомби-кучета, както и изскачащи от главите им пипала, каквито има в изобилие из игрите. Но това определено не са зомбитата на Resident Evil. Това е съвсем различна механика и изродщина, която не е от оригиналния материал. Пак казвам, нямам против новите идеи, просто недей да им лепваш неподходящ бранд и не лъжи за връзки с оригинала. Минали са покрай оригинала, щипнали са тук и там, но това не е „Заразно зло“.

Да, имаме споменавания на Ракуун Сити и корпорация Ъмбрела, имаме и няколко елемента, ВДЪХНОВЕНИ от игрите – пистолета с малкото патрони, пушката, автомата, катинарите (макар че в игрите трябва да ги отключваш, а не да ги разбиваш като дебил), тесните алейки между сградите, но отново – НЕ, това не е атмосферата от Resident Evil. Това са случайно взети елементи, които са крайно недостатъчни и не са пресъздадени с разбиране или уважение.

Както и да е, отплеснах се в хейт по това колко много се различава филмът от игрите и колко е неподходящо да му се лепва заглавие „Заразно зло“. А всъщност той е много зле и сам по себе си, далеч не само защото не задоволява фенските ми капризи. Сюжетът е изключително постен и пълен с нелепици. Нищо съществено не се случва – просто обикаляне, бягане от изроди и хленчене. Вече описах колко противен и неадекватен е главният герой, но той не е сам – всички около него са такива. Полицайка зарязва подопечните си, за да се завира по подлези, където няма работа. Учени стоят и чакат чудовището да ги размаже в стената. Нито един срещнат персонаж не проявява базови човешки инстинкти за самосъхранение или IQ над температурата за съхранение на лекарството за вируса. Как да ти пука за героите, когато те сами не искат да оцеляват? Зомбитата удобно се телепортират, появяват и изчезват така, че да паснат на нуждите на историята и необходимостта от стряскащи моменти. Естествено, всички такива са предвидими и повече предизвикват въздишки от досада, отколкото стряскания. Финалът също е изключително безсмислен.

Признавам, ако тази простотия не се казваше Resident Evil, нямаше да съм чак толкова възмутен. Даже отчитам, че има някакви наченки на добри идеи, които не отхвърлям с лека ръка. Съединените зомбита с относително запазени съзнания са интересна хрумка, па макар и вече развита значително по-добре в The Thing преди повече от 40 години. Крегър можеше да си го разработи самостоятелно, без да лепва силен бранд отгоре, съответно аз да го опиша като поредната лигава глупост, рушаща авторитета на жанра, да му пиша тройка по милост и да го забравя. Но като част от дългата история на „Заразно зло“, този филм е обида и е важно да не бъде подкрепян по никакъв начин. Най-малко пък с вашите пари за кино. Казвам го с ясното съзнание, че старите предложения с Мила Йовович не са особено висока летва – този не може да им стъпи на върха на косъмчето на малкия пръст! И ако евентуален финансов провал на тази пародия убие адаптациите занапред – така да бъде. Щом не могат да извадят нищо свястно, да не опитват. Поне да не се нервирам. Макар че засега изглежда, че ще е успех, а аз ще стоя отстрани и ще гледам с паднало чене как прибира парите на непретенциозни хора без вкус и уважение към оригиналния материал, доверили се на абсурдните позитивни отзиви.

Колкото и да е тъп филмът, колкото и огромна неприязън да изпитвам към Зак Крегър в момента, фактът, че има толкова хвалебствия от уж сериозни хора, а дори някои критици казват, че това е „най-добрата адаптация на видеоигра досега“, е още по-скандален. Много е далеч от добра, много е далеч от адаптация, много е далеч от кино. В момента има 96% в Rotten Tomatoes при 72 ревюта. Абсолютно потресен съм от масовата психоза и ми е трудно да разбера на какво се дължи. Обикновено, при такова драстично разминаване между моя вкус и общия консенсус, търся вината и пропуска в себе си, но тук съм категоричен. Идиокрацията на САЩ вече се е пренесла и сред филмовите критици – нямам друго обяснение. Срам и позор! Не си губете времето със „Заразно зло“ и не вярвайте на хвалбите, а още по-малко на трейлърите, които ви лъжат, че това е филм на ужасите, а не пародия. Просто се престорете, че не съществува – ще е най-добре за всички.

Моята оценка:

История – 2
Герои – 2=
Режисура, ефекти и актьорска игра – 2
Eлементи на изненада – 2
Теми за размисъл – 2+
Емоционален заряд – 2
Фантастични елементи – 3
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 2

Общ успех: Слаб (2,28)