5 скрити кинодиаманта от 90-те години

На какво да обърнем внимание, ако вече сме запознати с всепризнатите класики на 90-те?

Широката публика помни 90-те откъм научна фантастика да започват с „Терминатор 2“ (и може би „Зов за Завръщане“) и да звършват с „Матрицата“ и, честно казано, не можем да я виним. Двете продукции са отдавна класики, а специалните им ефекти са издържали теста на времето и винаги ми е било трудно да оценя кое ми харесва повече, но в края на краищата The Matrix надделява. Многото основателен разбира се шум, който се вдига около двата филма, донякъде е и причина хората да пропускат други продукции от това десетилетие, които определено има какво да предложат. Не казвам, че изобщо не са отразени, а просто, че заслужават повече внимание отколкото са получили и си заслужава да ги извадим от архивите, особено за новото поколение потенциални фенове, които не знаят за тях.

 

5. Екзистенц

„Екзистенц“ излиза след „Матрицата“ през 1999 и донякъде има подобна тематика. Историята се развива около игра във виртуална реалност, в която двата основни персонажа се впускат с цел най-грубо казано да ѝ оправят бъговете. Това, което е следва е приключение, изпълнено със странности, като за самите герои в един момент е трудно да разграничат реалност от фикция. Сложил съм го на последно място, защото е една идея по странен за моя вкус, но въпреки това цялостната мистерия около персонажите и заобикаляшия ги свят е добре направена и успява да задържи интереса.

 

4. 13-тия етаж

Следващият дериватив на „Матрицата“ излиза отново през същата година, но в интерес на истината е интерпретация на Simulacron 3, една по-ранна литературна творба от 1964 г., която пък на свой ред е адаптирана в германски сериал през 1973г. 13-тия етаж разкрива истрорията около убийството на създател на виртуална реалност, която симулира 1937г. И в общи линии си има всичко от научна фантастика до ноар криминале и дори нелоша романтична история, която не разводнява сюжета. Номиниран е за награда “Сатурн” за най-добър научно-фантастичен филм

 

3. Лола бяга

Истински скрит диамант от Германия, който не е за всеки. Немалко университети по света са го включили в учебната си програма като пример за кино на най-високо ниво. Става дума за млада жена, която трябва да намери 100 000 марки за своя приятел и да му ги занесе в рамките на 20 минути. Опитът й завършва с провал, но съдбата й дава нови и нови шансове. Интересни режисьорски решения показват как всеки път хората, които тя среща, развиват живота си занапред, в резултат от интеракцията с нея. Хубавото на филма е, че не е лесен за интерпретиране, но определено успява да ви замисли. Задължителен за споменаване е и брутално якият саундтрак.

 

2. Странни дни

Ако трябва да съм честен, този не съм го гледал през 90-те, а относително скоро, така че няма същата носталгична стойност като останалите, което разбира се в никакъв случай не омаловажава качествата му. Тогава не е забелязан от масовата публика, а критиците меко казано не го харесват изключително. С времето обаче е преоткрит и от публика, и от критици. По сценарии на Джеймс Камерън от преди “Титаник”, като филмът е от 1995 г., но историята е написана още през 1986 г, когато въпросният господин е в най-добра форма. Сюжетът се развива около бивше ченге на прага на новото хилядолетие, което продава нелегално чужди спомени и преживявания, които за записани на малки дискове. В хода на историята разследване на убийство води до по-голяма конспирация.

 

1. Градът на мрака

Поредната за 90-те, но и най-добре пресъздадена доза на сюрреализъм и реалност, пречупена през готическа и мрачна нео-ноар атмосфера. Главният герой се събужда във вана, без да има спомен за каквото и да било. Разни странни същества го преследват, докато полицията го подозира в няколко убийства. Макар и да остава в сянката му като филм (в никакъв случай заради качествата си), подобно на “Матрицата” моментът с реалност и фикция е много добре пресъздаден, макар и цялостната история да ни отвежда в една малко по-различна вселена от тази на изкуствен интелект. Актьорската игра и режусира са също на ниво, което го прави задължителен за фенове на научната фантастика от всички възрасти. Накрая един свързан любопитен факт – “Градът на мрака” и “Матрицата” не споделят само сходна история и визуален стил, а и декори, тъй като същите са използвани във встъпителната сцена, в която Тринити е преследвана от агентите и полицията по покривите.

7 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Ооооо, градът на мрака е страхотен филм, напълно съм съгласен с първото място. Единствено не бях сигурен дали мястото му е в класацията, защото ми се струва твърде известен. Аз лично много харесах Лола, чак съм учуден, въпреки че не е чиста фантастика. Останалите филми ги чух сега за сефте 😀

Нед Ласков

Е, добре… Щом се иска експертното мнение на нещото другото, ще го дам. (макар да не съм чак толкова млад 😀 )
Само че тия трейлъри дето сега с Powerpoint може да направиш по-добри, не ми помагат много да си избера кое да почна. Мисля да пробвам Градът на мрака, защото май е най-известният, а и ти му даваш първо място. Но ще трябва да почакаш, че нямам много свободно време… астероидите идват 😀

Drago

Е хубаво, мнение като нещото другото 😉 То и аз съм милениал чисто теоретично

Петър Атанасов

Ма чакай малко, от 80-те насам всички са милениали. От 00 нататък са вече някво друго. Ти се изкара бумър.

Drago

Нед, ще ми е интересно да им дадеш шанс и да изкажеш мнение. Тъкмо да видиш по наше време какво сме гледали и да го сравниш със сега, но от твоята гледна точка (на милениал) 😉

abv

Най после.Бях решил че всички сте потънали в Чудния свят на Декстър,и няма кой да пише.
Няма лошо да сте там – само да не забравите да се храните,спите и ходите на работа 😉

Задавал съм въпроса и преди,сега пак.Как е възможно да сте фенове,и пак да сте пропуснали най доброто от ВСИЧКО?

Нед Ласков

Интересна класация.
Също ми беше доста интересно колко по-различни са трейлърите от тогава – нищо общо с модерните 😀