Апокалипсисът се отлага за пореден път

Сериалът „Добри поличби” е екранизация на едноименния роман, написан съвместно от сър Тери Пратчет и Нийл Геймън, а между другото е и първият издаден роман на Геймън. Това и фактът, че едно от последните желания на Пратчет е било с екранизацията да се заеме не друг, а именно Геймън (нещо, което прочетох в негови интервюта), превръща тази екранизация в много личен и значим проект. Самият Геймън освен продуцент, е автор на сценариите, което вероятно означава, че той е най-отговорен за крайния резултат.

Всички тези факти правят задачата ми (да напиша това ревю) по-трудна, вместо да ме улеснят, тъй като, истината е, че въпреки възторжения прием от критиците и публиката, аз самата не мисля, че това е идеалната адаптация. Нещо повече – седмица преди премиерата на сериала препрочетох романа, за да опресня спомените си и сега ми се струва, че почти всички истински смешни и чаровни моменти от книгата, са били премахнати от сюжета на телевизионната адаптация поради някаква неизвестна причина! Подозирам, че тази причина е фактът, че Нийл Геймън няма чувство за хумор (не съм забелязала проява на такова в книгите му) и не е счел, че тези моменти са от значение.

Всъщност, тъй като спомените ми са наистина пресни, бих могла да направя подробен списък на въпросните липсващи скечове… Но ще се въздържа, тъй като настоящото ревю все пак е посветено на минисериала, а не е сравнителен анализ на него и книгата. Все пак си признавам, че за мен е невъзможно да не правя сравнение от време на време – нещо, за което предварително се извинявам.

Започвам същинското ревю с малкото уточнение, че актьорите – и особено Дейвид Тенант и Майкъл Шийн, се справят отлично с ролите си, освен това винаги е приятно да се видят познати лица като Джон Хам, Марк Гатис и Бенедикт Къмбърбач (в неговия случай не лице, а глас).

Накратко за сюжета:

Наближава Армагедон, а началото му ще бъде дадено от сина на Сатаната, който в началото на сериала е невинно бебче, очакващо да бъде разменено с новородения син на американския посланик. Задачата е поверена на демона Кроули и една монахиня-сатанистка, които, както може да се очаква, оплескват нещата и детето се озовава в обикновено английско семейство. И така – започва обратното броене до Края на света, който ще настъпи щом момчето навърши единадесет години и овладее свръхестествените си сили. Когато това се случи, Адът и Раят ще започнат война на Земята, а победителят ще получи всичко – т.е. ще имаме Вечен Рай или Вечен Ад. Естествено, в процеса на тази война, всичко на Земята ще бъде унищожено… Идея която не се харесва нито на Кроули, нито на неговия нещо-като-приятел ангел Азирафел. Двамата заедно решават да направят каквото могат, за да отменят Армагедон, тъй като от хиляди години се наслаждават на живота на Земята и го харесват такъв какъвто е.

Те не са единствените, които искат да спрат Края на света – същата задача си е поставила и вещицата Анатема Дивайс, потомка на знаменитата и безпогрешна вещица Агнес Нътър. Поради неведомата сила на съдбата, на нейна страна застава и ловецът на вещици Нютон Пълсифър.

Не бива да се забравя и самият виновник за всичко – вече единадесетгодишният Адам (Антихристът)  е невинно момче с развихрено въображение, което обича живота, приятелите си и света и няма представа какво го очаква.

Адам притежава силата да променя реалността, но не осъзнава това. Тази сила постепенно нараства и става изключително опасна, когато момчето започва да разбира, че шареният свят на детството няма почти нищо общо със света на възрастните… Освен това, ню-ейдж списанията, които Анатема му дава да чете (естествено без да знае, че той е Звярът, когото търси), развихрят въображението му и причиняват настъпването на някои много странни събития (като поява на извънземни, изплуването на Атлантида, изчезването на ядреното гориво от атомните електроцентрали и подобни)…

Първото и най-важно нещо, което трябва да се уточни за сюжета, е че „Добри поличби” е пародия на „Поличбата” (трилогия от осемдесетте години на миналия век., която има опити за римейкове под формата на филм, а наскоро – и сериал). Както знаем, пародиите по принцип би трябвало да са смешни. Като силно пристрастен зрител ми е трудно да преценя дали сериалът се е справил с тази задача, но според мен отговорът е по-скоро НЕ и вината… така де, отговорността е на Нийл Геймън (нещо, което споменах още в началото на ревюто, но искам да повторя).

Второ – ако сте гледали трейлърите, знаете, че минисериалът е преди всичко за двама приятели ангел и демон (Азирафел и Кроули), които искат да спрат Края на света. Трейлърите не са подвеждащи – сериалът е точно за това. В чужбинските ревюта неведнъж се изтъква, че двамата крадат цялото внимание с прекрасното си изпълнение. Истина е, че актьорите се справят добре, освен това признавам, че Кроули е най-интригуващият образ в романа, но това, че сериалът е техен, не се дължи на завладяващият им талант, а на простият факт, че всички останали персонажи са ограбени и сюжетът е орязан и пренаписан така, че цялата история да е съсредоточена върху двамата. Впрочем, това не е показано в прав текст, но те доста наподобяват влюбена двойка… Ако зрителите са отдадени фенове на Тенант или Шийн, това положение със сигурност ще им хареса. И особено много ще им хареса трети епизод, в който ще имат възможност да видят МНОГО от миналото на ангела и демона на Земята.

Ако обаче зрителите, като мен, са очаквали по-точна екранизация, може и да не останат толкова очаровани. В книгата няма основна сюжетна линия и Адам, Анатема и останалите персонажи получават толкова внимание, колкото Азирафел и Кроули. Предполага се, че това е историята на Адам, но той е сведен до нещо малко повече от статист. Начинът по който се проявяват силите му не е представен адекватно – излиза, че някакви демонични гласове му шепнат, докато спи, а всъщност той просто започва да вярва в разни неща и като следствие от това – тези неща започват да съществуват. Между другото, Адам и бандата му, би трябвало да са 11-годишни, но изглеждат по-скоро като тийнейджъри (има голяма разлика – спомнете си какви фъстъци бяха Хари Потър и приятелите му в първия филм).

Друга сюжетна линия, която е безмилостно орязана, е тази на Четиримата Конници на Апокалипсиса – Война, Глад, Замърсяване и Смърт. Те и без това нямат много голяма роля, но все пак заслужаваха повече…

Както може да се очаква, политкоректността не е подминала и този сериал и затова някои от персонажите (включително Адам и Ева, които виждаме съвсем за малко в началото) са тъмнокожи, а гласът на наратора/Бог е женски, което може да се възприеме като проява на феминизъм (нещо, от което екранизацията няма нужда, тъй като в книгата има няколко силни женски образи). Конниците също са много екзотични, но това е разбираемо – всеки пол и всяка раса има право да си има свой Конник на Апокалипсиса. Като цяло – политкоректността в този сериал не дразни (за разлика от други неща).

Едно от тези други неща, е начинът по който е разрешен финалният сблъсък – предполагам, че не е редно да издавам толкова огромен спойлер, затова само ще кажа, че за мен сюблимният момент е достоен за детски сериал (а този сериал не е детски, въпреки че в него участват и деца).

В основата на сюжета има заложени философски идеи, които са интересни и са представени добре, но някои баналности им пречат да изпъкнат достатъчно. Най-важна е ролята на свободната воля – идеята, че човек не е длъжен да се подчинява на пророчествата, а може сам да избира пътя си. Разбира се, тук съществува и уловка – дали пък всичко това не е част от По-велик план, за който „играчите” в Божествената игра не подозират нищо? Може би отказът им да следват пророчеството също е нещо, което е предварително планирано от Божествената сила?

Интересна е и идеята, че Адът и Раят не са толкова различни, а са просто отражение едни на други, като белите и черните фигури на шахматната дъска.

Финалният епизод на сериала отново измества фокуса към Кроули и Азирафел и е изпълнен със сцени, които ме накараха да се запитам дали пък не съм чела съкратена версия на книгата (едва ли). Не би трябвало да се изненадвам, че екипът е решил да превърне целия сериал до самия му край в ода за двамата най-добри „приятели”, вместо да отдели повече внимание на други сюжетни елементи, като например да изясни какво се случва с третото бебе (има такова) или с изчезналият войник от военната база, или просто да направи останалите персонажи по-пълноценни.

В заключение: макар че за мен сериалът „Добри поличби” е по-скоро разочарование, изглежда всички останали го харесват и това донякъде ме радва, тъй като може би означава, че за в бъдеще ще има още адаптации по книги на Тери Пратчет.

…И все пак, в случай че Нийл Геймън реши еднолично да напише втори сезон, в който Кроули и Азирафел разрешават криминални случаи или нещо подобно, аз не бих си причинила съмнителното удоволствие да го гледам.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4 (като изключим Кроули и Азирафел, останалите персонажи не са добре развити, те просто са там)
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 4 (всъщност, музиката на Куинс не е саундрак, а running joke, но това е зле обяснено)
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Мн. добър (4,90) (и му е много!)