Банална готическа красота

Имах щастието да гледам „Носферату“ на Робърт Егърс още преди Коледа, съответно преди премиерата му по нашите кина днес, което ми даде достатъчно време да си избистря мнението за него и да напиша ревюто. Към филма имаше и продължава да има голям интерес. И, за съжаление, впечатлението ми си остана и се затвърди като по-негативно от масовото. Не че не ми хареса, не че ще ви кажа да не го гледате, но очаквах повече.

Не успях да се насиля да изгледам оригиналния „Носферату“ от миналия век за да направя сравнение, нито да изгледам „Фарът“ на Робърт Егърс до края, така че може би просто не съм в подходящия таргет (въпреки че му харесвам „Вещицата“). Все пак, признавам майсторството и безспорните красоти в този нов филм, така че не очаквайте от мен оплюване на продукцията или фокус върху негативното, а просто нищо повече и нищо по-малко от честно мнение.

Ако следите ревютата ми, знаете, че за мен най-важното във филмите е историята – да има нещо интересно в нея, да се развива динамично, да има някоя и друга изненада, нещо да ми грабне вниманието. Тук сюжетът се развива мудно и не предлага нищо по-различно от това, което вече сме гледали многократно. Разбирам, че няма как адаптация на класически истории да търси оригиналност и творчески свободи, но е хубаво все някак да се излезе от сянката на оригинала, за да се оправдае съществуването. Не че сюжетът е лош или изцяло повтарящ предни адаптации, просто не е нещо, което да се запомни. Честно казано, единственото, което ще ми остане като спомен от „Носферату“, е начинът, по който Уилям Дефо натъртено изговаряше cock, когато ставаше дума за английския еквивалент на израза „по първи петли“. Имах чувството, че нарочно се гъбарка с архаизма и съвременното по-популярно значение на думата. Друго нищо не изпъкна.

Ако сюжетът не е кой знае какво, то тогава трябва да компенсира визията – както например в Mad Max: Fury Road. Тук, признавам, филмът е доста красив и майсторски пресъздава готическият романс. Усеща се приятна автентичност в румънските селяни, бабичките им са досущ като нашите. Има и няколко нелоши хрумки, като например визията на граф Орлок, силуетът му в завесата, каляската, силуетът на ръката му върху измисленото немско градче, но пак няма нищо иновативно или особено впечатляващо. Личат си старанието и експертизата в създаването на продукта, но той все пак се усеща не като шедьовър на голям творец, а по-скоро като упражнение на студент-отличник или производство по норматив от доволен работнически колектив. Повечето ревюта не са съгласни и искрено превъзнасят стила, визията, техниката и кинематографичните съвършенства на Робърт Егърс, но да кажем, че аз съм неук самозван критик и мога да ви споделя само това, което аз съм усетил.

На същото ниво е и саундтракът – има 1-2 момента, в които музиката гърми, много добре подсилва напрежението от сцената и я извисява, но през повечето време не се забелязва и пропилява потенциала си да направи от филма нещо по-запомнящо се.

Всичко това допринася и за недостатъчната реализация на емоционалния заряд, който по концепция би трябвало да е много по-голям. Главната героиня във филма е Елън, която страда от свръхестествена дарба и е имала… нещо с граф Орлок в миналото, съответно сега е преследвана от него. Тя е разкъсвана от инстинктите и желанията си, вървящи в противоположни посоки, неспособна напълно да разбере себе си и това, което вижда от света. Има огромен потенциал за вътрешна и външна драма у Елън, но той се развива само частично и предимно в третата третина на филма. През повечето време преди това я виждаме само като угрижена и пъшкаща плиткоумна девойка с психични проблеми без никаква дълбочина. На хартия, историята ѝ би трябвало да е сърцераздирателна и покрусяваща, но реално трудно може да изкара от зрителя повече от въздишка. Трудно е да не отчетем грях на Егърс за това, че не е разработил идеята си както трябва.

Същото е и при нейния съпруг, Томас, който отива в замъка на Орлок и общо взето следва историята на Джонатан Харкър от романа „Дракула“ на Брам Стокър (съответно десетките ѝ екранизации). Той минава през ужасни изпитания, искрено обича съпругата си, доколкото изобщо е възможно, предвид че изобщо не я разбира, и накрая преживява съкрушителна загуба. От неговия образ също би могла да се изкара страхотна драма, на която половината киносалон да се разреве. Уви, той през повечето време е пасивен свидетел и, колкото и странно да звучи, безучастен двигател на събитията, също без особена дълбочина. Разбирам, че драматичният фокус на филма е върху Елън, съответно вълнението ни трябва да е за нея, а не за него, но тогава защо толкова много време е отделено на неговите приключения из трансилванския прованс и замъка на вампира, вместо за разработка на основния персонаж?

Не мога да кажа, че актьорите са виновни за пропиления потенциал – всички те играят доста добре и не отстъпват на проявеното от режисьора старание за визиите. Лили-Роуз Деп изпълнява ролята малко по заместване (трябвало е да бъде Аня Тейлър-Джой), но си я изпълнява прекрасно, доколкото сценарият ѝ дава възможност за това. Николас Холт също си върши работата отлично, макар персонажът му да е по-повърхностен. Бил Скарсгард постави съвременния стандарт за свръхестествени злодеи още в „То“ и тук затвърждава високата летва – а за дизайна, грима и протезите на графа мога да изкажа само възхищение – така че всички актьори отговарят на очакванията. Единствено Уилям Дефо наистина изпъква заради странностите на персонажа си, но не съм сигурен дали е с добро. Неговото повтаряне на cock граничи с комедията и вади от атмосферата. Да, и аз се повтарям с този cock, но представете си колко странно е стоял и колко пъти се е повторил, за да ме подразни така.

Яд ме е, че не харесах Nosferatu повече, и ме е яд, че Робърт Егърс и екипът му са хвърлили толкова старание за привидно изпипан филм, който в крайна сметка ще мине и ще замине без да остави особена следа, поне не и върху мен. Може би е пресилено да използвам думата „банална“ в заглавието на ревюто. Но само с визия, правеща поклон, макар и грациозен, към всичките си вдъхновения, и с история, която сама избира да не се възползва от драматичния си потенциал, „Носферату“ няма как да впечатли. Пак казвам – ако вече имате интерес към него, гледайте го и си съставете собствено мнение, но държа да ви предупредя да снижите очакванията си. Без тях сигурно ще ви хареса повече.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Отличен (4,90)