Богове, чудовища и разочарования

Ревю на „Сънища за богове и чудовища“ от Лейни Тейлър и изд. „Егмонт България“, финал на поредицата „Създадена от дим и кост“.

synishta za bogove i chudovishta cccРядко ми се случва да харесам тийнейджърски книги, но „Създадена от дим и кост“ и „Дни на кръв и звездна светлина“ определено ми допаднаха и дори влязоха в най-добрите книги на 2013 г. „Сънища за богове и чудовища“ е финалът на трилогията и имах обяснимо високи очаквания към нея. Представете си изненадата ми, когато открих, че нито едно от тях не се сбъдва и в ръцете си държа най-обикновен тийн-роман!

Да караме по категории. В сюжетно отношение, очакваме финалите на трилогиите винаги да завършват с епични битки. Не че е абсолютно задължително, за да се получат добре, но е хубаво да ги има. Налице са и предпоставките за това – химерите са в Ерец, страната на техните врагове, ангелите-копелета са убили император Йорам и светът е в хаос, а армията от серафими на Яил е дошла на Земята с намерението да вземе от хората оръжия за масово унищожение, каквито в техните магични светове няма. Все някъде трябва да се получи конфликт, нали? Е, единствената битка, до която въобще се стига, се разиграва извън романа, тоест, показва се, че тя предстои и дотам. Не виждаме дори началото й, камо ли края. Всичко останало се решава с мир и любов. Не че като замисъл не е оригинално, но определено не е реализирано както трябва. И за 600 страници, истината е, че не се случва почти нищо. Забравете за напрегнатите моменти и темпото от втората книга, тук всичко е мудно, чувствено и… съжалявам да го кажа, но през повечето време скучно.

Героите… Кару и Акива отново са заедно, но не могат да бъдат „заедно“, ако ме разбирате, и затова през цялото време си се оплакват наум колко се желаят един друг, но не могат да се имат, защото борбата е по-важна. Противните ми Зузана и Мик от Чехия са постоянно в сюжета и губят време с тийнейджърския си хумор. За нито един от четиримата не бих казал, че има някакво осезаемо развитие. Най-интересните (за мен) герои – Лираз, сестрата на Акива, и Зири, последния кирин, чиято душа сега е в чуждо тяло, поддържат някакво ниво през повечето време, но накрая авторката си изсмуква от пръстите нещо като обрат за тях и се получава някакъв абсурден финал на техните истории.

Най-трагична обаче е ситуацията с Елиза, чиято история се развива паралелно с тази на останалите и се среща доста често, наблягайки на важността й. Коя беше Елиза, питате? Не се притеснявайте, не ви подвежда паметта! Това е изцяло нова героиня, добавена към последната книга… и аз не знам защо точно, но да кажем, че към финала придобива някаква функция. Елиза е също толкова обмисляща и чувстваща като останалите, но далеч по-малко интересна, което означава, че през първите глави с нейно участие просто ще трябва да четете абзаците по диагонал, за да не си губите времето. В някои американски ревюта я описват като супер вълнуваща, дори любимата им героиня, така че не приемайте мнението ми за меродавно, но имайте едно наум.

Регрес има и в стила на писане на авторката, а също и в качеството на превода. Не знам дали просто съм бил по-благосклонен към първите книги, там също имаше неприятни моменти в текста, но те бяха толкова малко, че можеха да се игнорират. Тук обаче половината фрази звучат като буквално преведени от английски, въпреки наличието на по-добър еквивалент на български. Странно е, защото преводачката е същата, така че ще го отдам на по-благосклонното ми отношение към поредицата в началото и общото ми разочарование сега. Може би играе роля и това, че подобни изрази са допустими в текст, в който има чар, хумор и като цяло не се взима на сериозно, но в книга с претенции за тежест изказът трябва да е на по-високо ниво.

Attachment-1Но по-непростимото е друго, а именно, че докато първите две книги вървят стегнато и тийнейджърските разсъждения са сведени до необходимия минимум, тук по-голямата част от обема е запълнена с брак. Излишни размисли и страсти, някои от които даже се повтарят или са разтегнати до досада. Може би ако романът беше с дължината на първия (под 400 вместо над 600 страници), а не помпозно раздут (сякаш авторката е искала да се направи на по-важна след като вече е станала известна), щеше да ми хареса повече.

За елементи на изненада и обрати ми е трудно да говоря, тъй като така или иначе няма много събития, а малкото изненади са по-скоро неприятни. Емоционалният заряд би трябвало да е на по-високо ниво от предишните книги, и авторката определено се е постарала да ни опише подробно всички чувства на всички герои, но лично за мен и тук регресът е налице. Тейлър толкова се е оляла в старанието си, че ме прави по-скоро равнодушен, а не съпреживяващ с героите й. Темите за размисъл отново са на по-високо ниво, отколкото сме свикнали в юношеската литература, но също отстъпват на предишните части.

Общо взето, боли ме, защото уважавам издателството и определено харесвам първите две книги от поредицата, но „Сънища за богове и чудовища“ не е нищо повече от разочарование във всеки един аспект. Лейни Тейлър е опитала да направи един по-зрял и по-философски роман, но не само, че не е успяла да го постигне, ами и е провалила това, което имаше със „Създадена от дим и кост“ и „Дни на кръв и звездна светлина“. Даже, ако предните две книги ги нямаше, оценката ми за тази книга щеше да е доста по-ниска. Мнението си е мое и не означава да се откажете от поредицата или финала й, напротив, първите две части определено си заслужават, а някак си не върви да прочетете тях и да не стигнете до края. Но не очаквайте много и се подгответе за един рязък спад на качеството и четивността, преди да научите как ще свърши историята на Кару и Акива.

 

БележникМоята оценка:

История – 3.50
Герои – 4-
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 4-
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5+
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Добър (4.48)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |