Бранимир Събев: „Литературата е телескопът, през който гледаме бъдещето“

Представяме на вашето внимание първото от поредицата интервюта в инициативата „Седмица на българската фантастика 20-26.05.2013“. Авторът е Бранимир Събев.

Кой е Бранимир Събев?

Бранимир Събев е много хубав човек, наскоро прехвърлил 30-те, с две висши образования и два сборника разкази зад гърба си, който обича литературата, музиката и срещите на маса с други хубави хора!

Миналата година издаде сборник с разкази, наречен „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“. Как се прие книгата ти и успешна ли беше тя? Разкажи ни повече за нея.

„Човекът, който обичаше Стивън Кинг” е втората ми самостоятелна книга след „Хоро от Гарвани”. Сборникът съдържа 14 доста разнообразни като стил разкази – крими, ужаси, трилър, готика, съвременна проза и други жанрове в различни подвидове и комбинации. Смея да твърдя, че в книгата има по нещо за всекиго, всеки читател ще успее да открие и запази в себе си малка специална частичка, която да си е лично негова. Сборникът се прие добре – измина точно една година, откакто се появи на бял свят и 2/3 от тиража му е продаден. Благодаря на издателите си от „Ибис”, че повярваха в мен и рискуваха с тази книга.

Защо точно Стивън Кинг?

Стивън Кинг е може би писателят, който ми е оказал най-голямо влияние и респективно ме е подтикнал да пиша. Реших да създам разказ, който представлява един своеобразен акт на преклонение, трибут към личността и творчеството на този автор. Така се роди новелата „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”, на която е кръстен сборникът.

Коя ти е любимата негова книга и защо?

Любимата ми книга от Кинг е точно забранената и отречената от самия него – „Гняв”, за момчето, което застрелва учителя си и взема за заложници целия си клас. Никога досега не съм срещал така перфектно описана градацията на една човешка лудост.

Какво те привлече към хоръра?

Първият хорър-разказ, който прочетох беше именно на Кинг – „Тук има тигри”, още когато бях невръстно деветгодишно хлапе. Разказът ме покърти, уплаши, заинтригува, ядоса и ужаси едновременно, с една дума – спечели ме! Година по-късно ми попадна разказът „Черния котарак” на Едгар Алън По и засятото преди тъмно семенце на любовта към мрачното и страшното започна да расте необратимо в съзнанието ми. Литературата на ужаса се превърна в любимият ми за четене и писане жанр, а към учителите Кинг и По в библиотеката ми се присъединиха имена като Джон Конъли, Клайв Баркър, Хауърд Лъвкрафт, Греъм Мастертън, Робърт Маккамън, М.Р. Джеймс, Нийл Геймън и др.

Въпрос от Снежа от Фестивала на българското образование: Защо има толкова много български елементи в „Хоро от гарвани“ (като се почне от заглавието)? Смяташ ли, че хоро, казарма и кандидат-студенти имат място в книга за американската действителност?

Ще опонирам на Снежа с наглото твърдение, че във въпросния разказ от едноименния ми дебютен сборник единственият български елемент е точно четирибуквената дума в заглавието. За останалите разкази: казармата е на практика армията – нещо, което присъства във всяка държава (особено в САЩ), както и кандидат-студентите 😉 Колкото до военната служба, по време на войната във Виетнам, когато се развива действието на разказа – тогава в Щатите са привиквали младежите да отиват да се бият, искат или не. И за финал – в малка, 7-милионна България има място за толкова много американски книги, филми, дрехи, обувки, компютърни игри, музика, заведения за хранене и какво ли още не. Защо пък в огромната 315-милионна Америка да няма място за едно „хоро”?

Ще видим ли роман от теб?

Някой ден, живот и здраве 🙂 Кратката форма обаче ми е предпочитана – разказът и особено новелата.

Какво е следващото произведение, което ще напишеш?

Хм, малко е рано да издавам, но имам завършен трети сборник с разкази, който в момента редактирам и след известно време ще му се насладите в пълния му блясък.

Чел ли си фантастика от български автори и какво мислиш за нея?

Българската фантастична литература ми е много, много любима. Винаги ще твърдя най-безсрамно, че имаме автори, които пишат на западно ниво и имат какво да кажат и покажат на много читатели по света. Доскоро в България се провеждаше фантастичният конкурс „Златен Кан”, в който родни творци мереха мускули с чужди такива на равна нога. И познайте какво! Нашите автори не само показаха, че не отстъпват на писатели от Русия, Франция, Белгия, Италия, Испания и пр., а дори ги задминаха! Сборниците с наградените разкази „Златен Кан” се продават по книжарниците, прочетете и ще се убедите. Имаме страхотни писатели, а в последните няколко години се появиха и нови, запомнящи се имена – заложете на тях, няма да сбъркате.

Трудно ли е да си писател в България? Защо? Сподели твоя опит с издаване на разказите ти.

Да си писател в България е наистина трудно. Няма нужда да споменавам факторите, които те дърпат назад като интернет-плювачи, свит пазар, купища графомани, подкупни журита в предрешени конкурси, литературна мафия, книжарници, искащи безбожни проценти, и пиратство – това ви е известно и го има навсякъде по света. Нещото, което обаче ме дразни извънредно и повече от всичко останало, е явлението, че трябва да си плащаш, за да те публикуват. Ето това вече е много гнусно дъно. Съвет към всички начинаещи творци – моля ви горещо, ако попаднете на издател, който иска да му платите, за да ви публикува или издаде книгата ви, кажете му „благодаря, довиждане” и повече не го търсете. Имате ли събрани пари, отидете директно в печатница и им платете, после си приберете тиража – рано или късно ще продадете бройките. Оправдания от всякакъв тип, включително че той и служителите му работят за пари и времето им е ценно, са несъстоятелни. Интересно как стана така, че всички в бранша работят за пари – издатели, преводачи, редактори, коректори, разпространители, дизайнери, страньори, пиари, само писателите работят безплатно, или даже си плащат, за да го правят! Неотдавна присъствах на семинар на тема авторско право и един от лекторите беше британецът Питър Дженър, първият мениджър на култовите Пинк Флойд. Той каза, че в изкуството има две основни групи от първостепенно значение – едната е творецът, а другата е неговата публика, всички останали по веригата са на второ място. Помислете над това.

Къде се виждаш след 10 години?

Оу, това е прекалено дълъг срок! Един от доцентите ми във ФЖМК обичаше да казва, че планира максимум до вдругиден. Живеем в твърде динамично, променливо и несигурно време, за да правим планове за години напред 😉

А какво е бъдещето на жанра според теб?

Трите жанра, който обичам най-много – фентъзи, научна фантастика и ужаси ще пребъдат, помнете ми думата. Вижте разцвета на фентъзито сега във всичките му многобройни форми! Спомнете си, че пък фантастиката е телескопът, през който гледаме бъдещето. Колкото до любимия ми хорър… Литературата на ужаса борави основно със Злото. А Злото никога няма да умре.

Пожелай нещо на читателите ни за финал!

Скъпи читатели на SciFi.bg! Пожелавам Ви приятно четене, попътен вятър и да прекарате едно чудесно, незабравимо лято!