Да си отгледаш робот

На 6 март излиза „Чапи“, новият филм на Нийл Бломкамп, който наскоро обяви, че ще прави пета част на „Пришълеца“. Честно казано, за този филм не знаех нищо предварително и бях на косъм да не отида. И да пропусна нещо всъщност достатъчно интересно, че да си струва гледането!

Сюжетът се развива в близкото бъдеще, в Йоханесбург. Там са пуснали първите в света полицейски роботи – те са почти неразрушими и в комбинация с хората успяват да сведат престъпността до невиждано ниски нива. Но това означава, че много от жителите на пропития с престъпност град всъщност изобщо не харесват въпросните роботи…

Изобретателят на полицейските роботи е Дион Уилсън (Дев Пател), който работи за фирмата Тетравал, ръководена от преследващата печалба на всяка цена Сигорни Уивър. Негов колега е Хю Джакман, който пък работи по свой собствен, макар и неуспешен проект – огромен робот с много огнева мощ, който да се управлява от човек. Джакман играе бивш военен, който не е свикнал да губи – затова и прави всичко възможно да прецака Дион и да наложи своя робот.

Дион обаче не се интересува толкова от успеха си, колкото от следващата си цел – да създаде изкуствен интелект. Той успява и го вгражда в повреден робот – неговата батерия е слепена за метала в следствие на инцидент и не може да бъде сменена. 5 дни изглеждат достатъчни на Дион, за да тества програмата си. Това, което той не подозира, е, че Чапи ще се развие в пълноценна личност за извънредно кратко време и късият му живот бързо ще се окаже проблем за всички.

Дион върши всичко това в тайна, тъй като фирмата не одобрява целта му. Но по лошо стечение на обстоятелствата, точно когато вози робота с почти заредения изкуствен интелект към вкъщи, той е нападнат от бандата на Нинджа, Йоланди и Америка. Първите двама са реално съществуващи личности, групата Die Antwoord, чиито членове играят гангстерска версия на себе си. Престъпниците си прибират робота, наречен от тях Чапи, а Дион може да идва само от време на време да го вижда, и то с риск за живота си. Нинджа започва да промива мозъка на робота така, че да го направи як гангстер, чрез който да спечели необходимите им 20 милиона долара, а Йоланди все пак проявява някаква съвест и се опитва да бъде като негова майка. Дион, макар и създател на Чапи, има твърде ограничено влияние върху оформянето на психиката и личността му.

Идеята на филма е да представи робота Чапи като човек, който накрая става по-човечен от хората, въпреки всичко, което преживява – измъчват го, лъжат го, искат да го убият, манипулират и/или използват. Самият Чапи е изигран от човек, Шарлто Копли, върху когото после е наложен компютърен образ. Общо взето, филмът успява в целта си да защити правото на изкуствения интелект да живее и дори да го представи като по-добра алтернатива на човечеството. Има няколко трогателни сцени с Чапи, включително и във финалната битка, в която се включват всички главни действащи лица. Имам известен проблем с етапа на съзряване на Чапи – в началото той се държи като боязливо котенце, а след това като досадно и леко малоумно хипер-активно детенце, което постоянно бърбори, но образът му успява да е достатъчно симпатичен, за да предаде посланията на филма и да накара публиката да съпреживява заедно с него.

Най-сериозният недостатък на филма, може би, е началото му. Самият Нийл Бломкамп си признава, че е направил „Чапи“ по своя идея за робот, отгледан от гангстери, и това си личи във втората половина. Първата съществува, за да представи героите и да докара нещата до необходимото им състояние. За съжаление, тя го прави прибързано и нереалистично, на моменти клиширано, на моменти абсурдно. Сякаш сценаристът е бързал да претупа завръзката, за да стигне до същината. Така публиката се настройва леко негативно отначало и е по-малко склонна да прости дребните проблеми по-нататък. Не работят много добре и комедийните елементи от съзряването на Чапи.

Предимствата на лентата обаче са много – като драма, екшън, неочаквани обрати, саундтрак, теми за размисъл нещата са на ниво. По време на финалната битка (в която, разбира се, влезе големият грозен робот на Хю Джакман и се изправи срещу Чапи) си помислих, че именно такива биещи се роботи искам да виждам от „Трансформърс“. Сцената беше сравнително кратка, но имаше смисъл в рамките на сюжета и носеше емоционална тежест, а и си беше достатъчно зрелищна. Не просто роботи, които се бият в експлозивен и претрупан екшън без грам мисъл, само за да радват дечурлигата. На финала имаше и малко „Превъзходство“, направено много по-добре от истинското „Превъзходство“. „Чапи“ със сигурност се справя по-добре и от миналогодишната нова версия на „Робокоп“.

Нинджа и Йоланди, макар и леко карикатурни, са доста запомнящи се образи. Те са интересни не само с външния си вид, но и с действията, взаимоотношенията, мотивациите и моралните си избори. Определено не са най-подходящите „родители“ за първия изкуствен интелект в света, но Дион няма друг избор освен да остави творението си при тях (колкото и абсурдно безотговорно да е самото допускане на тази ситуация), а и самият той не е безгрешен. Чапи расте бързо в свят, където хуманността не е на преден план, и трябва да се ориентира от кои постъпки да се учи и кое да възприеме за неправилно. А когато викаш „татко“ на човек като Нинджа, това не е никак лесно. Die Antwoord може да не са актьори и да са се държали ужасно на снимачната площадка (според слуховете), но Бломкамп е успял да ги използва доста добре, за да въплъти образите си, и сигурно ще се съгласите с мен, стига да не държите твърде много на традиционализма в киното.

Впрочем, не очаквайте много от Хю Джакман и Сигорни Уивър. Макар и безспорно да са най-големите звезди във филма, екранното им време не е особено дълго. Джакман определено се забавлява в ролята на злодей, а Уивър няма нищо общо с Рипли от „Пришълеца“ (всъщност, лично аз намерих пасивната й роля за свежо разнообразие от това, което съм видял досега от нея). „Чапи“ определено печели от присъствието им, но не очаквайте двамата да са централни за сюжета фигури. Джакман може да радва, но Уивър присъства просто за да застане с емблематичното си за жанра име зад този проект.

Като цяло, филмът не е перфектен, но е доста добър, а също така е нетипичен и странен, което го прави препоръчителен за гледане в бедното откъм иновативна фантастика кино напоследък. Ревютата на Запад са доста противоречиви – някои го оплюват, други не чак толкова, трети го хвалят, а четвърти го венцеславят. Малцина го харесват повече от „Сектор 9“ (въпреки че аз лично въобще не харесвам последния), но за повечето е по-добър от „Елизиум“. Така или иначе, аз лично смятам, че Chappie си струва да се види. А ето и песента от края на филма – ако още не сте го гледали, можете да я използвате, за да се подготвите за странността на Нинджа и Йоланди.

Моята оценка:

История – 5-
Герои – 5+
Режисура и ефекти – 5.50
Актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5-

Общ успех: Мн. добър (5,48)