Да си поиграем на вещици и таласъми в София и Варна

Макар да върви бавно и трудно, книгата-игра започва да се завръща на пазара като един от най-обичаните жанрове. През 90-те години книжарниците буквално бяха залети с книги-игри и всеки ги обичаше. След това те изведнъж изчезнаха, а сега плахо се появяват отново. За някои може да е изненадващо, но мнозинството от успешните автори в тази категория са българи – Колин Уолъмбъри е всъщност Любомир Николов, Върджил Дриймънд е Елена Павлова, Робърт Блонд е Богдан Русев и т.н. Днес сайтове като knigi-igri.bg и поредици като „Българ“ помагат за по-осезаемото възраждане, а феновете правят всичко възможно, за да разпалват огъня.

Един от продуктите на Възраждането е двойната книга-игра „Градска вещица / Ловец на таласъми“ на Върджил Дриймънд и Георги Караджов, излязла миналата година. В 160 страници са поместени две различни книги-игри, които си приличат по това, че са забавни и нестандартни. И двете са с много добри графично оформление и илюстрации, и в двете изобилства хуморът, и двете са чудесен начин за отмора и прекарване на свободното време. Макар и сравнително кратки (но не прекалено), „Градска вещица“ и „Ловец на таласъми“ са достойни за името на поредицата си КИК или Книги-игри Класика. Нищо по-малко не биха очаквали почитателите на Елена Павлова и Георги Караджов.

Творбата на Върджил Дриймънд е по-обемната и в нея читателят се преобразява в титулярната градска вещица. Тя е част от древно магьосническо братство, което се бори с организираната реалност (накратко – реалността се влияе от това, в което вярват хората. И ако няколко по-мощни от тях се организират и повярват в нещо, то ще се реализира. Което почти никога не е хубаво) и предотвратява бедствия. Точно такова, и то грандиозно, разрушително и смъртоносно, е на път да се случи, когато вещицата започва играта. Проблемът е, че тя не знае почти нищо за него, освен че вече го е преживяла и се е върнала назад във времето, за да го спре. Сюжетът е направен така, че главната героиня със сигурност умира поне два пъти и започва отначало, но вече с новопридобита информация, която я доближава до истината и до успеха. Доста нестандартен подход, който помага за по-пълноценното изживяване на книгата-игра – има различни пътища, по които героинята може да поеме, а повтарянето на някои от ситуациите дава възможност за различни реакции с различни последствия. Същевременно, неприятните финали, смъртта, не са край, а само междинна точка от играта – за първи път чета книга-игра, в която смъртта е търсен ефект. Единственият проблем на „Градска вещица“ е, че в началото читателят не знае достатъчно добре правилата, а тези, които са разписани, не са малко и трябва да се четат и запомнят много внимателно. В противен случай умиранията, съответно започванията отначало, се увеличават, което може да стане досадно или да изкуши читателя към чийтване, за да стигне по-бързо до баш края.

В „Ловец на таласъми“ читателят се преобразява в… точно така, титулярният ловец на таласъми! Само че той лови не само таласъми, но и вампири, караконджули и всякакви други гадини. Общо взето, героя го чака тежка седмица – три случая на злонамерени свръхестествени същества трябва да бъдат разрешени, а от него се иска не само да ги доведе до успешен край, но и да постигне добри показатели – натрупани пари, понесени физически щети, раздразнение на кмета заради разрушена в процеса на играта държавна собственост, както и раздразнение на местните еколози (то се увеличава ако играчът е твърде брутален и не съблюдава правата на свръхестествените същества). Не е никак лесно да се завърши книгата-игра по най-добрия начин – ако някои от показателите е извън зададените нива, краят е лош за героя. Ако пък всичко е тип-топ, читателят е награден с изненадващ епилог.

Това, заради което бих препоръчал двете книги-игри, са не толкова историята или механиката им, колкото стилът и хуморът им. Двамата автори са наистина забавни, често по начин, по който преводна книга не би могла да бъде. Много от шегите и обратите разсмиват с глас, а очакването на следващия майтап е сред основните мотиви за довеждането на книгата-игра докрай. Развитието на действието в София и Варна пък прави сюжета близък до родната ни действителност и лесен за възприемане, дори и жанрът да е фентъзи, а първата история да е по-засукана откъм реалност, кванти и континуум. Има и референции към елементи от нашата реалност, като например участието на Атанас Славов като вещер в „Градска вещица“ или честото позоваване на хитовия вампирски филм „Сумрак“ (да не си помислите за „Здрач“) в „Ловец на таласъми“. Не мога да определя коя от двете ми хареса повече – и двете са супер за развлечение, и двете си заслужават, без да са перфектни.

Върджил Дриймънд и Георги Караджов не са вложили чутовно старание в изпипването на сюжетите и геймплея, но определено са имали добри идеи, които са реализирали по добър начин. Дори само заради това „Градска вещица“ и „Ловец на таласъми“ си заслужават четенето. Текстовете обаче са извисени много над предимството на нестандартната си постройка, благодарение на прекрасното чувство за хумор и умението за боравене с думите и нюансите на езика от страна на авторите. Не знам доколко днешните тийнейджъри биха оценили изданието, но едновремешните, които с трепет четоха книгите-игри на 90-те, със сигурност трябва да се сдобият с него. Ще изпитат минимум същата тръпка, която носеше жанрът тогава, ако не и много по-добра.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 6+
Eлементи на изненада – 5
Механика/Геймплей – 5+
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5-

Общ успех: Много добър (5.45)