Данаил Найденов: “Душата на сноба плаче за тройка кюфтета и „Отмъстителите”

Интервю със създателя на сайта popcornmoviesbg.com.

Данаил Найденов е нещо като суперфен на киното и именно затова решихме да го интервюираме. Той практически е изградил живота си около филмите и е превърнал хобито си в своя професия, независимо, че е дипломиран експерт в областта отбраната и корпоративната сигурност, а тепърва ще трябва да защитава и докторската си дисертация. Поискахме от него да ни разкаже повече за себе си и мненията си по най-актуалните теми в киното в момента.

Здравей, Дани, и благодаря, че се съгласи на това интервю. Разкажи ни повече за себе си и за popcornmoviesbg.com.

Благодаря и аз, че съм при вас. Следя сайта ви от самото му създаване и се радвам, че има и такава платформа за споделяне на мнения. Това е едно от хубавите неща на мрежата – всеки може да създаде нещо свое, което да се отличава от останалите, а ако пък го прави и достатъчно добре аргументирано, то писменият продукт винаги ще просперира. Иначе аз съм един най-обикновен пътешественик на киното, който наскоро направи 30 и има най-прекрасната съпруга и най-милото дете на този свят. Сайтът ми е естествено продължение на моето желание за изява. Стартира като блог преди години, за да се отърва от досадните въпроси на иначе симпатичните ми приятели, които постоянно искаха да им препоръчвам филми. Впоследствие се разрасна, дойдоха автори с желание да пишат, стартирахме подкаст в Youtube и така до ден днешен.

Визия от сайта, с който Дани е известен.

Кога и как се зароди любовта ти към киното?

О, нямам никакъв спомен за това. Вкъщи винаги са се гледали филми и винаги е имало видеоплеър. Нашите постоянно купуваха касети, а с майка ми обикаляхме видеотеките в родния ни град. Имахме абонаментна карта за всички тях и сме изгледали стотици филми заедно. Впоследствие по семейна линия започнах да ходя и много често на кино, като в края на 90-те в Ботевград имаше цели три действащи кина, които работеха едновременно и така си правеха програмите, че винаги имаше различни филми във всяко едно от тях. После дойде ератата на DVD и съответно се оборудвахме с такъв плеър, а години по-късно преминах и на блурей.

Как успя да превърнеш хобито си в източник на доходи? Какво му трябва на човек, за да постигне тази своя мечта?

Постоянна работа, желание и създаване на добри отношения с хората, които могат да се превърнат в твои партньори.

Имаш ли любим филм?

Имам да, и това е „Кръстникът“. Казвал съм го на много места, но ще го кажа и тук – разглеждам трите филма като една самостоятелна история, без да ги деля и оценявам поотделно. Мнозина отричат качествата на третия филм, но ако се абстрахирате от това, че са три отделни филма, то той застава прекрасно като завършек на тази история за чест и достойнство, без която киното щеше да бъде недоносче.

А любима фантастика?

Любимата ми фантастика е Star Wars, макар че това е една сапунена опера в космоса, предназначена за множество поколения. Вече имам усещането, че след години поредицата ще бъде сравнявана с „Пътеводна светлина“.

На този колаж липсват новите филми, но Дани харесва и тях.

Какво мислиш за фантастиката в киното – къде е мястото й и подценявана ли е тя?

Разбира се, че има, и ако някой го отрича, то това е най-обикновен сноб, който може да гледа шест часа как жътварки въртят сърп на фона на индонезийска музика, но не и да признае, че душичката му плаче за тройка кюфтета и „Отмъстителите“, например. Фантастиката е родила толкова велики филми и поредици, че някои от тях се изучават в добрите школи, а други тепърва ще набират сериозна фенска маса, която да търси информация, да изследва, да анализира и да препоръчва на следващите поколения.

Как стои българското кино на фона на световното, според теб?

Стои на дъното на посредствеността.

Защо у нас фантастики почти не се правят? Кога ще има хубава българска фантастика за кино?

Когато киното ни вече няма да стои на дъното. Кога обаче ще бъде това – само Силата може да го знае.

Фентъзи или научна фантастика?

И двете. Нямам предпочитания за едното или другото. Гледам (и чета) както фентъзи, така и sci-fi, като никога не съм поставял едното над другото. И двата жанра пренасят потребителя си в магически свят, откъсвайки го от рутината на сивото ни ежедневие и пътешествието може да трае с години.

Супергероите и снобите рядко се разбират добре. В кого ли е вината?

Какво мислиш за вълната от комиксови филми, заляла салоните през последните десетина години? Полезна или вредна е тя? Докога ще продължи?

Ние нямаме изградена комиксова култура и това е факт. Мнозина у нас не възприемат комиксовите филми сериозно – приемат ги за ненужни, за „убиващи“ истинското кино, за прекалено комерсиални и прочие. Имам примери обаче за хора, които страшно много харесват филми по комикси, без да знаят, че филмите са такива. Накрая се навлиза в жалка ситуация – мразя комиксите, но страшно много харесвам „Sin City“ и „300“. Да не говорим, че има филми на Марвел от 80-те години, които за времето си са били чудесни, а дори и сега хващат окото на почитателите. В никакъв случай не смятам, че тенденцията е вредна, напротив. Марвел са пример за това – те постепенно изградиха огромен феномен в киното, който тепърва се развива и добавя множество нови истории, нови герои и образи, които се превръщат в любимци не само на децата, но и на техните родители, които пък са израснали с тези образи на хартия. Това се усеща най-вече в развитите държави, където цели поколения знаят кои са Железния човек и Капитан Америка. Същата е и ситуацията с DC, които все още правят първите си крачки, но пък се справят на моменти добре. Не смятам дори, че има вредна тенденция в което и да било изкуство. Вредно е да си изолиран в собствената си черупка, без да разгледаш всички гледни точки.
Ще продължавам да следя тези филми с огромен интерес и ще продължавам да зарибявам и детето си.

За или против окрупняването на пазара, което се получава с Дисни?

„Дисни“ могат да си го позволят. Щом ги бива, щом имат парите да го направят и щом нито една законова регулация не ги спира, то нека действат. Сигурен съм, че ще създадат прекрасни филми от вече изградени франчайзи.

Знам, че си голям поддръжник на „Междузвездни войни: Последните джедаи“, въпреки критиките срещу него. Какво не разбират недоволните, което им пречи да оценят филма? Какво очакваш от франчайза в бъдеще?

Недоволните са онези, които цял живот искат да гледат какво правят Скайуокърови и донякъде ги разбирам. Това са хора, доста по-възрастни от вас и от мен, които са имали възможността да се докоснат до такъв огромен феномен като „Междузвездни войни“ във време, в което са носели червени връзки в училище и са пеели руски песни. Нали се сещате какъв шок е било за тях да се появи нещо като „Нова надежда“, което да ги накара да го гледат отново и отново, жадно поглъщащи история, невиждана, нечувана и дори неподозирана, че изобщо съществува някъде извън соцблока. Донякъде ги разбирам – те искат своето детство да се завърне и отново да ги направи млади и безгрижни. Ситуацията обаче е друга. „Последните джедаи“ е съсредоточен върху друга таргет група, както бяха трите прикуъла преди години. Тогава ние, младите милениали, бяхме на мерника на Lucasfilm. Сега са нашите деца и така трябва да бъде. Факт е, че младите харесаха много повече продукцията на Джонсън, отколкото масата най-възрастни фенове. Аз винаги ще бъда дете обаче и затова гледах филма пет пъти, писах му рецензия и снимах видео за него, а след два месеца чакам и блурей изданието.  Така ще бъде и с множеството филми, които очаквам оттук насетне.

Данаил Найденов. Снимка: Николай Атанасов – MonTero

С какво друго се занимаваш, освен popcornmoviesbg.com?

Фрийленствам по различни инициативи, а съвсем скоро ще заема позиция и в едно от най-престижните международни издателства.

Коя е мечтата, която имаш от дълго време и се надяваш някой ден да реализираш?

Да посетя Щатите и по-конкретно Ню Йорк и Лас Вегас. Пътувал съм страшно много и съм стъпвал на три континента, но така и не успях към този момент да отида на мястото, където знам, че ще се чувствам най-добре. Винаги е имало нещо магическо в това да гледам видеа и кадри, описващи скайлайна на Голямата ябълка. Искам да стоя с часове на Таймс Скуеър, да набивам мазен фастфууд, да гледам светлините, да изровя от себе си най-консуматорските си желания и да напълня няколко торби с боклуци, от които никога няма да имам нужда. Същото е и с Вегас. Никога не съм обичал хазарта, никога не съм залагал в казина и не съм търкал билетчета, но ще е грехота, ако във Вегас не проиграя поне две месечни заплати за една нощ.

Имаш ли съвет или послание към SciFi.bg и читателите му?

Колкото и тривиално и тъпо да звучи – винаги гледайте да обръщате внимание на собствените си възгледи и виждания, без да се стараете да се трансформирате в личности, изцяло зависими от общото мнение на групата, в която попадате. Не бъдете расисти и хомофоби. Ако на някой това не му харесва, то той може спокойно да се обърне и да отиде в дупчицата, от която е изпълзял.

Благодаря ти за отделеното време и успех!

Аз също благодаря за вниманието, което ми оказахте и се надявам скоро да направим нещо съвместно.

3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

минаващ

С изненада открих, че още се срещат хора говорещи толкова напръцкано. Не ми хареса.

Петър Жеков

Малко завиждам на любителите на фентъзи и комиксовите герои. Тази година ще има много филми за тях. Обаче, шокът от Star Wars не беше точно такъв. Моля ви се, не живеехме толкова затворено! Сега има склоност соц времената да се преекспонират. Star Wars си беше изпреварил времето и в западния свят.

Петя Ивайлова

Интересно интервю.
Обаче, не съм съгласна за „Последните джедаи“ и съм само няколко години по-възрастна. 🙂 От самото начало харесвам филмите заради псевдомитологичния елемент(силата, джедаите, борбата между тъмната и светлата страна) – не заради посланията, не заради шаренията и ефектите, не заради Хан Соло – всичко това са гарнитури… Историята е на Люк и копира класическото „приключение на героя“ – интерпретирана е по перфектен начин. Не вярвам, че това, че Империята имитира Третия райх, е умишлена пропаганда. Докато новите филми бълват умишлена пропаганда и това не ми харесва никак. А, да – и фалшив феминизъм – тенденция, която ненавиждам. Няма да обяснявам защо феминизмът, който изпълва съвременните американски филми и сериали е фалшив, защото коментарът ще стане прекалено дълъг, а не искам да става така.