Динозаври и почти разбито детство

Филмите с динозаври са доста популярна ниша, макар и да е трудно да се направят добре. Още когато излезе първият трейлър за „Краят на Оук Стрийт“, феновете на жанра разбраха, че това е заглавие, на което ще трябва да се обърне внимание. И, да, филмът определено заслужава да бъде гледан. Но, ако за другите ревюта ми е било все тая дали ще ги четете преди филма, след филма или някога изобщо, тук ви съветвам да изчетете текста предварително, особено ако планирате да водите деца.

Един обикновен американски квартал-предградие от 1982 г. се оказва преместен далеч назад в миналото и на едно семейство изведнъж му се налага да оцелява, обградено от древни животни, които искат да го изядат. Това е синопсисът, но вие сигурно вече сте го схванали и от трейлъра. Интересното в този филм и това, което ще ми остане като спомен и впечатление, е друго. Жанрът. Или по-точно борбата между два жанра, борещи се да се съчетаят в едно.

От една страна, продукцията основно залага на типична атмосфера за детски приключенски филм. Лековата музичка, удобно развиващ се сюжет, деца сред главните герои, които очакваме да имат дебела сюжетна броня, колкото и глупости да направят (а те правят наистина много!), дори симпатично куче. В САЩ филмът някак си се е преборил за рейтинг PG-13, което означава „не се препоръчва за лица под 13 години, но никой няма да ви следи“.

От друга страна, The End of Oak Street има доста мрачни и немалко хорър моменти. Е, не става дума чак за реки от кръв по екрана, но на няколко пъти ясно се вижда как хора биват изядени, а през повечето време героите се смятат за обречени, тъй като не знаят как са се пренесли в миналото, нямат особени инструменти за борба срещу хищниците и нямат начин да се върнат в своята ера. Буквално се борят за отлагане на момента, в който неминуемо ще бъдат разкъсани на парчета от пернат динозавър! Аз бих се замислил дали да водя малчуган на кино. Прекрасно е децата да се учат да се справят с трудностите в живота, и какво по-добро въведение в тях от приключенски филм с динозаври, но ако вашите са по-крехки, вживяващи се и лесно травмиращи се… Може би е малко рисково да ги пуснете точно на „Краят на Оук Стрийт“, само това ще кажа. Определено не може да разчитате през цялото време на лекотата, спокойствието и детското безгрижие от „Джурасик парк“/“Джурасик свят“.

Иначе филмът е доста добър (даже по-добър от повечето джурасици) и моите впечатления са преобладаващо позитивни. Въпреки че някои моменти нямат сюжетна логика, идеята е страхотна. Усеща се напрежение, има изненади и концепцията като цяло е добре измислена. Кадрите на динозаври, тичащи из дворове и къщурки и ядящи съседи, са страхотни и вълнуващи. Отнема известно време на праисторическите същества да се наместят стабилно на екрана, първите им появи са по-скоро извън кадър и се ограничават до съборени кофи или неясни шумове, но това само изостря апетита и работи добре за филма, вместо да дразни или да губи време. Финалът е доста задоволителен и дори включва един малък детайл, който ми направи кефа като фен на сюжетите с пътуване във времето.

Противно на маркетинговите манипулации, Джей Джей Ейбрамс не е режисьор на филма, а само продуцент. Режисьор и сценарист е Дейвид Робърт Мичъл, известен основно с It Follows. Но и да ми бяхте казали, че е Стивън Спилбърг (в младините си), нямаше да се усъмня. Ан Хатауей и Юън Макгрегър се справят добре с ролите си, като вторият е малко по-безличен, но не е фатално. Децата не ме дразнят, което е доста рядко, така че браво и на тях. Помага, че диалозите и семейните отношения между четиримата герои са добре разработени и направени човешки, а не прекалено захаросани.

Разбира се, нямаше да навреди малко повече изпипване на историята. Борбата между жанровете се отразява и върху сюжета, динозаврите ту са шумни, ту са по-тихи от нинджи, има 2 линии, които не отиват никъде и пилеят потенциала си, посланията са малко омешани и неиздържани. Ако някой иска да си намери теми за размисъл, ще си намери, но ако не иска – спокойно може просто да зяпа и после да забрави филма без да напъва и една мозъчна гънка да си обясни нещо.

Както „Джурасик парк“, така и „Джурасик свят“ обещаваха с финални сцени да вкарат динозаври сред хората в следващи филми, но нито един от тях не изпълни това обещание наистина. „Краят на Оук Стрийт“ го прави. И то не сред тренирани войници и въоръжени до зъби дресьори, които да се справят безпроблемно с всяко чудовище, а сред обикновени, даже леко глупави хорица в тяхната ежедневна среда, асоциирана иначе с лични драми и проблеми, а не с борба за оцеляване. И, въпреки недостатъците си, го прави добре.

Ако имате някакви очаквания и теории за връзки с други филми, забравете ги. Това не е тайно филм от Cloverfield-вселената, нито има нещо общо с джурасиците (извън очевидното). Всъщност, това е друго предимство на The End of Oak Street – той си е изцяло самостоятелен и няма нужда да пишете домашно, за да го гледате, нито пък да го помните, за да се насладите на задължителен следващ епизод от нечий киносериал.

Въпреки немалкото странности на сюжета и жанровото определяне, одобрявам „Краят на Оук Стрийт“. Филмът ми достави забавление, драма, научна фантастика, човечност и емоции, каквито други творби може и да искат, но не успяват да постигнат. Гледайте го, просто не подхождайте лекомислено ако се чудите дали да заведете дете на кино или самите вие очаквате детинщина. За тийнейджър е повече от окей, за възрастни става, но за малки деца – не съм сигурен.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 5,50
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5,50
Фантастични елементи – 5,50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (5,25)