Достатъчно чудати ли сте за мис Перигрин?

В последния ден на септември по кината излезе поредната кино адаптация на Тим Бъртън – „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, с Ева Грийн, Ейса Бътърфийлд и Самюъл Джаксън в актьорския състав. Трейлърите обещават чудато приключение в нов почти магически свят, но дали филмът наистина го доставя? Четете надолу.

Отговорът на горния въпрос е – да! Въпреки че филмът спокойно може да мине за детски (умът ми не побира кой е решил, че не е подходящ за деца под 12 години – какво като има малко готически хорър), героите не са достатъчно развити, а сюжетът страда от доста дупки и удобни съвпадения, поредното Тимбъртъново приключение е напълно задоволително и ще ви остави с положителни емоции след края си.

Историята накратко – след загадъчната и насилствена смърт на дядо му, младият и скучен Джейк отива в Уелс, за да намери сиропиталището, където прародителят му е отраснал. След редица перипетии той най-накрая стига до Дома на мис Перигрин за чудати деца, за който дядо му толкова много му е говорил. Той е скрит от света и затворен във времева примка – един-единствен ден от втората световна война, който се повтаря. Така обитателите му живеят вечно и са вечно млади (всъщност механиката на манипулирането на времето няма много ясни правила, те се изменят както е угодно на сюжета) и безгрижни. Поне докато се държат прилично пред строгата си надзирателка мис Перигрин. Тя се грижи за децата, всяко от които е „чудато“ – има си нещо като суперсила, но без да е супергерой. Не всичко обаче е толкова безоблачно, колкото изглежда, защото сред чудатите има и злодеи. Те търсят начин да живеят вечно, не им пречи да убиват, за да го постигнат, и, за да се поддържат в човешки вид, ядат очи! Джейк се оказва единствената надежда за оцеляване на чудатите деца, а мис Перигрин няма време да го подготви за неизбежната битка…

Най-големият плюс на филма е групичката от чудати главни герои и тяхната сплотеност. Независимо от трудностите или детските им сръдни, героите се обичат и са готови на всичко един за друг, дори да рискуват живота си. Мис Перигрин може да изглежда строга, но няма как да не я обикнеш (особено когато е във вида на Ева Грийн, която, след като се доказа в Penny Dreadful, с лекота се справя с поредната си роля. Жалко, че екранното й време всъщност е доста по-кратко от очакваното) и дори да се идентифицираш с нея, ако не спадаш към тийн-аудиторията, която е ухажвана с young adult сюжет като по учебник. Такъв тип филми работят най-добре, когато зрителят подсъзнателно се вкарва в сговорната дружинка чудаци и Тим Бъртън напълно успява да ни присъедини към нея.

Много увлекателни са и първите две третини на филма, когато все още не е ясно кой какъв е, за какво се бори и как ще го постигне. Отначало Джейк дори не знае, че е чудат, а след това му трябва и още време, за да разбере каква точно е неговата чудатост. Мис Перигрин също има интересна история, която разкрива малко по малко. Не се подлъгвайте по горния трейлър, който наблъсква максимално количество информация, която всъщност не е и чак толкова важна – не логиката и сюжетът са силата на филма, а атмосферата. И Ева Грийн, разбира се. И Самюъл Джаксън, който допринася много като един от по-забавните злодеи в киното през последните години.

Почеркът на Тим Бъртън определено си личи, макар и да е по-сдържан, отколкото например в „Алиса…“ или „…Шоколадовата фабрика“, дори „Тъмни сенки“. Всичко от обикновения свят е сиво, облачно, студено и скучно, а всичко в Дома на мис Перигрин през 1943-та е ярко, приказно, топло, уютно и красиво. Освен зловещия Инок, който се забавлява като си устройва битки между трупове от съшити части на различни животни… Финалната битка пък е напълно откачена, точно в Бъртънов стил, макар и без да се прекалява със странностите.

Разбира се, като всеки Тимбъртънов филм, и този разделя критиците и зрителите на два лагера – за и против. Имайте това предвид, когато отивате да го гледате – ако досегашните му предложения не са ви допаднали, рискувате и тук да се разочаровате. Някои дори определят Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children като нещо средно между Harry Potter с твърде объркан сюжет и X-Men: First Class с твърде малолетни мутанти, което не е много далеч от истината. На мен лично обаче Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children ми допадна, предимно заради емоционалния си заряд и атмосферата, които ми помогнаха да пренебрегна недостатъците на сюжета и повърхностно изградените герои. Наскоро „Бард“ пуснаха допечатка на романа на Рансън Ригс, на който се базира филмът, така че можете да си потърсите и него в книжарниците – не съм го чел, но доколкото знам има доста разлики.

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 5-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.30)