Две нови ТВ-разочарования от началото на 2026

Тръгнах да пиша ревю на първи сезон от новия сериал на Раян Мърфи (един от създателите на American Horror Story), озаглавен The Beauty. Изгледах го целия, но останах подразнен от редица слабости, които са типични за този сценарист. Тръгнах да му пиша ревю, но осъзнах, че няма какво толкова да кажа за него.

От друга страна, отдавна ми стои изгледан и първият сезон на Star Trek: Starfleet Academy. Бях обещал да му напиша подробно ревю, но все не мога да се наканя, а той вече не е актуален – който искаше да го нахейти, си го нахейти, който го хареса, си го хареса (тихичко, за да не му се смеят), и в крайна сметка вече всички забравяме за него.

Та, за да поправя и двата пропуска и да си кажа малкото неща, за които мога да събера сили, пускам една обща статия. Може жанрово и атмосферно „Красотата“ и „Стар Трек: Звездна академия“ да нямат нищо общо, но и двата са еднакво разочароващи и страдащи от недостатъци, които можехме да предвидим и без да ги гледаме. Няма да им давам детайлни оценки, но и на двата бих писал около „Среден 3.00“.

Признавам, че пренебрегнах много червени флагове в този трейлър. Но пък и маркетингът на сериалите на Раян Мърфи винаги е много добър. Допуснах, че е възможно неговият вариант на великолепния филм The Substance, примесен със стилистика от American Horror Story, да е сполучлив, а не биваше. Също така, фен съм на Ребека Хол и слагането ѝ на второ място в списъка със звезди ме залъга, че ще участва в повече от два епизода. Аштън Къчър имаше също някакъв потенциал, но той е нещо като новата Джесика Ланг за тази история, без дълбочината на нейните образи и таланта ѝ. Уви.

The Beauty е пълен със сюжетни дупки и лоши сценарни решения. Той до голяма степен повтаря модели и тертипи от American Horror Story, който пък отдавна повтаря сам себе си и се е изчерпал безобразно (11-ти и 12-ти сезон по-добре да не се гледат). Напомня и на други подобни брадви като Grotesquerie, за който бих могъл да напиша абсолютно същия отзив.

Историята в сериалите на Мърфи започва интересно, но сравнително бързо дерайлира и се разпилява в нелепи посоки. Основната сюжетна линия се изражда и преминава в нещо друго по-бързо отколкото се разрушават гените на главните герои, приели лекарството срещу старост и грозота. Отделят се цели епизоди за странични персонажи без особено влияние върху главната история, а пък сцени на гнусотии се повтарят отново и отново, за да продължим за се заблуждаваме, че все пак гледаме хорър, а не стилизирана драма, избиваща на моменти на музикални клипове и съновидения. Всъщност, стилът (ярки цветове, странни ъгли на снимане, причудливи дрехи и прически), актьорите (Мърфи някак си все успява да взима качествени звезди и да ги поставя в нови за амплоатата им ситуации, винаги вкарва в микса и някоя легендарна възрастна дама, която да краде сцени – в случая Изабела Роселини) и изненадата са това, което задържа зрителя през целия сезон и заслужава да бъде похвалено. Но проблемът на Мърфи е, че винаги ги използва прекомерно и в крайна сметка оставя средата и края на сезона да се градят именно върху тях, а първоначалната идея, запазването на някакви логика и реализъм, нормалното повествование се изхвърлят бързо в кофата. Първоначалната зарибявка бързо се обръща на hatewatching.

The Beauty има наглостта да завърши с отворен край след като вече тотално те е отблъснал с нелепи обрати и изморени конфликти, гледани в куп други сериали и сезони от този сценарист. Силно се съмнявам, че ще получи втори сезон, а ако го получи – ще е без мен като зрител. Общо взето, стигам до извода, че Раян Мърфи просто иска да си прави „Американска история на ужасите“ постоянно, но тъй като този негов основен, някога хитов и свеж, сериал вече се игнорира от цайтгайста, пуска ги като отделни проекти, барем залъже някой да ги гледа с очакване за нещо различно. Но нали знаете кои пробват едно и също, очаквайки различен резултат – само лудите.

Тук не мога да се сърдя на рекламния отдел за някакви заблуждения, даже напротив – съвсем ясно си показаха от самото начало, че това няма да е нормален Стар Трек, а някаква тийн-глупост с най-лошите черти от „СТ: Дискавъри“. Star Trek: Starfleet Academy изяде достатъчно хейт от консервите за гей-клингона в пола, но моят проблем е преди всичко с плоските персонажи, нелогизмите и скучните сюжети. Ако, например, гей-клингонът в пола имаше завладяваща драматична история с истински емоционален заряд, а не присъстваше там просто за да се отмятат отметки, щях да се изкажа доста по-ласкаво, дори да застана и да браня с голи гърди сериала от МАГА-атаките. Ако главният герой спазваше основните черти на образа си във всички епизоди, ако развитието му идваше естествено и закономерно, щях да имам за какво да се хвана. Ако в академията наистина ги обучаваха по дисциплини, полезни за звездни офицери, а не на поезия, опера, театър и т.н. либерални изкуства. Ако героите бяха предизвиквани повече от истински проблеми и трудни ситуации, отколкото от чувствата и хормоните си. Ако в сюжетите се поставяха някакви философски и наистина предизвикателни социални въпроси, както го правеха в старите сериали. Ако, ако, ако…

Признавам, че все пак и тук нещо ме задържа да гледам докрай, и то не само името на франчайза. Явно толкова ми липсват космически сериали, че съм занижил стандартите си до нулата. Признавам, че имаше няколко много редки проблясъка в първи, шести и девети епизод, които показаха, че сценаристите не са тотално некадърни, просто не насочват усилията си в правилната посока и не им е поставена правилната задача.

Голяма простотия в концепцията на сериала беше застиването му между миналото и липсващото бъдеще. Тъй като сценаристите явно нямат достатъчно ясна концепция къде искат да закарат своите персонажи, те отделиха голяма част от епизодите на миналото, уж за да играят по зрителската носталгия. Нелепо и крайно ненужно и безсмислено връщане на доктора от „СТ: Вояджър“, но вече като изфирясал дядо, а не като ценен и интригуващ член на екипажа. Тотално безумно изследване на епилози от „СТ: Космическа станция 9“, чупещо канона и плюещо на култовите му образи. Гостувания и прехвърляния на персонажи от „СТ: Дискавъри“, за които никой не е молил. И защо са необходими тези неща, след като целевата публика не са феновете на старите сериали, а потенциалните фенове на новите са твърде млади, за да им пука?

Най-скандалното около този сериал е, че дискусията около него се върти предимно и основно около посланията му. Масово хората не искат да го гледат, защото им е твърде уоук. О, не, гей-клингон в пола! Сякаш нямаше мъже в поли още в оригиналния сериал от 60-те години или сякаш тогава простаците са реагирали по-различно на междурасовата целувка между Спок и Ухура. Масово актьори и хора от екипа мрънкат, че сериалът е спрян заради влошения политически климат, но иначе посланията на „Стар Трек“ са си все такива и са крайно необходими да движат обществото напред. Сякаш няма проблем, че продуктът им просто не става – сюжетите му са безидейни, а персонажите му са плоски, повърхностни и на моменти си противоречат сами на себе си според това от какъв типаж има нужда конкретното сюжетче в епизода. Не, тези неща са подробности, няма нужда да ги обсъждаме, дайте всички да се караме за посланията и за това накъде се движи обществото. Аз съм върл либерал и съм абсолютно ЗА да си изградим утопията от „Стар Трек“ и всеки да е свободен да изследва половите си влечения, само че дори да го направим, този сериал пак ще е тъп и никому ненужен.

„Стар Трек“ има спешна нужда да смени посоката си, защото сегашната може да доведе само до нова 12-годишна почивка от телевизионно присъствие на франчайза. Тя загроби не знам колко милиона долара в тази невероятно тъпа идея, загробва Strange New Worlds и отдавна вече загроби ST: Discovery, който тръгна много обещаващо, но изпадна в разговори за чувства и емоционални проблеми на малцинствата и съответно беше приключен скоропостижно. Носталгии и детски анимации също не са това, което феновете реално искаме.