Среднощните видения на една измъчена жена

Ревю на филма „Къща в мрака“, вече по кината.

Преди десетина дни излезе нов хорър по кината – „Къща в мрака“ или The Night House. Той идва високо препоръчан от зрители и критици, с никак нелоши оценки (85% в Rotten Tomatoes) и доста интригуващ трейлър. Главната героиня е жена, чийто съпруг наскоро се е самоубил. Докато се бори с мъката по загубата му, тя започва да преживява странни събития и съновидения – дали духът му не се опитва да се свърже с нея? Кошмарите ще я отведат до невъобразими ужаси от миналото на мъжа й, както и от нейното собствено такова. Дали нейното пътешествие през мъката и окултните занимания на любимия й си струват билета за кино?

За съжаление, не може да се даде еднозначен отговор на горния въпрос. Въпреки големите хвалби и високите оценки, The Night House има твърде много недостатъци. Много е муден, изобилства от дупки в основната си концепция и не изяснява около половината от нея, финалът е незадоволителен и предсказуем, няма достатъчно ужаси… Ако харесвате по-динамични, интензивни и логични филми, може би този не е за вас. От друга страна, има си и предимства.

На първо място – таланта на главната актриса. Ребека Хол не ми е известна (въпреки че играе в повечето епизоди на Tales from the Loop и във филма The Prestige), но тук от раз си извоюва място в краткия списък на любимите ми актриси. Буквално изнася урок по актьорско майсторство. Главната героиня присъства в 99% от сцените, а историята е изцяло нейна (в останалия 1% някой й разказва нещо и само заради това тя не е във фокуса на камерата, иначе пак е там). С това мудно темпо и с отсъствие на екранни партньори през повечето време, някоя по-невзрачна актриса би направила филма негледаем. Но Ребека Хол не само изнася „Къща в мрака“ на гърба си, тя го извисява и му придава дълбочина. Превъзходно пресъздава емоционалните състояния на героинята и нейното ходене по ръба на бръснача на лудостта. Бет може би е била добра и щастливо омъжена жена, но сега, останала сама, се е превърнала в егоистична кучка, и то страшничка такава – никой не би искал да се окаже на пътя й. Ние обаче не можем да я мразим, тъй като е преживяла огромна мъка, дори можем да й симпатизираме и да се идентифицираме с нея – всеки би могъл да изпадне в такова състояние, а и все още виждаме нормалния добър човек в нея. Колкото пропуски има основната история, толкова детайли в поведението на героинята са изпипани до съвършенство от актрисата, за да може другото да се компенсира.

На второ място – странните сцени и преливането на сюжета от реалност в кошмар и обратно, почти като в „Туин Пийкс“. В мъката си (а и поради свръхестествените си обстоятелства, които не мога да коментирам, за да не издавам спойлери), тя се лута между нашия свят и някакъв друг, където правилата са неясни. Дори самата й къща е изградена така, че да помага на тези преходи и видения (аспект, върху който можеше да се наблегне повече, за да стане филмът доста по-интересен откъм визия и събития). Колкото и да не се случва нищо, определено има няколко сцени, в които мистерията, свръхестественото и необяснимото са на макс, а на мен това ми допада. Тези кадри остават в съзнанието ми след края на филма и ме карат да размишлявам какво, по дяволите, съм видял.

На трето място е… Нищо, защото тези две огромни предимства са и единствените. Признавам, че преводът уби част от идеята на филма и вероятно щях да го харесам повече, ако бях разбрал това навреме – в предсмъртното писмо на Оуен има един ред, който на английски е двусмислен, но на български няма как това да се запази. Но дори и якият елемент на двусмислието се губи, ако задълбаеш малко повече в концепцията и откриеш дупките в нея.

Та, „Къща в мрака“ не е лош филм, но със сигурност е прехвален. Има две огромни и рядко срещани предимства, по-литературно и лирично настроените ще открият метафори и дълбочина в сюжета, драмата е на прилично ниво, но има и страшно много недостатъци, които да убият удоволствието от гледането. Дори не мога да ги нарека недоизпипани моменти, защото това би предположило, че има моменти, че нещо се случва. Само Нищо се случва и, за съжаление, не е достатъчно, за да оправдае надеждите ми за хубав хорър филм.

 

Моята оценка:
История – 3
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (4.48)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Drago

Ребека Хол > Алисия Викандер > Емили Блънт