Фантастика отвъд морета и океани: Индия

Интерес към повече или по-малко „екзотичната“ за нас фантастика доведе до виртуални срещи на последните три Булгакона с фенове и писатели от Румъния, Индия, Египет, Нигерия, Чехия, Хърватско, Израел и Турция. И запали — засега само на места — реципрочно любопитство: стъпка по стъпка стигнахме до представяне на нашата фантастика първо в Румъния, а сега и в Индия.

Индийската асоциация за изследване на научната фантастика е организация на писатели и критици. Тя прилича повече на американската асоциация на авторите на научна фантастика и фентъзи (Science Fiction and Fantasy Writers Association), но за разлика от нея не изисква ценз под формата на публикации в професионални издания. Тя се различава коренно и от традиционните клубове на любители на фантастиката, които са популярни у нас. Асоциацията е основана на 2 януари 1998 година и дейността ѝ включва изследване на жанра, организиране на писателски работилници и конференции, на които се обсъждат проблемите на жанра, както и литературни четения. Страницата на Асоциацията съдържа много снимки и видео записи, както и библиотека. Брошурата последното на събитие е достъпна тук.

На 17 и 18 ноември 2024 година Асоциацията организира 24-тата си годишна конференция с тема „разказването“ (A story of story-telling) на фантастиката. Събитието се проведе онлайн на платформата Зум. Направи ми впечатление умелата организация – личеше си, че тези хора са правили подобни събития и преди. Цялата програма (Ден 1 и Ден 2) продължи общо около четири часа, които бяха разпределени в рамките на два дни. Онлайн срещите са уморителни и е трудно човек да се взира в екран и да остане еднакво концентриран цял ден – те бяха взели това предвид. Бройката на участниците се движеше между 20 и 25. Докладите на част от хората бяха записани, но повечето говориха на живо.

Основен гост за първия ден беше Ротиндра Нат Госвами (Rothindra Nath Goswami), лауреат на една от техните награди, пишещ на езика Ассам. Проверка в Уикипедия ми каза, че това е най-източният индоевропейки език, който се говори от „само“ около 15 милиона души – не невъобразимо повече от нашия български. За сравнение, официалният в Индия език фарси се говори от 1.4 милиарда души. По същество, Госвами е камерен автор, който пише на език с малка читателска база и се сблъсква с почти същите проблеми като нашите писатели. Не е чудно, че и той се е обърнал към детските книги, което вероятно разширява читателския му кръг далече отвъд това, което би могъл да достигне само чрез фантастиката. Логично, основният доклад беше посветен на темата. Без да разкрие някакви откровения, докладчикът направи доста пълно — според мен — обобщение на различните прийоми да се въвеждат и представят фантастични елементи в литературата. Особено наблегна на човешкия елемент.

След това чухме около половин дузина представяния на автори, които за по 4-5 минути разказаха за себе си и за своите произведения. Силно впечатление ми направи, че индийците се държаха много дисциплинирано, не се прекъсваха и само двама души нарушиха ограниченията за продължителност на докладите. Обръщаха се един към друг уважително и бих казал – доста формално според нашите български стандарти. Но почти нямаше въпроси, освен няколко зададени в чата. Нямаше и панел/дискусия, обаче на предишни конференции е имало – изглежда това беше съзнателно решение при правенето на програмата за това събитие.

За моя изненада, даже в Индия с нейното гигантско население се оказа, че е невъзможно един писател-фантаст да се издържа с продажба на книги. Подозирам, че причината е в икономиката, както навремето ни напомняше Бил Клинтън, когато беше само кандидат за президент: макар и голяма, за съжаление, страната е бедна и навярно книгите са луксозна стока, която единици могат да си позволят. Затова на писателите-фантасти им се налага да припечелват за насъщния по ред други начини, също както и у нас. Сред участниците имаше физик, офицер от полицията, кардиолог, гинеколог, предприемач и учители.

Искам да обърна особено внимание на писателката-полицай, защото не се срещат често фантасти в силовите органи: Свита Сринвас (Savitha Srinivas) откровено си „призна“, че е склонна да жертва научната точност, ако човешката история го изисква. Повече за нея може да се прочете в статията за излизането на една от книгите ѝ.

Специално ще отбележа и доклада на Рави Копарапу (Ravi Kopparapu), който е астробиолог и работи за НАСА в центъра „Годард“. Той се занимава с търсене на извънземни цивилизации и даже организира там специален семинар за регистриране на техносигнатури (технологични признаци за съществуването на развити цивилизации: радио и телевизионни предавания, следи от замърсяване в планетните атмосфери и пр.). Записи на тези семинари (на английски) могат да се намерят тук, а негови разкази (но на езика телугу!) могат да се намерят тук.

Той спомена един свой разказ, който намирам за любопитен, за това как полетите с балони се случват много по-рано в човешката история, за съжаление също недостъпен на английски.

Негови професионални доклади могат да се гледат тук:

Академичните литературни среди бяха представени от няколко души, включително Хемалата Канан (Hemalatha Kannan).

Освен мен, имаше още един чужденец – Георгиу Димитриу от Румъния. Той е изнасял доклад на тяхната предишна конференция през април 2024 година. Някои от индийските участници живееха и работеха в чужбина – почти както на нашите виртуални срещи.

Струва си да споделя три мои наблюдения. Първо, класическата НФ в лицето на автори като Кларк и Азимов бе споменавана много по-често, отколкото това се случва на нашите фантастични фестивали, където новите течения, особено различните пънкове, са популярни. Индийската фантастична общност като че ли е по-резервирана към „модните“ течения в жанровата литература.

Второ, авторите много по-често цитираха свои публикации в нефантастични медии (ако съм разбрал правилно), отколкото в специализирани издания. Вероятно това е отражение на техния жанров издателски пейзаж и издава по-голяма отвореност на нефантастичните медии към фантастичното.

И последно, отново за моя изненада, ставаше дума много повече за научна фантастика, отколкото за фентъзи. Това ми се струва странно с оглед на богата митологична традиция в индийската култура. Може би Асоциацията, която организира тази конференция, е ориентирана повече към твърдата фантастика, но това е само мое предположение.

Моят доклад беше в началото на втория ден и представляваше двадесетина-минутна разходка из българската фантастика. За толкова кратко време едва ли може да се нарисува пълна картина на една национална фантастика, особено ако човек иска да представи с няколко думи и страната ни, защото едва ли индийците са чували много за България. По молба на организаторите записах доклада и им го изпратих, а те го пуснаха. Освен това качих записа в youtube:

и се надявам той да бъде полезен материал за онези, които искат да научат нещо за нашата фантастика или за хората, на който им се налага да я представят някъде.

Разказах за възникването на фантастичния жанр у нас и като представяне на съвременното му състояние се спрях на няколко книжни поредици, на списания, както и на романи от Николай Теллалов, Елена Павлова и Янчо Чолаков. Специално дадох примери – с Геновева Димова, Елена Павлова и Хараламби Марков – къде може да се намери българска фантастика на английски, защото подозирам, че въпреки славославенията ми, едва ли някои от слушателите се е втурнал да учи български език, специално за да се наслади на нашата фантастична литература (подобно на оня небезизвестен български фен, за който се говореше, че започнал да учи полски, за да може да чете Станислав Лем в оригинал).

Моите знания за индийската фантастика се ограничават до доклада, който Ардра П. Кумар от същата тази асоциация изнесе на Булгакон 2024 и от късия, но много добър роман „Runtime“ на С. Б. Дивя (S. B. Divya). На тоя скромен фон, участието ми в конференцията беше много познавателно и интересно преживяване. Имах възможност да видя как фантастичната общност в една далечна и непозната страна организира събития, на които се чества фантастиката, и да се убедя — за кой ли път — че фантастите навсякъде по света са еднакво интересни хора. 😉

*

Видеозаписи на събитието може да се гледат тук и тук.

В сп. „Локус“ може да се прочетат две обзорни статии за индийската фантастика – тук и тук.