Въздействаща и образователна индийска драма

Въпреки че бях решил да пиша ревюта за всеки епизод от 11-ти сезон на „Доктор кой“, миналата седмица пропуснах 11х05, защото той не заслужаваше да се пише за него. Не че беше по-зле от 11х02 или 11х04, просто реших, че няма смисъл всеки път да пиша колко съм разочарован от скучни и предвидими сюжети без никакви последствия или особено голяма вътрешна логика. За щастие, тази седмица епизодът „Демоните на Пенджаб“ беше значително по-добър и заслужава отделно ревю.

През първата половина на ХХ век индийските земи се управляват от британски гувернатори. Територията обаче е трудна за менажиране, защото хората са разделени на племена и най-вече по религията си. В проблемни области, където съжителстват хиндуси и мюсюлмани се налага идеята, че религията е по-важна за определяне на националността от етническите или културните характеристики. Така постепенно се оформя пакистанската нация и след дълги борби се стига до разделяне на Индия на две държави – Индия и Пакистан. В Индия остават индусите, в Пакистан – мюсюлманите. Разделянето обаче води до още повече и по-кървави конфликти, тъй като в немалко области, включително Пенджаб, населението е смесено и различните религиозни групи се мразят. По различни оценки загиват между 200 000 и 2 млн. души, а 14 милиона мигрират от едната в другата страна, за да бъдат с новоопределените си нации.

Разделянето на Индия е интересна част от световната история, за която на Запад знаем малко, и то въпреки че британците са изиграли голяма роля в събитието. Именно затова епизодът е полезен, тъй като, избирайки тези време и място за сцена на сюжета си, той мотивира зрителите да прочетат нещо повече, да се информират и образоват. Същевременно се продължава линията на позитивни политически послания за мир и разбирателство между различните хора и до какви трагедии може да доведе неспазването на тези универсални добродетели. Важно е също, че 11х06 е от редките исторически епизоди, чието действие не се развива във Великобритания, както и първият, където основните действащи лица не са от бялата раса, поне от 2005 насам. Въпреки недоволството на много от зрителите срещу политическата коректност, сериалът има нужда от повече разнообразие в това отношение и епизоди като „Демоните на Пенджаб“ са добре дошли. Както за образование, така и за развлечение.

Трябва да признаем, че слабости не липсват. Идеята на епизода е да направи Ясмин по-интересна героиня, но реално той не постига това. Тя отново е безгласна буква, пасивна свидетелка, която се влачи с останалите, защото истинските герои са Перм и баба й. Тя е повод да се срещнем с тези герои, но това не отличава самата нея с нищо. За пореден път епизодичните персонажи са далеч по-добре развити от основните. Мотивацията за посещаване на миналото на Умбрин е доста семпла – Ясмин е нереалистично развълнувана от идеята, а Доктора е нереалистично угаждаща в тази опасна прищявка (сякаш не помни какво стана в епизод 01х07 – Father’s Day, където Роуз се опита да спаси баща си от смърт). Раян е тотално незабележим и излишен в сюжета, което за пореден път ни навежда на мисълта, че трима придружители са твърде много. Инфодъмпът на извънземните е дълъг и скучен (а самите те се усещат като пришити към историята с бели конци), липсата на достатъчно странични персонажи и сцени навежда на мисълта, че серията е можела да бъде по-добра с по-голям бюджет, твърде опростени са злодеите.

Въпреки това епизодът е добър, заради силните си страни. Емоционалният заряд е доста силен, което е рядкост за самостоятелни епизоди на приключенски сериали. Перм и Умбрин са добре развити персонажи, с които зрителят може лесно да се идентифицира. Саундтракът е на много високо ниво – едновременно модерен и етно, винаги подсилващ въздействието на сцените. Визуалното ниво също е високо, с красиви големи открити пейзажи и контраста с тесните затворени пространства на колибите и космическия кораб (впрочем, епизодът е заснет в Испания, не в Индия).

Сезонът продължава да повдига противоречиви теми за размисъл. Отново лошите са хората, които са достатъчно незрели и озлобени, за да се унищожат сами без извънземна помощ. Отново Доктора не се намесва, а само наблюдава, което не е присъщо на персонажа. Въпреки че този път развлекателният елемент се получи, нищо не разсейва затвърждаващото се впечатление, че сезонът е направен повече за да образова и да влияе на възгледите на зрителите, отколкото да развлича или да представлява качествена научна фантастика. Тези неща не са лоши сами по себе си, но са различни от това, на което сме свикнали.

Наскоро предположих, че от шести епизод нататък имаме шанс да гледаме хубави серии, защото сценарист вече не е Чибнал, а юздите са поети от други хора. Той ще се завърне само за края на сезона. Седми епизод е озаглавен „Керблам!“ и ще се развива в бъдещето. Мистериозно доставена бележка с молба за помощ води Доктора и приятелите й до склад на луна в орбит около Кандока и до дома на най-голямата верига магазини в галактиката – Керблам!