Финалът на „Момчетата“ – толкова ли е зле?

Никога не съм бил от върлите фенове на The Boys. Никога не съм харесвал и супергерои като цяло. Загледах този сериал много след началото му – малко преди да обявят, че пети сезон ще е последен. Съпротивлявах се заради тематиката, но все пак му дадох шанс заради многобройните хвалби, обещанието, че няма нищо общо с Marvel и DC, и дълголетието му. Изгледах сезони 1-4, харесах ги, но така и не се вдъхнових достатъчно, за да седна да пиша ревюта.

Тази пролет обаче излезе и петият сезон, който финализира историята на Бучър, Хоумлендър, Момчетата и Момичетата. Масовото оплюване, започнало още по време на четвърти сезон, достигна нови висини, като някои поставиха последния сезон на едно ниво с тези на Game of Thrones и Lost. Ако не се беше вдигнал такъв шум, вероятно нямаше да седна да пиша това ревю. А може би ако бях гледал всеки от сезоните с времето му, вместо да ги пакетирам 1-4 в съзнанието си, щях да съм по-съгласен с цайтгайста. Ама ей го на.

Продължавам да си държа на мнението, че една от причините голяма част от феновете да се обърнат срещу сериала около четвърти сезон беше, че те едва тогава схванаха паралелите между Хоумлендър и Тръмп. Привлечена от откритите псувни, расизъм, нацизъм и други масови човешки и социални пороци, демонстрирани от злодеите, тази част от феновете се заблуди, че The Boys е направен за тях като отговор на твърде уоук продукциите. Едва когато на власт дойде техният президент и започна да надцаква Хоумлендър по побъркани действия и изказвания, те се усетиха кого всъщност осмива злодеят. Някои от тях до ден днешен си мислят, че просто е настъпила промяна във вижданията (и мотивацията) на сценаристите между трети и четвърти сезон, а не че всички пет сезона са една цялостна история, замислена с тази концепция от самото начало.

Впрочем, ще призная следното – последните два сезона наистина се усещат като малко по-слаби и някак апатични. Но причината не е изцяло в сценаристите и умората им. Просто вече е много трудно да се прави пародия на реалността, когато реалността чупи рекорди по абсурдност. Ерик Крипке също говори за това в интервюта – никак не им е било леко да измислят нещо по-лудо от това, което прави техният дементен президент. А и вероятно не им е било много приятно да живеят в света, срещу чието настъпване са се борили досега с творчеството и агитациите си.

Естествено, има и валидни аргументирани критики към четвърти сезон. Но доколкото чета из интернет, те са малцинство. Като извадим от дискусията политическите въпроси и социалния коментар, според мен финалът на сериала става съвсем поносим. Не бих казал чак добър или вдъхновяващ, просто далеч не толкова зле, колкото се изкарва.

Краят има своите добри страни. Развитието беше логично и очевадно подготвяно отдавна. По същество, нямаше как иначе да завърши. Някои от героите получиха хепиенд, други бяха пожертвани (за кучето ми беше най-мъчно). Бучър за пореден път демонстрира своята сивота. Имаше един доста силен епизод, който ще остане като един от най-добрите за целия сериал – One-Shots, в който Файъркракър гризна дръвцето. В момента оценката му в IMDB е третата най-ниска за сезона, но това, според мен, се дължи изцяло на очакванията на феновете за повече екшън с наближаването края на сезона, както и на натрупано разочарование от филърите в предните епизоди. Според мен с времето One-Shots ще бъде преоценен, защото сам по себе си е доста стабилен и свеж.

Бюджетът за последния сезон също е бил намален, което допълнително е създало прегради пред измислянето на достоен бомбастичен финал (и Ерих Крипке предупреди за това отдавна). Наистина, нямаше чак толкова битки и кървави експлозии, финалният бой се проведе в затворена стая, а не навън с масови разрушения, но за мен това никога не е било особено фатално, стига да има интересна история с емоционален заряд. Мога да се съглася с критиките към поведението на Хоумлендър след отнемането на силите му, но пак не виждам нищо екстремно разочароващо. В крайна сметка, той си получи заслуженото, същото споходи и Бучър.

Отделен абзац мога да отделя само за Старлайт, или Ани, към която критиките наистина са основателни. В първите сезони някак си се предполагаше, че тя ще изнася основната част от борбата на гърба си и ще бъде лицето на „добрия“ отбор. Вместо това, нейната функция се свежда предимно до мрънкане и цупене. И като споменахме „лицето“, няма как да подминем надутите джуки и несполучливите интервенции по актрисата Ерин Мориарти. Разбирам, че жената има право да избира как да се обезобразява (тя даже лъже, че има някаква изключително рядка болест, а не че се е оперирала за красота), но можеше да изчака да мине последният сезон, поне колкото да запази някаква чистота на образа си.

Няма да споря, че първите сезони на The Boys са с една идея по-интересни и изпипани. Все пак са първи, концепцията още ни е свежа и интересна, сценаристите полагат повече старание. Също така, не им се налага да вкарват мини-тийзърчета за разклонения и сериали. Но определено не мога да се съглася, че спадът в последните два сезона е толкова сериозен, че масово да се късат ризи и да се хвърлят лекомислено слаби оценки по платформите. И в никакъв случай греховете не са толкова сериозни, колкото при много други сериали с оплюти последни сезони. Така че ако лошите ревюта са ви уплашили и не искате да гледате финала заради тях – размислете. Не че ви очаква шедьовър, чака ви най-обикновен приемлив завършек. Също като на Stranger Things по-рано тази година, който по абсолютно същия начин бива низвергнат – тук-таме с основания, но категорично без да заслужава толкова брутално отношение.