Годзила плюс безкрайност

Признавам си, че не съм най-големият фен на Годзила, нито пък на азиатското кино като цяло. Обикновено филмите с гигантски чудовища са ми даже скучновати и повтаряеми. Колко пъти бих могъл да гледам колосален урод да троши градове и да затормозява банални персонажи, без да ми омръзне? Колко крещящи японеца трябва да изгледам, за да ми втръсне от техните филми (а те, не знам защо, винаги крещят за щяло и нещяло, когато трябва да симулират каквато и да е емоция)?

Е, явно мога още, защото Godzilla Minus Zero се оказа изключително приятна изненада! Продължението на Godzilla Minus One може да се гледа и без предишни знания (всичко важно от предишния филм бързо става ясно, а този сюжет няма връзка с други заглавия), като в него ще бъдете очаровани не само от сеещите разруха чудовища Годзила и Гидора, но и от историите на персонажите, които са нагърбени с тежката задача да се преборят с кайджутата, за да спасят едва оцеляващата след толкова много кризи Япония.

Не съм гледал предния филм – знам, че много хора са възхитени от него, но така и не се пречупих да му дам шанс. След този обаче определено смятам да поправя грешката си! Доколкото разбирам, има спор дали е по-добър, в който засега не мога да взема страна. Но мога да се съглася, че наистина е много хубав, че видимо надгражда и че може би е един от най-яките японски филми, които някога съм гледал (не че са много).

Ново огромно чудовище е нападнало Япония – този път летящо и с космически произход! Гидора мачка градове и села, стреля мълнии през устата си и е почти неунищожим. А междвременно отделът за борба с кайджута се е сдобил с… метеороложка! Годината е 1949, страната все още се възстановява от Втората световна война, Хирошима и похода на Годзила, а сега се изправя срещу нова екзистенциална заплаха. Ще успеят ли учените и пилотите да преодолеят ужасяващото предизвикателство без да се сринат психически, без да се дадат на алчните американци и без да загубят човещината си?

Намерих си двама любими герои в този филм. Единият е професор Канджи Мураками – най-възрастния учен от състава. Страхотно разработен персонаж, чиято трогателна предистория веднага ме докосна. Филмът много умело ни предава спомените и състоянието на ума му. Макар да е второстепенен и доста възрастен, нямах търпение да разбера още за него и как ще се отрази върху историята накрая.

Другата е Норико, жената на Койчи от първия филм, която е интересна и като жертва на Годзила с регенеративни способности, и като възпитателка и спасителка на сираци, и като жена на пилота, и като майка на малката Акико. Една истинска светица, тя се нагърбва с всички отговорности на света и във всеки един момент е готова да жертва себе си в името на най-висшия идеал, който се определя по спешност и приоритетност според ситуацията. Дори Акико, макар и да е дразнещо тъпо детенце, е напълно разбираема и приемлива като образ, а интеракциите ѝ с децата-сираци успяват да ме ударят в емоциите.

Въобще, отдавна не бях гледал филм с достоверни силно положителни персонажи, с които да мога да се идентифицирам. Почти всички участващи в сюжета са истински добри хора, изключително възпитани, кротки, съобразителни… въобще вдъхващи надежда за бъдещето на човешката раса (избледняла покрай събитията от съвременния свят). Отвикнал бях да виждам човеци по филмите. Американското кино от десетилетия вече акцентира все на сивите и лошите персонажи, а на добрите им реже главите още в началото с цел шок-ефект. Япония ги връща в светлината на прожектора, и то без да ги прави да изглеждат фалшиви, насилени или плоски – напълно запазва човещината и приземеността им.

Въпросните герои носят сюжета на гърба си и правят борбата срещу Гидора и Годзила да придобива смисъл и значимост за нас. Вдъхват мощен емоционален заряд, който прави филма интересен далеч отвъд визуалните ефекти. Да не говорим какви прекрасни представители на японската култура пред света са. И да, макар да има лека американизация на героите, повествованието и атмосферата, за да става филмът за международна публика, все пак Godzilla Minus Zero си остава чисто японски и заземен в страната на изгряващото слънце.

Също така, героите са носители на съответните си истории, обединени от трудностите, през които Япония е минала само за едно десетилетие. Сюжетът е примесен с немалко исторически и политически моменти и препратки, които го правят още по-богат, земен и интересен. Присъствието и на американци в него не е случайно, като те вече са наистина сиви образи, усложняващи допълнително обстановката.

Що се отнася до самите чудовища и визуалните ефекти покрай тях, нещата са на ниво. Имаше една сцена с Гидора, който се трансформира в познатия на феновете вид и унищожава град с помощта на съвсем буквално интерпретирания си в тази версия Гравитационен лъч. Той повдига предмети и сгради, барабар с хората вътре, и ги пуска от високо. Пилот, попаднал на такава сценка, може само да гледа безпомощните жертви и да им съчувства. Екранното присъствие на Гидора е доста по-осезаемо от това на Годзила, но и двете чудовища са достатъчно дълго на екран, за да се насладим на битките и разрушенията им от чисто зрелищна гледна точка. А почитателите на студио Тохо и режисьора Такаши Ямазаки знаят много добре, че няма да бъдат разочаровани в това отношение.

Е, имам и определени забележки. Разбира се, все пак винаги се чувствам длъжен да кажа по нещо негативно, а и перфектни филми няма. Играта с гравитацията и левитацията като суперсила на Гидора изглежда малко нереалистична, очевидно противоречи на законите на физиката и е с цел да ни впечатли визуално, не да подсили историята. Гидора уж е от космоса, а Годзила от Земята и радиацията, но и двете чудовища имат немалко общи елементи във визията и силите си, включително регенеративните способности. Финалът остави някои неща твърде отворени и необяснени като решения, включително едно леко излишно издевателство над емоциите ни, но хайде няма да ви спойлвам. Все пак говорим за бели кахъри на фона на наистина добър филм.

Та, Godzilla Minus Zero напълно ще отговори на очакванията ви що се отнася до визуални ефекти с чудовища и разруха, но направо ще ги отвее откъм емоционален заряд, сюжет, герои и теми за размисъл. Очарован съм, а не го очаквах. Единствено ще допълня препоръката си със съвет да си вземете едни тапи за уши, ако ще го гледате на IMAX (както е препоръчително). Просто ревът на чудовищата е твърде мощен, а и озвучаването не пести от волумето, когато иска да подсили тяхното присъствие със звук. Истински силното присъствие обаче е това на хората, живеещи своя живот в свят, където оцеляването става все по-трудно и разчитащо на чист късмет, а всяка грешка може да доведе до смъртта на милиони, да загроби окончателно страната, та дори и целия свят.

Моята оценка:

История – 5,50
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5,50
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5

Общ успех: Отличен (5,58)