Гръмотевична любов

Ревю без спойлери на филма „Тор: Любов и гръмотевици“

Хейтът към Марвел влиза в личния ми бранд. Няма да съм аз, ако не насоля поредния епизод от колосалния киносериал на комиксовите супергерои. С удоволствие пропуснах няколко от миналогодишните серии, а след „Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта“ дори си казах, че няма смисъл повече да се мъча – ще догледам „Пазителите на галактиката“, защото тях наистина ги харесвам, и ще спра. Е, именно заради Пазителите реших да дам шанс на „Тор: Любов и гръмотевици“ (и то след като „Рагнарок“ не ми хареса). С неудоволствие установих, че ще трябва да си наруша бранда. Филмът ми хареса, дори мога да смекча част от критиките си и да изтъкна няколко негови предимства.

Не ме разбирайте погрешно, няма да стана марвел-фенбой след този филм, продължавам да не харесвам и Тайка Уайтити, нямаше да се разкайвам цял живот ако го бях пропуснал, но на хубавото не мога да кажа лошо. „Тор: Любов и гръмотевици“ може да се похвали със следните предимства:

  • Един от най-добрите злодеи на Марвел

Не че това е огромно постижение, предвид лошковците досега, особено в първите филми, но Гор е сред малкото злодеи в този киносериал, които не са карикатури, достатъчно пълнокръвни са, имат предистория, емоционален заряд и интересна визия. Е, като поведение не се различава особено от останалите, а и историята му е доста набързо претупана, но поне има идея зад него, както и трогателни първа и последна сцена, които трябва да се оценят.

  • Успешна комбинация от хумор и драма

Предишният „Тор“ не ми хареса, защото се самосаботираше с прекалено много дебилен хумор. Всеки фундамент на историята се рушеше от тъпи шегички и така всичко рухваше още преди да бъде изградено. Не че и сега няма неуместни реплики и действия, но балансът като цяло е по-близо до постигнат. Хуморът е забавен, но без да отнема осезаемо много от емоционалното ядро на сюжета. В този филм има и доста повече емоционални моменти, които не мога да спойлна, макар и повече от седмица след премиерата, но вероятно те са допринесли за намирането на златната среда.

  • Страхотни визии и крещящи козли

Друга причина предният „Тор“ да не беше моят, беше прекалената шарения. Тук също имаме разноцветни пейзажи и моменти, но като цяло всичко е много по-стегнато и умерено. Имаме дори доста ефектни черно-бели моменти. Усмиряването на кича помага много за възприемането на филма и постига известни красота и зрялост на образа. Има и страхотни хрумки като леещата се на талази златна кръв на боговете, превъзходния им град и крещящите козли.

  • Поправяне на минали грешки

Освен гореизброеното, и други минали грешки на Марвел са коригирани в Thor: Love and Thunder – най-голямата от които – Джейн Фостър. Любимата на Тор не получи адекватно развитие във втория филм, а след това просто изчезна от марвелската вселена. Актрисата не се спогоди с Марвел, а те самите не знаеха какво да правят с героинята й. Завръщането й сега е доста добро и феновете имат на какво да се зарадват.

  • Много добър финал

Признавам си, че на последната сцена замалко да пусна сълза. Имаме добро развитие на главния герой с пълен кръговрат, добри завършеци, недразнещо загатване на сюжети и персонажи за бъдещи филми. Заглавието „Любов и гръмотевици“ също придобива допълнителен смисъл.

Разбира се, филм на Марвел без недостатъци няма, като много от тях ги споменах сред предимствата – предимно дребни несъвършенства, които им пречат да бъдат наистина силни и впечатляващи. Освен това, има известно количество дупки в сюжета, особено предвид мястото на филма в голямата вселена. Ако всички знаят за съществуването на Вечността, която дарява едно желание, защо тя не беше използвана още за Танос? С какво е толкова важен мечът на Гор, след като вече сме виждали, включително и в този филм, богове да бъдат убивани с всякакви други оръжия? Какви са родителите на Корг, след като в предния филм той говори за майка му и неприятния й приятел, а тук говори за двама бащи? Какво значи да си достоен за Мьолнир и всеки ли може да стане асгардец, стига Тор да прошепне няколко думи на чука? Намирам обаче за излишно да се заяждаме за сценарен мързел и недомислици точно във филм на Марвел, когато той като цяло е сполучлив.

Впрочем, заредете се с търпение за надписите, защото има две пост-кредит сцени, като и двете са важни.

„Тор: Любов и гръмотевици“ е поредният епизод от киносериала на Марвел, но е от по-добрите. Едва ли ще привлече нови фенове към франчайза, едва ли мнозина ще искат да го гледат два пъти (аз със сигурност не), но пък сигурно ще даде всичко необходимо на съществуващите такива. Има хумор и сърце, има екшън и приключения, има няколко добри хрумки – какво повече може да искате?

 

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (4,83)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |