Има ли щастие в пиратския живот?

Първият „Карибски пирати“ излезе преди 14 години и покори света, защото беше свеж, изпълнен с екшън и сравнително иновативен за жанра си филм. Лично за мен, всеки следващ филм намалява качеството си – дали защото сценаристите леко се поизчерпват, дали защото на мен ми писва от едно и също. „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“, който излиза този петък, не е изключение от тенденцията. В петия филм от поредицата има всички необходими елементи, достатъчно комедия, достатъчно екшън, та дори и сравнително трогателен момент накрая, но въпреки това се усеща, че тези персонажи в тази вселена продължават твърде дълго. Разбира се, това важи само ако сте обикновен зрител като мен – ако сте фен на Джак Спароу и екипажа му с колоритни пирати, то ще се зарадвате да ги видите отново на голям екран в пълен блясък!

Сюжетът в новия филм отново е задвижен от измислен магически артефакт – тризъбеца на Посейдон, който може да развали всякакви проклятия, само дето никой не знае как точно. Хенри (Брентън Туейтс) го търси, защото иска да освободи баща си от неговото проклятие, немъртвият капитан Салазар (Хавиер Бардем) го търси, за да върне себе си и екипажа към живота (след като злощастна среща с Джак Спароу навремето го е оставила хем затворник в пещера, хем в състояние между зомби и призрак-удавник), Барбоса би се сдобил с него, за да запази контрола си над моретата и да увеличи богатствата си, а капитан Джак Спароу всъщност не изгаря от желание да го има (той не изгаря от желание за каквото и да е, освен да се поддържа пиян и в компанията на хубава жена), но това е единствената му надежда да избегне отмъщението на Салазар, когато последният най-накрая се освобождава и тръгва да го търси.

По същество филмът представлява търсенето на тризъбеца и борбата за него накрая, с малко предистория, както и опит за малко повече емоционални сцени накрая (едната я гледахме в много по-добро изпълнение само преди 2-3 седмици, но няма да казвам в кой филм, за да не спойлвам, а другата стои като лепната, но поне е щастлива). Някъде там се намесва и новата героиня Карина Смит (Кая Скоделарио), която просто се влачи с мъжете през повечето време, но да кажем, че придобива значение накрая. Карина уж е учена жена (заради което тъпите британци я обявяват за вещица) и уж не вярва на суеверия като магически предмети и морски зомбита, но вярва в достатъчно абсурдни неща, за да ни заблуди, че ще се върже на всякаква измислица.

Джони Деп все още има същото обаяние като Джак Спароу, макар че определено е доста по-малко енергичен от преди. Сякаш и героят му усеща, че остарява и вече става безсмислено да се напряга излишно. Все пак има няколко интересни екшън сцени, в които той е (неволен) участник и се представя доста добре, но те не включват бой, много тичане или други младежки неща, а по-скоро адекватно пиянски реакции на компютърните анимации около него. Ако сте виждали вече спойлери за една определена двойка персонажи от старите филми, които се появяват, и мислите да отидете на кино заради тях, не се хабете, те са там съвсем за секунди, като едната половина дори няма реплики. Появяват се в пълния си блясък обаче познатите пирати, включително Барбоса и противната му маймунка.

Хавиер Бардем прави хубав злодейски образ и с играта си придава повече дълбочина на злодея, отколкото сценарият му отрежда. Неговата история идва като ненужен инфодъмп, разширена версия на това, което вече беше показано в трейлъра по-горе. Фактически, Салазар представлява просто поредният злодей в поредицата, не внася нищо ново в нея, но и не се отличава с нещо по-слабо от останалите в ранга му досега.

Визуалните ефекти са най-добрият елемент на филма, но това така или иначе го очакваме от всяка част на поредицата. Сцените в банката в началото са особено сполучливи, както и подмладяването на Джони Деп за спомена-разказ на Салазар. Изродските същества, срещу които героите се изправят, са детайлни и зрелищни, както подобава.

Историята не е нещо, което дълго ще се помни – тя е достатъчно добра, за да ви убие два часа в киното, но не и да ви остави дълготрайно впечатление. Тук-таме някое лафче може да ви разхили, но до по-висок емоционален заряд не се стига, въпреки че се пробва.

Като цяло, „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“ се опитва да върне поредицата на високото ниво, комбиниращо приключения и страхотни ефекти с комедия и драма. На първия филм през 2003 му се получи, защото беше от малкото тогава, но днес имаме много по-добри предложения, които отдавна са задминали тази поредица (например, „Пазители на галактиката“), така че е малко странно тя да остава в същата лига. Преди 10 години щеше да е достатъчно добър, но днес е по-скоро посредствен и изместен от по-младите и свежите. Не е лош, просто не блести с нищо особено.

Моята оценка:
История – 4+
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (4.75)