Индийският епос в блокбъстър-формат

Напълно обяснимо е да сте скептични към „Рамаяна: Раждането на една легенда“. Ние сме откърмени с американски блокбъстъри, някои от нас приемат европейско или източноазиатско кино, но от индийските филми очакваме само лоши неща – абсурден драматизъм, лоша актьорска игра, губещи времето ни песни и танци – въобще, нищо, което нормалният фен на фантастиката би гледал.

Случаят с „Рамаяна: Раждането на една легенда“ обаче е различен. Историята на Рама е изключително важна за културата на Индия. Значима е почти колкото Библията за нас. Съответно, става дума за високобюджетен и широко разпространяван филм, с който Индия иска да покаже най-доброто от себе си на света. Хората са вложили много пари и още повече старание, от една страна за да ни запознаят с културната си основа, а от друга, за да сплотят и обединят индийската нация, която е доста по-разнородна и разделена от нашата на народи, касти, вярвания, езици и какво ли не. И, в крайна сметка, това е първият голям индийски филм, който стига до нашите кина, представлява истински епично фентъзи, така че защо да не се разнообразим с гледането му?

Заповаме с уговорката, че става дума за филм с продължителност 3 часа и 25 минути, който е само първа част – втората ще я пуснат 2028 година. Сюжетът не е с традиционна постройка, а по-скоро върви като колекция от приказки – и наистина, адаптира първите 3 книги от общо 7 на поемата Рамаяна или „Пътят на Рама“. Всяка строфичка от епоса е разгърната широкомащабно и внушително. Съответно, ако оцелеете до края на филма (за щастие, предвидена е пиш-пауза), ще се чувствате не като след нормално кино, а като след бинджване на цял сезон на скъп сериал.

Първата третина е посветена на светостроене и предистория. В пространен увод са разгледани боговете и древните войни. Виждаме произхода на Равън – злодея, срещу когото Рама ще се бори. Ако трябва да сме честни, злодей е твърде пресилено за него. В оригиналната поема наистина е такъв, но филмът го представя като супергерой, на когото да се възхищаваме почти колкото на Рама, само дето е по-сив като персонаж – особено в края взима няколко укорими решения, които пак са обясними от неговата гледна точка.

Рамаяна обаче не е история, която да ни учи да разбираме сивите персонажи и да им влизаме в положение. С агресията и безкомпромисността си, Равън е точно злодей. И донякъде така се предава правилно и оригиналното послание – умът, силата, дори умението за налагане на справедливост, сами по себе си не са достатъчни, за да стане човекът възхитителен. Той трябва да бъде перфектен. Милостив. Да следва своята дхарма – предопределения му път. Ако не прави това, той пак си е злодей, който трябва да бъде победен, па дори и борбата му да изглежда справедлива.

Та, след дългата интродукция, някъде към средата на филма се ражда най-накрая и Рама – истински перфектният образ, пред който да благоговеем и да се молим да достигнем дори един процент от неговото съвършенство. Първоначално той е доста прехвален и много неща получава на тепсия. Реално подвизите му малко бледнеят пред тези на Равън, а и образът му е доста по-кльощав и неатрактивен, но постепенно се доказва като положителния персонаж с кроткото си, но устойчиво поведение, с милосърдието си, със скромността си, с лоялността си. И останалите задължителни умения – посочените ум, сила и налагане на справедливост – постепенно се трупат като проявления с напредването на историята.

Важни персонажи са също Сита – съпругата на Рама, както и братята и семейството му. Всички те са или идеални, или близо до идеални – с изключение на едната му майка и донякъде на баща му. Историята с изгонването на Рама от родния му дворец се развива малко като в индийски сериал, но, в крайна сметка, нали точно това гледаме. Важното е, че е интересно като в приказка, простичко, зрелищно и пищно.

Наистина, индийците са се постарали изключително много да направят филма впечатляващ във всякакви направления. Ако правилно разбирам, бюджетът за двете части е 400 милиона долара, което си е огромно и по холивудски стандарти, дори без да вкарваме сравнения по паритети на покупателната способност между Индия и САЩ. Ramayana: Rise of a Legend буквално крещи „ВИЖТЕ МЕ! Аз съм най-значимият индийски филм на всички времена и смятам да остана такъв още сто години“. Получила се е една продължителна свръхстимулация на всички сетива, в която сме бомбардирани с ярки образи и натрапчиви саундтраци. Имам чувството, че по всяко миниатюрно детайлче от филма е работил екип от поне 50 човека и след това работата им е била оценявана от няколко комисии, преди да бъде одобрена и включена в крайния продукт. Все пак, това ще е емблема на индийското кино за пред света още дълго време. Сигурно даже вече е планирано и разписано на колко поколения индийчета ще се прожектира като част от задължителната учебна програма.

За съжаление, това има и няколко негативни отражения.

От една страна, амбицията на филма се простира отвъд самите богове, тоест, няма как да бъде реализирана докрай. Компютърно-генерираните фонове и ефекти се набиват на очи като изкуствени твърде много. Пищните златни декори, ако се загледаме, по-скоро приличат на боядисана в златна боя пластмаса. Златни корони и бижута изглеждат като 3д-принтирани (и вероятно са такива). Тук-таме, според мен, е играл и изкуственият интелект, за да се подсилят пищните фонове. Нищо от това не е фатално, ясно е, че няма как да ми изградят триумфална арка от злато, за да съм доволен, просто прави впечатление и не отговаря на заявката.

От друга страна, доста често имаме престараване. Актьорите сякаш изпълняват инструкции на 50 различни режисьора и носят на гърба си отговорността за представянето си пред милиарди хора, което видимо тежи на някои от тях. Нещо повече, образите в този филм не се усещат като истински персонажи, в чиито обувки да влезем. По-скоро са опростени и изчистени олицетворения на идеалите, които „Рамаяна“ иска да възпита. Не хора, а ходещи примери и поуки. Това допълнително вдървява актьорите и пречи да се идентифицираме с когото и да е. Дори в пропагандните филми на Ким Чен Ун има повече човещина и искреност, отколкото в този. А там заплахата от публична смърт при несъвършенство в изпълнението е малко по-голяма. Не помага и дублирането на репликите, които са уловени от микрофони не на място в съответните гори, дворци, пещери и т.н., а записани в студио след снимките. Прекалено е и че почти през цялото време на заден фон върви някаква песен, подсилваща внушението от сцената и прекланяща се на адаптирания от поемата момент. Престараването във визиите, ефектите и саундтраците се натрупва и уморява зрителя.

Но, пак да кажем, всичко това е обяснимо – все пак не става дума за обикновено фентъзи, а за пищна екранизация на фундаментално културно произведение. Даже в трейлъра Рамаяна е представена като „най-великата история на човечеството“. От нашата западна гледна точка, естествено, не е така, но разбираме защо някой тамошен би могъл да се изхвърли с подобно твърдение. Индийците дори си вярват, че Одисея е вдъхновена от Рамаяна и Омир е крал елементи от Валмики, като например лъка, дългото пътешествие на героя, вярната съпруга и т.н. Естествено, абсурдно е и дори нагло да се твърди такова нещо, но когато човек се види в пари и се нагълта с показен патриотизъм, започва да говори глупости. Мисълта ми е, че „Рамаяна: Раждането на една легенда“ не трябва да се оценява като просто поредния фентъзи филм и целта му определено не е само да изкара пари на създателите си. Вярно, официално индийското правителство не е финансирало или спонсорирало филма, но той си изглежда като пропаганда и опит за проекция на мека сила.

И така, давам ли препоръка да се гледа „Рамаяна: Раждането на една легенда“ – да. Той е нещо различно, културно значимо, образователно, зрелищно и интересно. Необходима ли е определена психологическа подготовка, за да го издържим и понесем – също да. Трябват ни много търпение, толеранс към наивни персонажи и моменти като от приказки, пристрастие към ретро похватите в повествованието, капки за очи и тапи за уши, ако сте по-чувствителни, сандвичи и напитки, ако огладнявате и ожаднявате бързо, катетър и памперси, ако не можете да стискате… За дечица филмът е страхотен, защото е много натруфен и превземащ сетивата, а същевременно приключенски и изчистен от морално сложни теми. Има и летящо слонче за малко, както и мъдро пиле. Но за тези 205 минути по-добре си отделете половин ден. Това са си 5 учебни часа…

Моята оценка:

История – 4
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5,50
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5

Общ успех: Отличен (4,75)