Интриги и войни в подземния свят

В материалите за предстоящия Underworld: Blood Wars Кейт Бекинсейл казва, че в днешно време е много трудно да се направи филм за вампири и върколаци, който да не е по книга, комикс или друг филм. „Подземен свят“ е единствената поредица, която успява въпреки всичко. Наистина, преди години филмите се усещаха свежи и пасваха, дори и да не бяха особено дълбокомислени. Петата част, която излиза след по-малко от седмица, следва същия дух. Тя е добър филм, особено ако се разглежда по-скоро като епизод от сериал, на който сте фен. Но ако мислите да го гледате просто ей така, в ерата на комиксовите супергерои може да ви се стори малко старомоден, да не говорим, че е и попретупан. Подозирам, че няма да стане хит, а убеждението на екипа, че ще спечелят пари за шеста част, е малко преждевременно. И все пак останах с добро впечатление от „Кървави войни“, и ще му стискам палци за успех.

Войната между вампирите и върколаците продължава. Вторите пак имат нов лидер, който превръща примитивната шайка в организирана група бойци. Мариус използва чужда кръв, която му дава невероятни сили, и иска кръвта на Ийв, дъщерята на Селин, за да стане непобедим. Вампирите пък имат нужда от промяна, за да не изгубят войната. Така Селин отново става търсена и от двете страни и отново ще се наложи да се бие за живота си и за живота на тези, които обича.

Концепцията за войната между двете свръхестествени раси има голям потенциал. Вампирите продължават да се смятат за по-силни, но да се раздират от предателства и вътрешни междуособици, които в крайна сметка нарушават вековните им ред и традиции и ги превръщат в по-дезорганизирани и от уж примитивните върколаци. Много от сцените в най-важната оцеляла вампирска крепост, където се е събрал Дворът в момента, напомнят на „Игра на тронове“, където центровете на властта са змиярници, в които смъртта може да те сполети както при вражеско нападение, така и от приятел, забил нож в гърба ти. Филмът ни показва и друга група вампири – северняците, които са доста по-миролюбиви и мистично-философски настроени. Те изследват Сакралния свят – друго ниво на съществуване, до което можеш да стигнеш след смъртта. Или пък на ръба на смъртта… не става много ясно, защото новата концепция не е изследвана достатъчно, а е използвана като удобство за сюжета и тийзър за следващия филм. Но все пак е похвално, че сюжетът е сравнително богат и има много персонажи, които се борят за нещо и изиграват значима роля в историята.

Върколаците не са толкова интересни, а Мариус не е достатъчно развит като злодей, така че не можем да говорим за равномерно представяне на двете раси, но все пак и те имат добър принос към мрачния синьо-сивкав свят на филма. Боят с последния пък води до фатален завършек, почти в стил „Смъртоносна битка“.

Ако сте фенове на поредицата и обичате сериали, то със сигурност ще се изкефите на количеството и качеството на актьорите в „Подземен свят: Кървави войни“. Кейт Бекинсейл, Тео Джеймс и Чарлс Данс ги знаем от предишни филми, като последният участва и в много други култови проекти. Лара Пулвър (измамната фея Клодин от „Истинска кръв“ / лошата любима на Шерлок Айрин Адлър от „Шерлок“ / Кларис от „Демоните на Да Винчи“) е член на вампирския съвет с болни амбиции, Брадли Джеймс (крал Артур от „Мерлин“ / Антихриста в „Деймиън“ / Лауъл от „Аз, зомбито“) е нейният верен лакей, който търпи твърде много издевателства над персоната си, а Тобаяс Мензис (Джак от „Другоземка“ / Едмур Тъли от „Игра на тронове“ / Брут от „Рим“) е новият лидер на върколаците, чистият злодей на филма. Сигурно сте мяркали също Джеймс Фолкнър, Дейзи Хед и Оливър Старк. Клементайн Никълсън дебютира като скандинавската вампирка, опознала Сакралния свят, но се справя също толкова добре, колкото и ветераните.

При всички тези предпоставки (плодотворна концепция, интересен сюжет, култови актьори) филмът би трябвало да е страхотен, но, за съжаление, има много елементи, които го дърпат назад и му пречат да реализира потенциала си. Мен лично най-много ме подразниха недомислиците и дупките в сюжета – не че са брутални (със сигурност не са по-брутални от греховете на много други далеч по-касови филми), но изпъкват. Ще дам за пример един момент от началото на филма, когато хубавецът от „Дивергенти“ е прострелян от върколак, но раната не заздравява. Селин го кара в убежището, подлага го на лабораторни изследвания, скенери, анализи и след всичките опити да разбере какво е попаднало в тялото му, стига до гениалния извод: „Прилича на някакъв вид куршум“. Браво, някой да й даде Нобелова награда! Друг пример е Варга, героят на Брадли Джеймс. С малко повече екранно време той можеше да стане много по-дълбок и симпатичен, да донесе емоционален заряд. Но е използван само като инсрумент за сюжета. Сакралният свят пък е много интересна идея, но е престъпно пропиляна – не разбираме абсолютно нищо за него, освен че трансформира посетилите го по някакъв начин, като им дава силата да… се телепортират на близки разстояния? Да си изсветляват косите? Не знам как точно да го опиша, въпреки че ми беше интересно.

За повечето кинозрители пък най-големият грях ще са скучните битки. Човек би си помислил, че в 2016 г., в пети филм от поредица, крепяща се на екшъна, ще има нещо по-зрелищно. Още повече, разполагат с раса, която може да тича по стените, а тук придобива и нови мистични сили, полезни в битка. И какво? В последната битка почти нищо от това не е използвано – болшинството от вампирите стоят на едно място и изстрелват тонове куршуми по върколаците, като през повечето време с това не постигат нищо. Впрочем, супер добре охраняваната вампирска крепост, толкова ли не разполага с няколко гранати, които да метнат по нахлуващите от едно-единствено място върколаци? А северняшките вампири как влизат в боя посред бял ден, като тяхната кръв не им дава силата да се разхождат на слънчева светлина? С други думи, сценарият е писан за 2-3 дни в някоя квартална кръчма, 4 пъти заливан с евтин алкохол и/или кафе, преди да се разпрати на режисьорката и актьорите. Колкото до режисьорката – не съм сексист, но ако бяха взели мъж с повече опит вместо Ана Фьорстер, сигурно битките щяха да са далеч по-интересни.

Въпреки тези критики, аз си прекарах добре с филма и дори бих го препоръчал. Макар да изглежда по-подходящ за преди 10 години, дава някакво разнообразие в скучния кинопейзаж в момента, даже създава впечатление за нещо трайно и класическо (доколкото последната дума не звучи абсурдно пресилено за филм без много оригиналност, с вампири, върколаци и 43-годишна секси главна героиня в черни кожени дрехи), принадлежащо към франчайз с дълга история или направо киносериал. Underworld за мен е нещо като Resident Evil – осъзнавам многото недостатъци на поредицата и всеки филм от нея, но и двете имат нещо, което ме кефи и заради което ще гледам докрай, колкото и части още да направят.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5=
Емоционален заряд – 5=
Фантастични елементи – 6=
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Мн. добър (5.03)