Какво е да живееш с пътуващ през времето?

Ревю на сериала „Жената на пътешественика във времето“, достъпен за гледане по HBO Max.

Тази година HBO пуснаха сериал, към който имах голям интерес – „Жената на пътешественика във времето“. От една страна, той е по книга, която не съм чел, но вече е била адаптирана веднъж във филм, неуспешно. Заглавието и синопсисът подсказват, че става дума за женски сериал с повече драма, отколкото ми е комфортно. От друга страна, имаме пътуване във времето и гениалния Стивън Мофат като главен сценарист. Кой друг да направи такъв сериал, ако не авторът на най-заплетената любовна история през времето – тази на Доктора и Ривър Сонг. Така The Time Traveler’s Wife осъмна с потенциал, който не можеше да бъде пренебрегнат. Дали успя да го оправдае, въпреки че беше спрян след само един сезон с шест епизода?

Като цяло, отговорът е да, но може би не по начина, по който очаквах. Тук няма главоблъсканици и заплетени мистерии в стил Doctor Who или Sherlock. Да, мъжът пътува във времето и това прави историята много по-интересна, отколкото ако беше разказана линейно, но в основата си сериалът е провокативна драма. И то наистина добра. На няколко пъти ме просълзи, на няколко други ме замисли за живота и любовта, за това има ли смисъл да си мечтаем какво би било, ако нещо в миналото ни се беше случило различно, за това има ли смисъл да отделяме толкова много време и усилия в подготовка за бъдещето, което може и да не дойде, или е най-добре да взимаме максималното от настоящето. Даже не написах ревюто веднага след като изгледах епизодите през пролетта, защото не можах веднага да смеля всичките му послания. Уви, сега е твърде късно, защото съм забравил повечето, но пък това е идеален повод да го изгледам наново и да си го припомня.

Въпреки че подобна концепция предразполага към продължителен оплетен сюжет, в който елементи от първи епизод ще се окажат важни в шести, Мофат тук е подходил доста по-стегнато. Всяка серия си има свои собствени фокус и история – силно препоръчително е да сте гледали предишните, за да разберете следващите, но общо взето са си сравнително отделени. Всяка е съсредоточена върху някой много важен аспект или момент от жизнените пътища на Клеър и Хенри – както като самостоятелни личности преди да се оженят, така и като две сродни души след брака им. Хенри е доста по-интересен в този смисъл, тъй като обърканото му прескачане през различните години му дава много повече шанс за самостоятелно развитие без Клеър. Той успява да натрупа минало (и бъдеще) преди да се обвърже, да си повдигне интересни въпроси и дилеми, да мине през много борби, да помъдрее. Неговата хронология е по-разнообразна и наситена. Жената в случая малко или много е дефинирана от срещата с бъдещия си съпруг още в ранна детска възраст, целият й съзнателен живот практически минава под неговата сянка. Не че и нейната гледна точка не е доста интересна, не че не минава през дълбоки драматични изпитания, но праволинейната й хронология я прави по-малко интригуващия образ.

Химията между Роуз Лезли и Тео Джеймс е на доста високо ниво, като вторият може да се каже, че впечатлява с актьорската си игра, особено като сравним по-младата и по-зрялата му версия – Джеймс успява да докара различни нюанси на образа си, с което го прави по-достоверен и трогателен. Интересни и често забавни са моментите, в които Хенри присъства едновременно с две или повече свои версии в един и същи момент от хронологията на обикновените хора. Отлично за развитието на историята е обстоятелството, че неговото прескачане през годините хем донякъде се определя от подсъзнанието му, хем далеч не е под негов контрол – така той вечно е объркан и не знае къде се намира, но е ясно, че ще е на важно място във важно време, а докато се ориентира, дава време и на зрителя да направи същото.

Интересна е като цяло любовната история на Хенри и Клеър – какво намират те един в друг, че да решат да споделят живота си? Може ли да се каже, че единият е първи в запознанството с другия, че всичко това „им е писано“? Можеше ли да се случи тази любов, ако Хенри беше попаднал не на малката Клеър на камъка в гората, а на някое друго момиченце? Или ако Клеър се беше запознала не именно с Хенри, а с друг пътешественик във времето? Може ли тази връзка да издържи на времето или е обречена да се разпадне? Този аспект сякаш не става напълно ясен, но не защото е недоизпипан, а сякаш защото нарочно е оставен на зрителите да си го обмислят, стига да имат желание.

Повечето положителни отзиви за сериала идват от обикновените зрители, а не от критиците по високоинтелектуалните медии, което означава, че Мофат наистина се е справил добре. Шалчестите арт персони недолюбват сериала заради отказа на сценариста да прекали с романса и да пренебрегне научнофантастичния елемент, но пък именно добре постигнатият баланс прави сценариите добри за зрители като нас. Феновете на книгата със сигурност са сред най-гласовитите поддръжници, защото адаптацията явно е сравнително вярна на оригинала – авторката също е участвала в екипа. Аз лично няма да се превъзнасям, изредих своите похвали, сега оставям на вас да последвате препоръката ми и да му дадете шанс – ако не сте го вече направили. Заслужава си, ако сте в по-носталгично и философско настроение, ще го усетите по-дълбоко, ако сте влюбени или сте били влюбени, но сте загубили човека до себе си. Ако е второто, не се сдухвайте, не се знае дали не ви чака ново по-голямо щастие зад следващия ъгъл.

The Time Traveler’s Wife може да се гледа по HBO Max. Няма да има втори сезон, първи е достатъчно завършен, макар че оставя някои отворени въпроси.

 

Моята оценка:

История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Мн. добър (5,30)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Славяна

Много съм разочарована, че го спряха. Отдавна не бях попадала на сериал, който да ме развълнува истински. Във всеки епизод се питах „какво се случва?“ и винаги получавах отговор, който ме удовлетворява ще чудесно.