Иван Русланов: „Няма нищо невъзможно“

Иван Русланов е предпоследният писател, когото интервюираме за седмицата на българската фантастика. Неговият дебют с „Черният ангел: Раждането на един от нас“ беше доста успешен, за което говори и фактът, че за да се публикува, романът спечели конкурс на фондация „Буквите“. Феновете на Русланов вече знаят, че той е не просто оптимист, а и от хората, които се борят за едно по-добро бъдеще. Това си личи и от интервюто.

Кой е Иван Русланов?

Иван Русланов е един обикновен човек. Той има мечти, понякога се губи в тях, но когато е в реалността обича да пише за нея. Учи Журналистика, почти завършил е, вече трети курс, и се надява, че щастливите години за него и за близките му хора тепърва предстоят. Не може да живее без писането, понякога не се харесва особено точно заради това, но като цяло е доволен от живота си. Вярва и мечтае. Понякога прекалено много.

Ти направи своя дебют миналата година с „Черният ангел: Раждането на един от нас“. Как се прие книгата ти и успешна ли беше тя? Разкажи ни повече за нея.

„Черният ангел: Раждането на един от нас“ беше един мой експеримент, с който обаче се гордея. Защото чрез романа си се срещнах с много истински хора, които ми подадоха ръка, които повярваха в мен и станаха мои истински приятели. Успях да направя и първите стъпки към пречупването на несигурността си от излизане пред публика по време на премиерите, някои от тях организирани заедно с читалище „Николай Хайтов“, книжарница „Гринуич Център“ и „Националния клуб за фентъзи и хорър“. Това е една моя лична победа, която се надявам, че ще ми помогне да се развивам и в другото поприще, което съм избрал – журналистиката. Лично за себе си, мисля, че книгата се прие достатъчно добре. Освен че се продадоха два тиража и излязоха редица ревюта за „Раждането на един от нас“, книгата спечели и награди, с които много се гордея. Сред тях са наградата на публиката за най-добра художествена книга от български автор на първите годишни награди „Книга за теб“, както и „Герой на годината“ от Националния клуб за фентъзи и хорър, които страшно много уважавам. Смятам, че книгата направи това, което е възможно, за да опише контурите на пътеката, по която да вървя и да се развивам. Останалото зависи от мен.

Наскоро обяви във фейсбука си, че ще има продължение. Кога да го очакваме и какво ще стане в него?

В началото на годината ангелът, или по-точно, аз самият – авторът му, претърпя някои неприятни събития, които го накараха да се замисли, наистина ли ангелът заслужава да живее. Мислех, че е мъртъв. Мислех, че никога няма да се върна обратно към историята. Това, което ме накара да се замисля над решението си, бяха въпросите на хората. Те питаха какво се случва с продължението, интересуваха се от съдбата на романа и реших, че всъщност може би в посланията на ангела все още има живот. Да, ще бъде трудно. Тепърва ще трябва да си намирам издател, редактор, да търся начини да рекламирам, но успях с първата част. Защо да не успея и с продължението, особено след като около мен има толкова много прекрасни хора, които ме подкрепят? Във Фейсбук страницата на романа вече публикувах първия откъс от „Проклятието на греховете“, както ще се нарича продължението и той се прие изключително добре. Скоро ще пусна още един откъс, в който всъщност ще разкрия интересен нов персонаж, свързан с миналото на черния ангел. Точно това ще се случва и в продължението, ангелът ще продължава да върви напред, да търси парчетата от своето минало, които да го учат как да съхрани човешкото в себе си и ще се срещне с много зли врагове.

В цялото ти творчество се усеща непоколебима вяра в доброто (макар и световете, които описваш често да са по-мрачни) и желание да научиш и другите да бъдат добри. Какво точно би искал да промениш в хората?

Според мен, не можеш ти сам да промениш даден човек. Но можеш да му покажеш реалността и може би онова, което личността пропуска, докато живее забързано живота си, гледайки само своя живот. Чрез писането си аз се опитвам да показвам. Времето в което живеем. Чувствата в очите дори на най-унизеното същество. И красотата, талантът, които се крият дори и в най-подритвания от живота човек. Какво ми се иска да осъзнаят хората, ли? Че може би трябва да дават повече шансове на малките човеци, опитващи се да постигнат нещо. Иска ми се да виждам по-често усмивките по лицата им и добротата към останалите човешки същества, която май сме позабравили. Да, знам, че времената са тежки и всеки гледа как може по-лесно да се измъкне от бунището, в което сме попаднали. Но ако ние, заедно, не си помогнем няма кой друг. Това е реалността. Ние можем да бъдем герои, стига да поискаме да дадем нещо от себе си.

Вярваш ли в Бог?

Вярвам, че има една по-висша сила, която движи света. Нещо красиво и добро, което всички един ден достигаме. Не знам дали е Бог, но знам, че е нещо, което се надява ние, хората, да вървим към по-доброто бъдеще. Аз просто обичам да вярвам в красивите неща, така се чувствам добре.

Защо точно „Черният ангел“? Какво му е ангелското и какво му е черното?

Често ми задават този въпрос, първоначално се замислях за отговора. Но в процеса на писане всъщност разбрах, кой всъщност е „Черният ангел“. Той е едно човешко същество, въпреки че е дарено със свръхестествена дарба. Черен и лош е в очите на хората, защото е нещо неестествено за техния свят. Ангелското идва от неговата доброта, това, че въпреки, че българите го отхвърлят, удрят му шамар от безразличие и страх той продължава напред, сигурен в чистота на постъпките си.

Но не са ли хората също са черни ангели? Все пак подзаглавието на първия ти роман е „Раждането на един от нас“.

Хората сме просто същества, докато не започнем да опитваме да направим нещо добро. Тогава се превръщаме в човеци. И, може би, наистина душите ни се превръщат в черни ангели. Защото, колкото и да бъдем удряни в земята, унижавани и отблъсквани ние не се предаване. Съдя и по себе си. Важното е да поискаш да промениш нещо. Останалото е само време и отдаденост от твоя страна.

Какво мислиш за българската фантастична литература? Чел ли си фантастика от български автор и какво мислиш за нея?

Напоследък излизат все повече качествени книги на родния пазар точно при фантастичната литература. Няма как да не се гордея. Чел съм доста от новите български фантастики и съм повече доволен от резултата. Вярвам, че по-успешната реализация на българската литература предстои.

Трудно ли е да си писател в България? Защо? Сподели твоя опит с издаването на „Черният ангел: Раждането на един от нас“.

Той, моят опит, понеже е толкова голям, цели две години… Шегата настрана, за кратко време научих, че в България не е лесно да си пишещ човек. Аз извадих късмет, че успях да спечеля „Търся издател“ през 2010, инициатива на Фондация Буквите и книгата излезе успешно година след това. Знам обаче от мои приятели, че да издадеш труда си в България са ти нужни много средства, нерви и време. В нашата малка родина има страшно много талант! Аз се надявам, че авторите ни няма да се откажат, а ще продължават да пишат и да се развиват.

Къде се виждаш след 10 години?

Иска ми се след десет години да мога да се нарека писател. Защото сега не съм сигурен, че заслужавам това прозвище. Аз съм просто пишещ човек, а писател, може би ще се превърна ако продължавам да работя и изисквам все повече и повече от себе си. Винаги има какво още да се научи. Каквото и да стане, след едно десетилетие искам само две неща: да бъда щастлив и да бъда обичан.

А какво е бъдещето на жанра според теб?

Че жанрът има бъдеще, има. Както казах, излизат все повече талантливи автори със страхотни книги. Това, което ни трябва, е добра реклама, много представяния и платформи, като вашия сайт, където авторите да могат да кажат на публиката за себе си и за своите проекти.

Пожелай нещо на читателите ни!

Ще завърша с цитат от продължението „Черният ангел: Проклятието на греховете“:

„И не забравяй, че силата не е в тези, които не се страхуват, а в тези, които макар и да се страхуват, тръгват срещу вълната на времето.“

Така че вървете напред и се борете дори и с най-силните ветрове, приятели! Няма нищо невъзможно, стига да го искате достатъчно силно и да мобилизирате волята си. Не се впечатлявайте от недостойни коментари, отправяни към вас и, разбира се, бъдете здрави и щастливи със себе си и със стойностното, което се опитвате да дадете на света.