Ивен или какво е да бъдеш рицар

Ревю на средновековния роман „Ивен, рицаря с лъва“ на Кретиен дьо Троа, изд. „Изток-Запад“.

Съвсем в началото бих искал да изкажа читателското си удоволетворение както от оформлението и изданието на Ивен, рицаря с лъва, така и от целия замисъл на поредицата Романия на издателство Изток-Запад. Сред целия хаос от нови и нови заглавия, които всяка седмица ни заливат на книжния пазар, може би е хубаво да се отделя време и за произведенията, издържали проверката на времето. Фактът, че на български отново (или при някои произведения дори за първи път) можем да се докоснем до шедьоврите на френската литература, си е равнозначно на голямо събитие за скромната ни държава. Затова не мога да скрия читателското си удоволствие от срещата с Ивен, от новото издание на Тристан и Изолда, или от появата на Търсенето на Светия граал и Ерек и Енеида.

Следващата стъпка е още тук да направим някои уговорки. За читателите, които не са запознати с историческото развитие на романа като жанр, може би е хубаво да се уточни, че текстът на Ивен не е написан в проза. Днес е напълно естествено, когато се спомене думата роман, с нея да назоваваме текст, написан в проза. Модерният роман обаче се появява сравнително късно на европейската културна сцена. Само за сведение: Гаргантюа и Пантагрюел на Рабле е книга, която още не следва този нов дух на времето си, а е емблематична за епохата на Ренесанса, докато Дон Кихот или Декамерон вече утвърждават и налагат един нов модел, който е запазен и до днес. Разликата между изданията е не повече от около петдесетина години. Затова със сигурност ще ви представлява известно неудобство, ако до този момент не сте чели роман, написан в стихове. Е, Ивен, рицаря с лъва е точно такъв. За сметка на това той е изпълнен с много повече приключения и образност от романи, приети отдавна за образци в литературата.

Не на последно място, съвсем кратко, бих искал да споделя и възхищението си от екипа, подготвил изданието: Стоян Атанасов като научен редактор – за неговата усърдна работа, за снабдяването с предговор към началото на романа (но и не само на Ивен), а така също и за ясния и обобщен речник на значенията и термините в текста, намиращ се в края на изданието; Преводът на Атанас Сугарев също спомага за поддържане на високия имидж на цялата поредица Романия. Всичко това предоставя шанса Ивен да бъде доставен на българския читател както в хубав вид, така и със стойностно съдържание. Надявам се книгата няма да попадне в ръцете единствено на франкофоните и хората, занимаващи се с медиавистика, а ще достигне по-широк кръг от читатели. Дори такива, водени само от любопитство да надзърнат в един отдавна отминал свят, неговите привички и навици, или от търсенето на приключение написано в нестандартен за днес формат.

Типична страница на средновековен роман – ръчно рисувана и ръчно изписана, същинско произведение на изкуството.

Романът за Ивен насочва вниманието ни към приключенията на един рицар, част от двора на крал Артур. Последният се явява ключова фигура за голяма част от романите през Средновековието, но ролята му в този роман е почти незабележима. Името му се споменава няколко пъти, самият той произнася някоя и друга дума, но вниманието е фокусирано върху героя Ивен.

Мнозина все още възприемат Средновековието като мрачна епоха, в която, едва ли не, времето е спряло, а хората са живели подобно на зверове; културата не се е развивала – нямало е почти нищо интересно и т.н. разнообразни клишета. Романи като Ивен напълно опровергават подобни мисли (при положение, че все още някой възприема епохата по този начин). Когато рицар като Ивен тръгва на път, той никога не знае какво ще му се случи, с какви същества ще трябва да се сблъска, какви принцеси ще се наложи да спаси. Пътят пред него е отворен за най-разнообразни приключения.

Среща с великани, използване на различни вълшебства и целебни елексири и възможността някой лъв да ви стане най-добър приятел в приключенията. Мислите си, че нетипичните неща са малко? Да, наистина Ивен не е типичното фентъзи или модерната фантастика, доколкото тези два жанра се раждат доста по-късно. Факт е обаче, че в сюжета има множество вълшебни мотиви. Това никак не е случайно, тъй като авторът – Кретиен дьо Троа – заимства множество елементи от келтската митология, които доразвива и обогатява в книгата си. Четейки Ивен усещаме колко близък до вълшебните приказки е той, разликата е единствено в индивидуалността, която героите започват да притежават. Текстът е особена смесица между реални приключения и сблъсък с чудодейни същества.

Нека не забравяме какво отношение са имали средновековните хора към алхимията, магията, ритуалите и магичните същества. Почти всички описателни представи, които имаме за това, как трябва да изглежда Ада, с какви дяволи е изпълнен, за света на великаните, джуджетата, магьосниците и други вълшебни същества, се изграждат именно през тези няколко века от историята.

Специалните ефекти в романа също не са много. Не очаквайте в него на всяка страница да хвърчат дракони, които да бълват огън през ноздрите, или красиви девици да се превръщат нощем във вещици. В известно отношение Ивен ще се види някак чужд на модерния читател с мотивите, които се опитва да развива. Общество, което работи основно със символи, с друг модел на поведение и което поставя на най-високо равнище поведението на рицаря. А какво е да бъдеш рицар? Освен приключенията из непознати места, това е придържане към определен модел на поведение, който забранява едни неща и налага други. Рицарят не е ловец на дракони! Затова действията на Ивен биха се сторили леко скучни, мудни, че дори и досадни ако пренебрегнем тази предпоставка.

Интересното е, че когато селянинът се сблъсква с вълшебното и необяснимото, той рядко е способен да се пребори с него. Защото в голямата си част всичко непознато е плашещо, не е заинтересовано от съдбата на обикновения човек. Рицарят обаче не само се сблъсква с непознатото, но може и да го подчини. Срещите на Ивен с подобни същества не са много. В началото попада на един странен извор и когато върху скалите му се разсипе вода, се предизвиква страшна буря. Героят се бори с няколко великана и, чрез магия, успява да стане невидим и да се скрие от тълпа, която го преследва и се опитва да го убие.

Всички фантастични елементи притежават своето логично обяснение, без мотива за извора. Той остава някак като загадка пред читателя. Какви са неговите функции? Вълшебна ли е водата му? – все въпроси, на които Кретиен дьо Троа не ни предоставя отговор. За щастие нелогичността в книгата остава само около момента с извора (разбира се тук говоря от гледната точка на читател, който не е изцяло запознат със символите на Средновековието).

Доколкото е адекватно да се говори за герои, то именно Кретиен е един от първите автори в европейската литературна история, който насочва вниманието си към индивидуалността на своите персонажи. В много отношения те са перфектни, доколкото в тях няма подробно описание на чувства, емоции, сложни лабиринти на духовния и вътрешен живот и доколкото биват или „добри“ или „лоши“ – без излишно драматизиране. Централен, разбира се, е образът на рицаря, на когото се случват всичките приключения. В тях изпитва както себе си, така също и верността и чувствата на своята дама. Някои от героите, като Артур, Говен или Ке, са смътно очертани и присъстват, за да изразят някаква идея.

Темите за размисъл също не са толкова много. Може би за изследователите на Средновековието Ивен предлага редица неизследвани области и повдига множество въпроси. В най-голяма степен обаче Кретиен е оригинален. В тази своя черта е силата на романа му. Сигурен съм, че мнозина ще се поинтересуват или са си задавали въпроса: Откъде е тръгнало всичко? По какви пътища е минала литературата, какви образи е заимствала, за да стигне до днешното си състояние. Днес спокойно четем Толкин, Сандърс, Пратчет и редица други блестящи автори. Много от техния реквизит обаче е изковаван именно по време на Ивен, рицаря на лъва.

Тъй като текстът отдавна е надхвърлил границите на своето време, мисля че е някак нелогично да се оценява чрез отделни категории. Оценката, която ще дам, е базирана по-скоро на замисъла на поредицата, нейното реализиране и културната стойност, която подобни четива имат за нас днес. С тези задачи от издателство Изток-Запад са се справили на професионално ниво, тъй като са снабдили изданието с достъпни средства за неговата днешна рецепция. Мога да пожелая единствено успех на поредица Романия!

Обща оценка: Отличен 5.50

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Много е вълнуващо като един сценарии на филм, е как рицарят не само се сблъсква с непознатото, но може и да го подчини.Дори се чудя как до сега не са направили някой филм, който е по тази невероятна книга и всички ние обичаме да гледаме за рицари има доста филми на такава тематика, но може би и затова не са взели под внимание този разказ.Може би за тези, които се занимават с изследването на средновековието ще останат истински очаровани от книгата, надявам се да ни и пишете пак и да ни предлагате още по добри книги.