Изборът на дивергентите

„Дивергенти“ е антиутопичен тийнейджърски роман, който се намира някъде между „Игрите на глада“ и „Кръстопът„.

Действието се развива сред останките на някогашния Чикаго, където обществото е разделено на 5 касти – Аскети, Безстрашни, Ерудити, Миротворци и Прями. Членовете на всяка от тях имат определена обща черта – Прямите никога не лъжат, Миротворците поддържат мира, Ерудитите се стремят към знание и власт, Безстрашните са безрасъдни бойци, а Аскетите се лишават от задоволяване на своите нужди, за да помагат на другите. Тези, които не принадлежат към нито една каста са Безкастови – те са отритнати от обществото, живеят някъде из канализацията и разчитат единствено на огризки, подхвърлени им от Аскетите, за да оцелеят.

На коя каста ще отредиш живота си зависи от самия теб – където и да си отгледан, когато станеш на 16 години правиш избор между една от петте прослойки. Този избор е еднократен и окончателен – веднъж, щом избереш, ти забравяш семейството и живота си дотук и се отдаваш на новия си живот.

Това е визията на Вероника Рот за бъдещето. Доколко тя е адекватна и реалистична, ще оставим на читателите-тийнейджъри да преценят, защото за човек, прочел повечко литература, гледал повечко антиутопични филми и въобще, за някой, който е живял повече от 20 години, системата веднага издиша. Колкото и примитивни да са хората понякога и колкото и да се вкарват съзнателно или не в определени категории, няма как такава система да бъде създадена и приета от което и да е общество. Не може да предопределиш живота си с един единствен избор и след това да изтриеш индивидуалността си, приемайки чертите на новата си каста и забравяйки всичко, което ти се е случило досега. Не може изборът ти да е между само 5 касти. Такова устройство не само е невъзможно, но и до голяма степен безсмислено.

Както и да е, веднъж щом се примирим с правилата на този нов антиутопичен свят на бъдещето, книгата всъщност става доста интересна. Беатрис е родена Аскет, но решава да напусне кастата и семейството си, за да се присъедини към Безстрашните. Там тя ще трябва да преодолее изпитанията на Инициацията, да крие тайната си и да разбере имат ли място приятелството и любовта в най-опасната каста.

Оказва се, че като за тийн роман, геройте са на доста прилично ниво. Главната героиня не е тъпа овца, както в повечето подобни книги („Кръстопът“) – не е и оправната Катнис от „Игрите на глада“, а е някъде по средата. Това я прави много земна и нормална, което помага на читателя да й симпатизира. Интересни и добре изградени са и останалите персонажи, макар и някои от тях да са леко клиширани. Все пак, героите успяват да ти станат близки и на романа не му липсва емоционален заряд.

Тръпката в книката се поддържа както от интересните герои, за които все пак ти пука какво ще се случи, така и от самата история – от 20 желаещи само 10 ще се класират и ще останат при Безстрашните. Останалите или ще бъдат прокудени при Безкастовите, или пратени да охраняват границата (от какво точно – не се знае още). По-голямата част от книгата се състои в обучение и преодоляване на изпитания от страна на младежите, а след края на всеки етап се публикува списък, в който се показва всеки на кое място се е класирал. Накрая пък, след края на тази Инициация, става нещо още по-интересно, което изцяло ще промени нещата във втората книга, „Бунтовници“.

Стилът на книгата е лек и приятен. От време на време става леко тромав, но всичко е в границите на приличното – няма излишни описания или ретардации, не дразни. За елементи на изненада е малко трудно да говорим, защото повечето събития са предвидими, а и явно не е в стила на Вероника Рот да търси шокиращи обрати, за да омае читателя. Така ли иначе, историята е достатъчно интересна.

Личи си, че авторката се е забавлявала докато е писала, което малко или много зарази и мен като читател. Още повече си личи, че издателите са повярвали в нея, защото корицата е много красива и стилна, а това веднага предизвиква интерес. В случая, „Егмонт България“ са постъпили много умно като са заложили на оригиналната американска корица, вместо да правят нова такава.

Като цяло, романът е интересен и си струва да се прочете, стига да не очаквате висша литература и кой знае каква философия. А като имаме предвид и жанра и читателите, за които е създаден, „Дивергенти“ направо си е бижу!

На 21 март 2014 пък се очаква да излезе филм по книгата, който най-вероятно ще предизвика доста шум сред зрителите. Не е лоша идея да прочетете книгата сега, за да изглеждате по-умни пред приятелите си след година и половина.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Стил на писане – 5+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4-
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Степен на оригиналност – 4+
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Мн. добър (5.03)