Как се прави маркетинг?

Ако сте киноман, вече трябва да знаете кои са А24. Тази компания направи няколко страхотни филма с малък бюджет като „Вещицата“, „Бягай“, „Лунна светлина“, „Убийството на свещен елен“ и др., които повечето фенове и критици оцениха много високо. Миналата година и началото на тази бяха изпълнени с очакване, защото студиото пусна два много вълнуващи трейлъра на филма си Hereditary („Наследствено“, макар че няма официален превод на български, тъй като тук никой не го е внасял). Рекламните клипчета са майсторски направени и съдържат хвалбите на доверени критици, които вече са го гледали по фестивали. Нормално, това наостри апетита на хорър феновете и филмът стана един от най-сваляните по пиратските сайтове през последните 3 месеца.

Оказа се, че филмът не е „Екзорсистът“ на това поколение“, нито „променя правилата на жанра“, тъй като публиката остана разделена в оценките за него. Мнозина го харесаха и го определиха за най-добрият хорър на 2018 г. (аз съм сред тях, макар тази оценка да не означава нищо, тъй като тази година хорърите са много зле), но също толкова хора останаха крайно разочаровани, особено от края. Ако сте от малцината, които още не са го гледали – четете по-надолу, за да прецените дали Hereditary е за вас. А ако сте го гледали, споделете мнението си, но използвайте спойлер тага за коментарите си, ако ще разкривате елементи от сюжета.

Кратко описание на сюжета – филмът проследява историята на едно семейство, след като бабата в него почива. Майката (Тони Колет) не е имала много щастливо детство с нея, така че е тъжна, но и донякъде облекчена. Тя усеща, че губи контрол върху живота си и близките си, което предопределя странната й работа – да прави малки модели на сцените от живота си и да ги продава на кой знае какви извратени купувачи. На бащата и на големия син не им пука особено, докато малката дъщеря Чарли е най-засегната от всички. Тя обаче и по принцип си е сбъркана и супер зловеща. По-нататък се случват разни неща, които няма да ви разкрия, но внасят много драма с недотам стандартен демоничен привкус.

Какво работи?

Ако подходите към Hereditary като към свръхестествена драма, а не като към хорър, ще останете много по-доволни от него. Реално, историята е с доста висок емоционален заряд и добре изградени персонажи с проблемно минало и още по-проблемно настояще, които са истинското й предимство. Хорърът работи тогава, когато действащите лица са човешки и можем да се идентифицираме с тях, пука ни за несгодите им, някои може би дори сме преживели ние самите. Членовете на това семейство са герои, задето издържат съвместния си живот толкова дълго. Самотата на персонажите, измъчените им разговори, потисканият стрес… това си е истински емоционален ужас за гледане и преживяване. Техният случай показва какво огромно влияние може да има една по-луда баба върху следващите поколения, дори да не е близка с тях, дори след смъртта си. Ще усещате напрежение, неудобство и неприязън, но няма да бъдете особено уплашени или стряскани, освен накрая.

Именно в предпоследните сцени е фокусиран хорърът и там му се получава много добре. Когато демонът се намесва, всички залози вече са направени и той може да си позволи открито да пролее кръв. Но дори тогава, ужасът не започва веднага, а бавно и постепенно ви изчаква ви да го забележите в ъгъла на кадъра, държи ви в напрежение да го дебнете в очакване да избуи и чак след това той разцъфва. Чувствате ли се понякога наблюдавани, сякаш нещо зло стои в мрака зад вас и чака да ви разкъса? Това усещане успява да пресъздаде Hereditary много ефективно в предпоследните си сцени. А звукът, който Чарли издава с езика си… Дълго време ще го свързвате с този филм.

Hereditary е режисьорски дебют за Ари Астър, но се усеща като работа на професионалист. Актьорската игра е на много високо ниво, филмът майсторски изгражда напрежение и се възползва отлично от драматичния потенциал на историята. Озвучаването е отлично, монтажът, всичко техническо говори за старание и професионализъм. За съжаление, Астър е и сценарист, а в сценария има повече проблеми, отколкото в режисурата.

Какво не работи?

Уви, самият край е много разочароващ и претупан. Даже може да ви се наложи да четете обяснения в интернет, за да го разберете, след което ще осъзнаете, че с това действие сте си загубили времето, защото няма нищо повече за разбиране от вече видяното. Основен чар на филма е неговата мистерия, фактът, че не знаете какво точно се случва през цялото време и какъв ще бъде големият обрат. Докато не знаете, всичко е наред, но когато той се разкрива… Е, по-добре да си беше останал тайна. Не си правете труда да проучвате Паймон – просто са взели някакъв образ от митологията и са го използвали, той няма особени символика или значение. И краят не е метафора на нищо, той е предвиден да се приема съвсем буквално.

Филмът има и други проблеми, включително с главния си герой. Питър е сравнително обикновено травмирано момче, изпадането му в зомби-състояние след обрата по средата е напълно достоверно, но той през цялото време е несимпатичен. Отначало, защото е обикновен хаймана, търсещ секс и надрусване, а след това, защото преиграва като ревльо. Дори накрая, когато се страхуваме за него, поведението му е много по-дебилно, отколкото отива на възрастта му, а сцената, в която си бие шамари и си казва „Събуди се, сега ще се събудиш“, е толкова клиширана и тъпа, че разваля иначе хубавия ужас. Питър е спасен от това, че на външен вид е симпатичен. Хем искаш да го гушнеш, защото е сладур и не честно да му се случват такива ужасии, хем искаш да умре брутално, защото е дразнещ и до немалка степен сам е отговорен за съдбата си.

Мудното действие също ще е проблем за хорър-феновете, свикнали на повече съдържание. Макар то да е в услуга на драмата и изграждането на напрежение, бавното развитие може да бъде скучно и допринася за разочарованието.

Маркетингът

Смятам, че рекламната кампания на филма заслужава да влезе в учебниците. От една страна, маркетолозите на А24 заслужават поздравления и купища пари. Те знаят как да накарат потенциалните зрители не само да се интересуват, но и да се вълнуват от предстоящия филм. Пускат го на хорър-фестивали, където ще го гледат предимно хора, на които няма как да не им хареса, след това правят гениален трейлър, в който наблъскват всички високи оценки. Така в първата седмица на премиерата по кината (макар и разпространението да не е широко) със сигурност ще има много зрители, вероятно достатъчно, че да се избие бюджетът от раз. Маркетингът трябва да продава филма и този се справя отлично в тази си задача. Изкарани са 79 милиона долара, при 10 милиона бюджет. Ако А24 имаха по-добра дистрибуция, парите щяха да са много повече, за което намекват статистиките на торент сайтовете.

За съжаление, трейлърът е и много лъжлив. Да приемем, че фокусът му върху дъщерята и майката, въпреки че реално братът е главният герой, е умело отвличане на вниманието, употреба на доста по-впечатляващата и продаваемата на пръв поглед Чарли. Това е нищо, в сравнение с другите лъжливи обещания на клипчето. Накъсването на кадрите и бързото им показване оставя впечатлението, че в крайния продукт ще има много сцени на ужас и че самият той е много динамичен. Но няма нищо такова – филмът залага на драма и напрежение, не на ужас, което не ни е казано. Много сцени, направени в трейлъра да изглеждат като хорър, всъщност не са част от хорър моменти, а най-обикновени. Използването на сините лазери намеква за научнофантастичен обрат в стил „Хижата в гората“, а всъщност обратът няма нищо общо и е крайно разочароващ. За нереалистичните гръмки хвалби изобщо няма смисъл да говорим. Именно затова и много от зрителите са разочаровани. Впрочем, тази игра вече е играна – по същия начин протече продуктовият цикъл на филма „Вещицата“, който също беше описван като шедьовър, а се оказа доста бавен и безсъбитиен.

В крайна сметка, няма значение дали зрителите са разочаровани или не – важното е, че са платили да гледат филма. В краткосрочен план стратегията е идеална, в дългосрочен може да навреди само ако разочарованията се натрупат, което обаче засега не се наблюдава. Има и друг бонус – създадените лъжливи очаквания подсилват изненадата при по-важните моменти в сюжета.

Обобщение

В една празна за хоръра година, в която филмите на ужасите по кината ви оставят с прозявки, продуктът, който засега можете да намерите само по торентите, се оказва най-доброто предложение. Дори и така обаче, той разочарова, не толкова заради самия себе си, колкото заради прекалените обещания на рекламите си. Аз лично бих препоръчал Hereditary, но с едно наум да не очаквате кой знае какво. Това е най-добрият ви шанс накрая да останете доволни.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5.50)