Какво не е наред в Уейуърд Пайнс?

Това лято изгледахме 10-те епизода на предполагаемия минисериал „Уейуърд Пайнс“. Но само предполагаем, защото сега се оказва, че могат да му направят втори сезон и да го разтеглят в още по-голяма комерсиална каша.

Става ли Wayward Pines за гледане? Рейтинговият му успех казва „да“. И концепцията звучи идеално на пръв поглед – федералният агент Итън Бърк се събужда в градчето Уейуърд Пайнс, което е оградено от висока електрическа ограда и планина, а жителите му се държат изключително странно. В градчето живее и бившата любовница на Бърк, която обаче мистериозно е остаряла с 12 години. Агентът се опитва да се върне при семейството си, но изглежда, че никой не може да напусне Уейуърд Пайнс.

Паралелите с „Туин Пийкс“ не само не се крият, но и се акцентира върху тях. Дори авторът на книгите, послужили за база на сериала, си признава, че точно оттам се е вдъхновявал. За съжаление, общото с култовия сериал свършва дотук. В него хората са луди и се държат странно, но за това няма обяснение – то е просто част от чара на сериала. Тук авторът дава обяснение защо хората се държат така и то е доста тъпо и нереалистично.

Впрочем, зад 10-те епизода се крие цялата трилогия, общо около 1000 страници. Сюжетът на сериала следва този на книгите доста отблизо, като само в края си позволява малко повече свободи – добавя малко от себе си, и то доста противоречиво. Книгите са доста хвалени, докато ревютата на сериала са смесени. Това не е чудно, предвид че още в първите епизоди изобилстват сцените, които може и да звучат добре, описани като текст, но изглеждат абсурдно пред камера. Поне адаптацията не се провлачва излишно дълго, което е бонус – пълна с абсурди история като тази на „Уейуърд Пайнс“ е най-добре да се разработи като кратък минисериал.

Къде са проблемите? На първо място са героите. Има доста творби с абсурдни сюжети, но когато действащите лица са симпатични, зрителят може да прости нереалистичните моменти в историята. Тук нито един от героите не е симпатичен, нито един от тях не заслужава зрителят да се идентифицира с него или да стиска палци за неговия успех. Още по-големият проблем е, че всички се държат ужасно нелогично, служейки единствено за придвижването на сюжета напред. Ясно е, че ако няма герои с тайни и малко мистерия, сериалът ще се обезсмисли, но продукции като „Уейуърд Пайнс“ ме карат да се притеснявам за американците и техните проблеми с доверието и комуникацията. Ако наистина повечето хора биха реагирали така, както героите в този сериал, то човечеството наистина е обречено.

Оттук нататък следват спойлери.

Колкото до голямата тайна на сериала, която се разкрива още в пети епизод, тя също звучи добре на хартия, но е реализирана ужасно на практика – всички са в далечното бъдеще и Уейуърд Пайнс е последната надежда на човечеството. От разкритието следват цял куп абсурди. Какъв е смисълът, след като Пилчър е убедил достатъчно хора да работят за него и да се грижат за града, да има тестови групи, живеещи в неведение и държани в подчинение? Възможно ли е въобще едно такова общество да съществува без никакви знания, никакъв досег с останалата част от света, с телефони, интернет, телевизия, списания, книги, игри и т.н., без веднага да се организира група, която да се опита да разбере какво всъщност става? Ако хората се страхуват от камерите и подслушването и затова не казват нищо на Итън, каква е логиката се държат неадекватно и се завират по ъглите за зловещи подсказки, които биха били очевадни нарушения на правилата за надзираващия ги? Защо тайната се разкрива на тийнейджърите, най-нестабилните членове на обществото, а не на свестните сред възрастните, които уж са специално подбрани? И по каква точно причина са подбрани жената и синът на Итън Бърк, след като само той е със специалните таланти? Сериалът го изкара, сякаш те са допуснати в града само заради него и неспособността му да живее без тях – как са знаели това още през 2014? Или са пътували във времето? Впрочем, ако човечеството така или иначе е генетично обречено да дегенерира в абитата (колкото и тъпо да звучи), то не важи ли същото и за замразените хора в Уейуърд Пайнс? Изобщо, низ от недомислици, предполагащ, че хората като цяло са достатъчно тъпи, потайни и овчедушни. И, разбира се, накрая Дейвид Пилчър трябва да се окаже луд и лош, за да се допуснат абитата в града.

Естествено, тези абсурди са само върхът на айсберга – няма да споменаваме оцеляването на Бен и Ейми след бомба, разрушила цял камион, или другите меко казано нереалистични моменти. Именно огромното им количество показва защо продукции като „Уейуърд Пайнс“, „Под купола“ и „Оцеляване“ работят най-добре като минисерии. Колкото по-напред отива сюжетът, толкова по-абсурдно става всичко и по-изкуствено идиотски започват да се държат героите.

Стигаме до най-голямата обида към телевизионните зрители, а именно възможността да се направи втори сезон. Финалната сцена с Бен и младежите, превзели града, нарочно е добавена и написана така – става за край, макар и неособено приятен, но дава и материал за развитие на втори сезон. Естествено, щом нещо е рейтингов успех, то трябва да продължи да се експлоатира, да носи на телевизията пари от реклами, и да се разтегне до безобразие, докато не остане и един здравомислещ човек, който още да го гледа (справка – „Под купола“). По-лошото е, че втори сезон за Wayward Pines би било доказателство, че промотирането на нов проект като „лимитиран сериал“ или „минисериал“ е единствено трик за привличане на зрители. Това е чисто и просто лъжа и измама, целяща да привлече интереса на тези зрители, на които е писнало да инвестират време в сериали, които по-късно спират без край на историите им, или пък се разтягат излишно. Ако имаше истина в твърденията за лимитираност на продукцията, то финалите щяха да са финални, а не отворени (справка – „Асеншън“, чийто край не можеше да бъде по-отворен). Това чертае мрачно бъдеще за телевизионните сериали, в което нищо рекламно не е сигурно, а самата творба се комерсиализира до безобразие.

За щастие, все още няма официални разговори за втори сезон, а само слухове и желание от продуцентите (естествено, М. Найт Шаямалан ще се вкопчи в единствения си успех за последните няколко години кариера и ще направи всичко възможно да го превърне в поредния си провал). Ако продуцентите се вслушат в критиците, нещата ще си останат така – „Уейуърд Пайнс“ ще бъде забравен от историята като поредното сериалче с опропастен потенциал на концепцията, което става за губене на време, но не и за сериозна творба. Но може би алчността ще надделее над здравия разум и догодина ще гледаме я ненужно продължение, я предистория, с още по-ниско качество и от оригинала.