Какво става с момченцата, които много питат? Получават отговори…

Ревю на филма Eli, достъпен за гледане по Netflix.

Миналия месец Netflix пуснаха филма „Илай“, закупен от Paramount, също като The Cloverfield Paradox, Annihilation и немалко други продукции, които студиото е финансирало, а после е решило, че не са за кино. И също като The Cloverfield Paradox си има своите проблеми и скучни части, но финалът обръща нещата и прави филма да си заслужава. Ще го срещнете из интернет и като „Привиденията на Илай“ – с официален превод, тъй като българският разпространител до последно е очаквал американското студио да го пусне за световна премиера през януари по кината. В крайна сметка, качен е в сайта на Netflix през октомври (както всичко ново – без български субтитри) и вече е намерил своите фенове, които даже настояват за втора част.

Малчуганът Илай има автоимунно заболяване, което кара кожата му да се изприщва при всеки досег с нещо различно от мокра кърпичка или тройно филтриран въздух. Затова той е принуден да живее в пластмасова палатка и да носи противорадиационен костюм при всяко излизане. Има обаче надежда за него – д-р Хорн предлага експериментална терапия в своето имение, която може би ще го излекува. Илай и любящите му родители се отправят натам, но лечението, меко казано, не протича както би трябвало…

В първия си час и нещо „Привиденията на Илай“ е напълно обикновено хорърче, дори на моменти леко скучно. Илай започва да вижда странни неща в имението, никой не му вярва, а духовете стават все по-осезаеми. Тези пасажи съдържат типичните за всеки хорър стряскащи моменти, гонитби с изроди из тъмницата и т.н. Проявяват се и някои уж дупки в сюжета, повечето от които обаче са обяснени в много добрия финал. Макар и да има подсказки за големия обрат накрая, хорърът в първите две третини е толкова банален, че тотално ще приспи вниманието ви и накрая ще бъдете като ударени с мокър парцал.

Дори времетраенето преди финала обаче си има своите добри страни. Чарли Шотуел е едва на 10 години, но е доста талантлив като актьор. Драмата на това да живееш в пластмаса и след това за пръв път да усетиш свобода, въздух, вода всъщност е много силна и той успява да я предаде отлично – с емоция, но без да прекалява. За доброто му представяне сигурно трябва да благодарим и на режисьора Сиаран Фой (направил също Sinister 2). Останалите актьори също играят напълно адекватно и помагат на недотам новаторския материал да се възприеме по-добре. Кели Райли („Британия“) е изключително симпатична в ролята на разтревожената майка, Лили Тейлър („Заклинанието“, „Почти човек“, „Хемлок Гроув“ и още куп продукции в нашите жанрове) отлично изиграва своята страна в конфликта, Сейди Синк е същата като в „Странни неща“, но това тук работи добре, а двете безименни, но все пак забележими и с характер медицински сестри перфектно допълват картината. Дори неизвестният за мен Макс Мартини („Орденът“, „Звеното“) пасва на ролята си, макар и тя да изисква от него да бъде на заден план и криещ емоциите на героя си.

Финалът също не е кой знае колко оригинален сам по себе си, но идва изненадващо, обяснява повечето несъответствия до момента и е много ефектен. Мистерията за това какво всъщност се случва я има през цялото време, но рядко сценаристите проявяват смелост да вземат нестандартно решение за изненадващ финал. Завършекът на историята е зрелищен и емоционално зареден. Той хем приключва започнатото, хем оставя историята на Илай отворена, ако на някого евентуално му хрумне да поръча следващ филм. Повдигат се и интересни теми за размисъл, което е рядко за филм на ужасите – на какво сме готови заради децата си, на какво сме готови заради убежденията и вярата си, приемаме ли дарове като къпането, излизането, допира до друг човек за даденост и бихме ли могли да живеем без тях? Прекрасно е, че в тази история няма злодей в истинския смисъл на думата, което оставя без отговор въпроса кой е прав и кой е крив в така разигралата се ситуация.

На моменти „Привиденията на Илай“ изглежда сякаш тримата различни сценаристи са писали трите различни третини, а накрая режисьорът се е чудил как да ги сглобява. Въпреки недостатъците на филма в основната част от времетраенето му, полъхът свежест накрая е достатъчно силен, за да оправдае гледането. Бонус точки сценарият получава за играта с името ELI, макар и да няма много логика в някои от преобразуванията му. Ако детето се казваше Иван, Пешо, Гошо или Джон, филм нямаше да има. Майната й на логиката в случая обаче – всичко е добре, когато свършва добре, а при Eli финалът прави целия филм!

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Обща оценка: Мн. добър (5,33)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

GFoxxx

Изключително глупав филм. Според мен, разбира се. Слаби актьори и един финал, който ме разсмя искрено с острата си тъпота. Може би не бях прав да му дам 1 от 10 в IMDB, но ме раздразни жестоко, заради претенциозността си. Майка, която само реве; баща, който дрезгаво дудне; малкият страдалец, който го е страх и търси отговори; докторицата, изглеждаща пъклено; и да, (закъде без него?) финалът, който преобръща всичко, макар и да е по един слабоумен начин. Елементарно.