Кървава мастурбация в „Терифайър 3“

В България повечето възпитани, изтънчени и високоморални хора може и да сме проспали събитието, но през последните няколко години американският режисьор Демиън Леоне успя да наложи един образ и да го нареди в ешелона на Чъки, Фреди Крюгер, Джейсън Ворхис, Пениуайз и другите хорър икони. И го направи без подкрепа на големи филмови студия, без специални ефекти, известни актьори и изпипан сюжет, а само с обилно количество самоцелни кървища и гнусотии.

За първите части на „Терифайър“ вероятно не сте и чували, защото те са с ограничено разпространение и скромни бюджети, не са стигали до България, но произведоха известни реакции на Запад. След като вторият филм стана известен с това, че зрителите му са повръщали по киносалоните, третият успя да получи по-широко разпространение и стига дори до нас. Което, разбира се, не значи, че всеки трябва да го гледа или че някой очаква да стане легендарен блокбъстър, просто ни се дават повече възможности от повече ниши, което е прекрасно.

За да не влезете в новините като поредния повръщащ в киносалона или да не си тръгнете на десетата минута, е много важно да знаете на какво точно отивате. Не казвам, че е задължително да гледате първите два филма, даже първият е доста безсмислен, а вторият е само посредствен, но е важно да се подготвите психически за гаври с нарязани трупове, мъчения, кървища и черва, преди да си купите билета. Защото, честно казано, на този етап ако отидете на кино, прилошее ви и после се размрънкате, че естетичните ви чувства са били накърнени, то вината ще си е изцяло във вас. Ваша отговорност е да знаете къде ходите и за какво си давате парите, а мрънканици и възмущения какво трябва и не трябва да се показва на голям екран единствено ще ви направят смешни.

„Терифайър 3“ продължава в същата линия като 1 и 2, дори историята хронологично започва от края на втора част. От диалозите ще разберете каква е предисторията на завръщащите се герои, не е необходимо лично да сте я изгледали, но ако сте – ще получите малко повече подробности за тях. Все пак, с увеличения бюджет и номер на филма идва и отговорността на сценариста да вкара поне малко смисъл и логика в сюжета. Мъничко, не много. Основната атракция продължават да са гнусните сцени.

Арт клоунът отново се развилнява, а този път му помага и обезобразената обладана от демон Вики от първия филм. Сиена от втория филм е прекарала годините след срещата си със свръхестествения садист в психиатрична болница и сега се опитва да възстанови живота си, но травмата е доста дълбока и не е никак лесно. Само няколко купа трупове са нужни, за да стане ясно на Сиена и оцелелите й роднини, че нова среща със серийния убиец е неминуема.

Ако ви кажа, че Terrifier 3 е най-добрият от трите филма, това ще е вярно, но ще прозвучи твърде гръмко. Той пак не е кой знае колко впечатляващ. Ако в друг филм прекалят с гадните сцени, вероятно ще напиша, че това е излишно и само отнема от сюжета – тук няма да го направя, защото това Е сюжетът, това Е целта. И след като този франчайз съществува заради не заради стандартните елементи, които стандартните филми трябва да имат, а заради гнусотията, остава единствено да се запитаме – има ли тук сцени, които да са толкова отвратителни, че да са впечатляващи и да ни останат в съзнанието, та да си струва третият филм, и то на кино?

Според мен да, и едната такава е в заглавието на ревюто. Повечето критици не я изтъкват специално, повече се впечатляват от едно или друго разчленяване, но мен именно тя ме впечатли като нещо, което не съм виждал другаде, а и дори има психологически елемент в идеята, който подсилва ефекта. Няма да давам подробности, защото мама ме е възпитала по-добре от това, но е интересно ново дъно. И е метафора за цялото ви преживяване с „Терифайър 3“ в киносалона.

Останалите сцени също не са зле откъм гадории, гримовете, протезите и кофите с червена боя са използвани доста умело. Всеки път, когато показваха Вики, исках камерата да се задържи повече върху нея, за да разгледам обезобразеното й лице по-добре. Всеки път, когато Арт се лендзеше над поредната си жертва, чаках с нетърпение да направи нещо по-брутално – дали откъм хорър или откъм черен хумор, няма значение. От целия филм лъха малко на 80-тарски филм на ужасите, за което допринасят не само практическите ефекти, но и филтърът на картината и цялостната визия – явно режисьорът познава публиката си добре.

Впрочем, допадна ми доста саундтракът. Без да се натрапва, музиката отлично допълва сцените, създава напрежение и помага да се задържи вниманието на зрителя.

Допаднаха ми и актьорите, които може и да не са много кадърни, нито пък са първи красавци и красавици, но пък са чаровни и си личи, че работят с кеф.

Вече е потвърдено, че ще има „Терифайър 4“, а аз лично прогнозирам, че в недалечно бъдеще ще се стигне и до „Терифайър 8“. Финалът е отворен, оцелелите от този филм почти сигурно ще се завърнат в следващия, така че пригответе се.

Terrifier 3 едва ли ще вземе точки от мен в класацията за най-добри филми на годината, не съм и особен фен на нишата му, но се радвам, че му дадох шанс. Приветствам когато на публиката се предложи нещо различно и нетипично. Мога само да завиждам на хората, които истински се кефят на екстремно кървавите слашъри, те отдавна знаят за Арт клоуна и със сигурност ще се изкефят на новия му филм на макс!

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 3
Саундтрак – 6
Степен на оригиналност – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Добър (4.45)