Космическа загуба на време

Преди няколко месеца писах новина за трейлъра на филма High Life и потенциалът му ми се стори като доста голям. Наскоро пък попаднах на коментари, които го възхваляваха като завладяващ, въздействащ и провокиращ размисъл. След като го изгледах, реших, че няма смисъл да му пиша ревю, защото е безпредметно да обяснявам колко е тъп в цяла отделна статия. Но сега се поинтересувах от оценките на критиците, видях колко са високи и стигнах до окончателен извод – мой човешки дълг е да напиша подробно защо филмът е потресаваща тъпотия, за да ви предупредя да не се лъжете по чуждите оценки и да стоите далеч от него, или поне да ви предупредя какво да очаквате! Показвам ви трейлъра с неудоволствие, защото той представя High Life изключително лъжливо – като нещо с нормално темпо и смисъл, а то е обратното.

Ще ви преразкажа сюжета с няколко изречения (не се притеснявайте от спойлери, такива няма как да има при подобни продукции, просто защото в тях нищо не се случва и няма нито един момент, в който да се крие някаква изненада). На вас ще ви отнеме около минута да го прочетете, но не забравяйте, че за да стигна до този абзац, аз съм прекарал два часа в гледане на тази простотия, след което още 20 минути в четене на чужди резюмета и ревюта, за да съм сигурен, че не съм проспал някоя високонцептуална метафора или някой елемент, който да осмисли загубеното време. В самия филм сюжетът тече изключително мудно, точи се като задръстено с нискокачествен фураж свинско черво, и е разказан нелинейно, за да му се придаде по-арт усещане, което допълнително да убие всякакъв потенциал за емоционален заряд. Предупреждавам, че не е за деца.

Монти е един от затворниците на космически кораб, изпратен да пробва нови методи за извличане на енергия от черни дупки (реално, той е нашите очи в това „дълбокомислено“ изследване на безсмислието на битието). Екипажът уж има някакъв невзрачен капитан, но реално е управляван от побърканата д-р Дибс. Тя забранява на младежите да правят секс, но същевременно ги подлага на сексуални експерименти. Напрежението затворниците освобождават в „Кутията“ – специална стая в кораба, предназначена за мастурбация. Всички я ползват интензивно (докторката най-вече), освен Монти, който е решил да се пази и да не свършва, защото се прави на много добродетелен. Уви, само с ръка не става, и затова един от мъжете опитва да изнасили една от жените. Не успява и заплаща за греха с живота си. След това обаче докторката изнасилва Монти, събира спермата му и я вкарва в една от затворничките.

Най-накрая експериментът е успешен – момичето зачева и ражда красиво гукащо-ревящо бебенце (ако мразите бебешки звуци, имате още една причина да бягате далеч от филма). Междувременно членовете от екипажа умират по други начини – една се пръсва на кървава пихтия, за да демонстрира какво става ако се доближиш твърде много до черна дупка, други се колят (звучи много по-интересно, отколкото всъщност е), а трети сами лягат и се заравят в градината (дълбока метафора, непристъпна за простолюдието). Накрая Монти остава сам да отглежда дъщеря си. Тя пораства, двамата срещат кораб с кучета и стигат до друга черна дупка. Как завършва историята им – няма да ви кажа, но не защото ви пазя от голяма изненада, а защото самата режисьорка предпочита да не разкрива този елемент от и без друго безсмисления си филм.

Като споменахме режисьорката, става дума за 73-годишната французойка Клер Дени. Навсякъде из интернет много я хвалят, защото правела хубави философски и драматични арт-филми, които аз лично не съм гледал, но ако бях, щях да знам да се пазя от нея. Актьорската игра тук е… странна също като филма. В двете главни роли са сравнително големи звезди – Робърт Патинсън („Здрач“, „Бел Ами“) и Жулиет Бинош („Шоколад“, „Годзила“). Двамата играят прилично, Бинош се старае повече, докато Патинсън не си дава много зор (не че материалът изисква кой знае какво от него). Останалите актьори са безименни европейци, повечето от които даже са грозни, и са точно толкова некадърни, колкото можете да очаквате от евтин телевизионен филм (какъвто този с бюджета си от 8 милиона евро не е, но се усеща като струващ 80 лева). Режисурата не бих я нарекъл феноменална, вероятно защото разбирам по-малко от хвалещите филма, ефекти почти няма (а оригинални или впечатляващи такива съвсем няма). Озвучаването не е на много добро ниво, или по-скоро е неподходящо, тъй като на повечето от актьорите английският не им е матерен език и имат лош акцент. Опитайте да си намерите субтитри, защото много реплики не се чуват или разбират, дори Патинсън си говори под носа.

Дали има интересно повдигнати теми за размисъл, ще оставя на професионалните превъзнасящи се по филма критици да кажат. Според мен, повечето размисъл идва от това, че на екрана не се случва абсолютно нищо и мозъкът просто търси начин да се занимава с нещо, докато гледа статичните кадри. Донякъде е интересна динамиката между персонажите. Те са си баш затворници – няма особена комуникация между тях, просто си търпят присъдите. Никого не опознаваме особено добре, затова и по-драматичните събития минават сухо. Но поради отдалечеността си от цивилизацията, младежите и откачената докторка се държат малко по-различно отколкото в обществото, особено със сексуалните експерименти като част от мисията, така че има нещо леко вдъхновяващо в наблюдаването на поведението им. Дали нормите, които спазваме и приемаме за важни в обществото, могат да оцелеят в космоса? Докъде можем да стигнем, ако тръгнем срещу природата? Пука ли ни за група младежи, ако техните смърт и мъчение помагат на науката да се развие и да ни разкрие нови хоризонти?

Ако сте от феновете на инди-продукциите и арт-филмите, в които огромно количество екранно време е посветено на тихи статични кадри и фокусирания на камерата върху телесни части (лица, гърбове, кореми, ръце, задници) на спящи или екзистенциално замислени актьори, ако не се притеснявате от извратении и сексуално незадоволени баби, ако цените създаваната от кадрите емоция много повече от наличието на сюжет, то може и да пробвате High Life. Тези високи оценки все трябва да са заслужени от нещо, което аз не съм видял. Все пак, имаше и хора, дори сред нашите читатели, които харесаха също толкова спрелия A Ghost Story преди 2 години. Друг тотално безсмислен филм, който съм се лъгал да гледам покрай чужди хвалби и за който се сещам покрай High Life, е Under the Skin – той е личният ми шампион в класациите на прехвалените тъпотии.

Ако не сте от тези странни зрители със странни вкусове обаче (интелектуалците, не ми се обиждайте, възхищавам ви се и ви завиждам, че намирате красота там, където аз не мога), игнорирайте High Life, не се доверявайте на динамичния трейлър, не слушайте хвалбите, просто го подминете и не се занимавайте с него. Има толкова по-хубави и/или полезни неща, на които да си посветите времето.

Моята оценка:
История – 3=
Герои – 3=
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4-
Eлементи на изненада – 2
Теми за размисъл – 4-
Емоционален заряд – 2
Фантастични елементи – 3-
Саундтрак – 3-
Старание на екипа – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3=

Обща оценка: Слаб (2.90)