Класически фентъзи смешки

Този петък по кината излизат два филма, които очаквах с известни надежди. Единият е „Господари на вселената“. Не че съм фен на детското или играчките, с които е започнала цялата история на боеца със странното име Хи-мен, не че знаех нещо за него извън трейлъра, просто щях да се зарадвам на едно хубаво високобюджетно фентъзи, каквото не съм гледал отдавна. Ама дали го получих?

Ами по-скоро не го получих. Но прочетете ревюто, за да разберете какво не ми хареса – може да се окаже, че вие точно това търсите и филмът да е за вас.

„Господари на вселената“ е с доста класическа фентъзи концепция. Имаме принц, прокуден на Земята от великолепното му кралство, превзето от злодей. В първите 15 минути виждаме завръзката с падането на Етерния и всъщност тази предистория е доста добра. Не е оригинална, да не кажем, че си е направо клиширана, но е добра и обещава ако не нещо иновативно и животопроменящо, поне ново стабилно попълнение в трудния жанр на епичното фентъзи. Имаме страхотно кралство, наистина много красиво и интересно, дори с малко научнофантастични елементи за разнообразие спрямо съвсем базовата форма на концепцията. Имаме нашествие от заплашителни злодеи, които са не по-малко колоритни. Като изключим 2-3 тъпи момента, предвещаващи изобилието от проблеми на филма след това – доста солидно начало.

Уви, след него филмът решава да се откаже от тази концепция по най-тъпия възможен начин – като я осмее. Принцът е изпратен на Земята с идеята да се скрие от лошите и някой ден да се върне и да освободи света си. На Земята той дели квартира с досаден съквартирант, не може да проведе един нормален разговор с момиче и работи ужасна работа с отвратителна мазна ейчарка, олицетворяваща всичко, което отблъсква хората от съвременния корпоративен свят. Момчето живее като абсолютен мухльо, неспособен да се откъсне от спомена за Етерния и магическия меч, който ще му даде Силата. Сигурно несполуките му трябва да са смешни, но всъщност са доста жалки и самосаботиращи.

Тази комедия остава до края на филма, въпреки че (голям спойлер ще е, няма що) в крайна сметка той се връща у дома и успява да победи злодея, изпълнявайки почти всички тропи от класическото фентъзи. Вижте, не казвам, че имена като Хи-мен и Фисто звучат сериозно и е възможно да се направи фантастичен епос с такива, без поне да се отчете абсурдността им. Но „Господари на вселената“ изцяло елиминира всякакъв драматизъм, пародирайки всичко в себе си. Третият и четвъртият филм за Тор на Марвел са Кубрикови трактати в сравнение с това, което виждаме в Masters of the Universe.

Филмът така и не успява да реши дали иска да спечели нови зрители за франчайза (съответно купувачи на играчките), дали иска да играе по носталгията на феновете на 80-тарските продукции или просто цели да се подиграе на всичко детско в тях. А това не е каквото трейлърите ни обещаваха.

Сигурен съм, че зад многото персонажи с разнообразни специфики и бойни способности се крият интересни истории. Може би в детското навремето са развивали героите с достатъчно екранно време и по някое епизодче за всекиго от тях. Представям си как те биха могли да бъдат показани като личности със свои особености, цели и мотиви. Тук те са просто карикатури, които да стоят на фона на главната двойка. Нещо като многото бойци в Mortal Kombat II, само дето Mortal Kombat II поне имаше читави Джони Кейдж и Китана и приемливи опити за наистина страшни злодеи в лицата на Шао Кан и Шанг Цунг. Скелетор тук е на нивото на д-р Ивъл от филмите за Остин Пауърс, едва ли ще уплаши някого. Уви, няма как да стана фен и да се заинтересувам да изгледам нещо повече, ако героите са просто движещи се картинки и смешки.

Тъжно е, че сценаристите са решили да поемат по този път, защото на някакъв етап в този филм е имало потенциал. Наляти в него са почти 200 милиона долара – огромен бюджет, за който не знам как са се навили продуцентите да рискуват. От гледна точка на зрелища, той е похарчен добре – въпреки че е болезнено очевидно кое е реален декор и кое е компютърна анимация, светът на Етерния е много детайлен и наистина красив. Персонажите с техните суперсили от време на време вадят по някоя зрелищна и радваща окото битка.

Красиви са и главните актьори. Николас Галицин (гледал съм го само в Mary & George, но не се сетих за това преди да го проверя) успешно крие мускулите си в началото на филма, но след като получава Силата, вади всичките на показ. Камила Мендес е великолепна – много по-красива и сексапилна, отколкото е била в Riverdale. Въпреки че филмът е детски, определено има много сексуални намеци при двамата младежи. Романтичната история при тях, въпреки че се загатва и присъства през цялото време, не отива наникъде. Но важното е, че радват окото и будят фантазията.

Има някакъв жалък опит на сценаристите да прокарат някое и друго добро послание за подрастващите, но дори и той не е направен както трябва. Оставам с впечатление, че голяма част от това, което се е смятало за мъжествено през 80-те години и е било олицетворявано в тогавашните „Господари на вселената“, днес се смята за токсично и архаично, съответно новият филм не може просто да повтаря стария и трябва да заеме някаква позиция в този културен дебат. Прави го, но по доста тъп начин. Хем се акцентира, че истински мъжественото не е да се пъчиш и дуеш колко си велик, жесток и безстрашен, а напротив – да приемаш слабостите си и да не се страхуваш да показваш нежност и уязвимост, хем в крайна сметка принцът побеждава единствено с традиционен кьотек и сурова мъжка Сила. Без която, ако не му беше подарена по магически начин без въобще да я е заслужил с каквото и да е свое действие, освен изкрещяването на абсурдното анафорично заклинание „Със Силата на Грейскал имам Силата“, щеше да си остане пълна марда и тотален неадекватник.

За саундтрака също не мога да се изкажа положително. Има една основна тема, която сигурно е взета от осемдесетарското детско и е модернизирана. Звучи доста добре и дори се набива в главата, но след петнадесетата си употреба става досадна. Останалото са някакви рок парчета, от типа, който родителите ми слушаха като бях малък, съответно аз не понасям и не намирам за пасващи на съвременен филм. Но пък този стил е доста популярен в България и до ден днешен, така че не се влияйте твърде много от моя вкус.

Та, приветствам опита за класическо фентъзи с огромен бюджет, какъвто е „Господари на вселената“, но съм разочарован от доста негови аспекти. Ако сте на 14 или по-малко, все пак мога да ви го препоръчам – на вас сигурно ще ви се стори забавен и дори свеж. Не го казвам с лошо – всеки филм си има публика и винаги завиждам на хората в нея, когато аз не попадам там. Ако сте фен на нещо старо от франчайза – също пробвайте, сигурно има някакви положителни аспекти покрай носталгията ви по едновремешните версии, които не съм уловил. Аз лично с усилие задържах спомена за това какво съм гледал, за да напиша ревюто, и от момента на публикацията нататък ще оставя мозъка си с удоволствие да го забрави и да отвори пространство за нещо по-впечатляващо и заслужаващо внимание. И ще стискам палци, когато и това прескъпо фентъзи се провали в боксофиса, Холивуд да не каже „жанрът е виновен, няма да ви правим повече такива филми“, а да си извади поне веднъж правилните поуки.

Моята оценка:

История – 4-
Герои – 3+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 4,50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5

Общ успех: Добър (4,05)