Малко по-добре от предния…

Неведнъж съм казвал колко много обичам света на Mortal Kombat. Играл съм повечето игри от дългогодишната поредица, обичам стария филм от 1995, обичам сериала Mortal Kombat: Conquest. Затова и бях доста строг към началото на новата итерация адаптации, поставено през 2021 година. Филмът тогава не беше чак зле, но определено не беше и добре. Имаше тук-таме някое попаденийце, но като цяло не останах доволен, даже му бях ядосан като фен, очакващ да види нещо на по-високо ниво.

Сега излиза вторият филм, директно продължение на предния, макар и с някои условности. Интернет гърми от предварителни ревюта, обясняващи как създателите са се поучили от всичките си грешки и наистина са се вслушали във феновете, съответно са направили едва ли не шедьовър, който да ни докара до екстаз. Даже студиото го забави с цели 7 месеца, защото според него се бил получил блокбъстър, в който феновете ще се влюбят и ще дадат много повече пари ако излезе през май, а не през октомври. Ами не, няма такова нещо. Да, определено са подобрени някои елементи, но други важни такива са на същото или даже още по-ниско и инфантилно ниво.

Сигурно пак ще се получи доста дълго ревю, което малцина ще имат нерви да прочетат, няма да вкарвам тежки спойлери, но все пак ще коментирам някои решения, та ако не искате да си разваляте някаква потенциална изненада и сте сигурни, че ще гледате така или иначе, можете да спрете само до това изречение – не се връзвайте на хайпа. Mortal Kombat II е по-добър от Mortal Kombat, но това не го прави добър филм. „Смъртоносна битка“ от 1995 си остава най-добрият филм от поредицата досега, и то без да е особено висока летва сам по себе си. Сега ще ви покажа трейлъра, а под него ще навляза в подробности какво според мен е сработило и какво не.

Какво са подобрили

Факт е, че хората са се постарали да изкарат нещо по-добро от предния им опит и в доста аспекти си личи. Като начало, най-накрая виждаме титулярния турнир. Вместо да се врем по пещери и мазета, за да си приказваме глупости за аркани и тем подобни, тук директно почваме да се бием в името на света си. Самите битки са много по-добре направени, както и по-силно вдъхновени от игрите. Ако трябва да посоча една битка, която да ми е любима, то ще е тази между Лу Кенг и Кунг Лао, но също доста добри бяха Соня Блейд срещу Синдел, както и Джони Кейдж срещу Барака.

Сюжетът, колкото и да е ефимерен, е с една идея по-близък до духа на игрите и дава възможност на почти всеки от участващите персонажи да блесне и да покаже какво може. Пак не говорим за добре разработени персонажи, но поне формално всеки има някаква предистория и мотивация да присъства там, както и роля в голямата картина. Любимата ми Китана е много добре пресъздадена на екран, остарялата версия на Джони Кейдж също ме изненадва приятно. Историите и на двата образа взимат доста от тези в игрите, но са далеч от директно копирани. Коул Янг вече не е акцент, фокусираме се изцяло върху установени в игрите персонажи, а не върху нови банални образи, наложени от студиото. Актьорите сякаш са се постарали повече от предния път, особено културистът в ролята на Шао Кан, който дава всичко от себе си императорът да изглежда наистина страшен и трудно победим. Има и един интересен момент при Рейдън, който ми дойде неочаквано и много се радвам, че не беше спойлнат от трейлърите. Развива се по-активно взаимодействие между Земята и Отвъдното, намесват се и Едения и Подземното царство като допълнителни територии, с което вече доближаваме двуцифрен процент докосване до потенциала на Мортал-Комбатовата вселена.

Филмът е дълъг цели 2 часа, но, въпреки че по-надолу ще го изям от критики, трябва да призная, че почти не усетих това времетраене. Темпото е високо, съотношението битки към сюжет е може би 50:50, но зрелищата, разнообразието от интересни локации (някои от които взети почти едно към едно от игрите), напрежението кой ще победи във всеки от двубоите, както и по-забавните моменти (предимно с Кейно, който пак е MVP) държат вниманието и правят двата часа да отлетят неусетно.

Имаме дори няколко фаталитита, които хем са яки сами по себе си, хем показват уважение към игрите. Особено последното е доста зрелищно, кърваво и доста задоволително. Всъщност, като цяло филмът не се срамува от разпарчетосани телеса и изречени простащини. Отчитам го като голям плюс, въпреки че това вероятно ще попречи на деца под определена възраст да бъдат пуснати в киното. А все пак сюжетът и нивото са подходящи именно за такива.

Какво не са подобрили

Вижте, знам, че нямам право да изисквам кой знае какъв дълбок сюжет от Mortal Kombat. В първите игри лорът е сбит буквално в по няколко изречения за всеки герои, повечето от които дори не са канон. В най-новата игра вселената е рестартирана по ужасен начин, разводняващ всичко постигнато досега. В крайна сметка това е франчайз, който се фокусира върху млатенето и кьотека, не можем да очакваме дълбочинни драми. И все пак продължавам да твърдя, че зад повечето от създадените в игрите образи се крие огромен потенциал, който може да се развие в чудесни истории и да образува превъзходен фентъзи епос. Светът на „Смъртоносна битка“ е изключително богат със своите измерения, царства и магии. И до това богатство успяха да се докоснат най-старият филм, както и сериалите Mortal Kombat: Conquest и в някаква миниатюрна степен дори Mortal Kombat: Legacy. Така че все пак проявявам известно нахалство като фен и имам някакви очаквания да гледам нещо по-сериозно от инфантилно детско тип „Трансформърс“. Които, за пореден път, въобще не се оправдават. Нивото е на справедливо забравената от света анимацийка Mortal Kombat: Defenders of the Realm – епизодчетата ги има безплатно в youtube, ако ви е интересно за какво говоря. Изцяло безмозъчно извинение да поставиш някакви шарени човечета на екран и да ги сбиеш.

Сценарият е писан като на салфетка. Имаме множество моменти, направени изключително дебилно, по тертип, взет като от Power Rangers. Персонажи се появяват от нищото и отиват пак там. Анонсират се кои са с инфантилно-тежкарски глас и след 5 минути са победени. Да, те изглеждат яко и се бият като в играта, дори формално имат някаква история и мотивация, но всичко е толкова повърхностно, че няма как да е по-плоско. От време на време някой даже умира, но няма как да се трогнем от събитието – емоционалният заряд е нулев. Това не е персонаж, за който да ни пука, не е образ, с когото да се идентифицираме, а просто някаква картинка, на която слагаме хиксче. Даже е леко отегчително, когато нечие убийство се проточи малко повече. Да не говорим, че тук всяка смърт е предпоследна и, ако сценаристите решат, никой няма да ги спре да върнат някого в следващ филм по възможно най-претупания начин – даже и сами си го казват накрая, както го казаха и предния път.

Не бях доволен от предния филм и отношението му към персонажите по много причини, включително и от измишльотването на ненужния Коул Янг. Но в крайна сметка тези хора съществуват и, за добро или лошо, бяха лице на новата итерация. Тъпо е да се изтикват встрани сега. Основни добри и лоши герои се появяват за по 2-3 сцени, някои са сведени почти до камеота. Особено мързеливо е решението на проблема с Коул Янг – един от най-дискутираните въпроси преди премиерата беше какво ще се случи с него, след като очевидно почти го няма в трейлърите. Имаше доста хитри теории за развитието на персонажа, предположения, че го няма в трейлърите, защото се крие някакъв голям обрат, но в крайна сметка печели най-елементарната. И да, това може също да мине за „вслушване във феновете“, но пък обезсмисля предния филм и със сигурност не говори за някакво майсторство или следване на дългосрочен план при сценаристите. В Star Wars епизоди 7-9 има повече консистентност, отколкото тук.

По-горе похвалих факта, че титулярния турнир въобще го има, но имам своите забележки към реализацията му. Първо, битките в него ми се виждат твърде малко и твърде хаотични и с неясни правила. Участниците в турнира не са събрани на едно място, а си стоят всеки в своето измерение, просто се телепортират на арената, когато дойде удобният за сценария момент, и после обратно. Това опошлява концепцията и отнема от чара ѝ. Нещо повече, този път няма никакви уводи и подготовки, нямаме припомняния на лицата от предния филм, които ще се бият. Турнирът просто започва ей така от нищото, а земните защитници в него са директно взети от екрана за избор на герои, без представяния. Определено интерпретацията във филма от 1995 се усещаше в пъти по-сполучлива и широкомащабна.

Музиката. Писах го преди, ще го напиша пак, защото това ме ядосва много. Престъпление срещу човечеството е да разполагаш с установения супер отличителен и як техно стил на предните два филма и франчайза като цяло, с тези енергични, удрящи в душата и останали в историята теми, придаващи заряд на битките и достойни за слушане сами по себе си извън филма, и, вместо да ги използваш или опиташ да пресъздадеш, да блъскаш възможно най-баналните псевдоепични саундтраци. Маркетингът разбира потенциала на музиката – трейлърите, особено последните, са наблъскани с оригиналната тема, дори беше пуснат нов неин вариант от оригинален създател, доста близък до култовата версия от едно време. Но композиторът на музиката на филма не го схваща, той си държи да направи от атмосферата нещо потресаващо изтъркано, което да забравяш още докато слушаш и което да може да се приложи върху всяко безлично фентъзи от последните 20 години (и следващите 20 също). Така обидата е двойна – хем този потенциал не се използва, хем маркетингът лъже, че ще се използва. Почти съм сигурен, че ако само музиката беше по-добра и доближаваща се до стила и нивото на старата, то и този филм, и онзи от 2021 щяха да бъдат много по-високо оценени, включително от мен. Както и съм почти сигурен, че хваля филма от 1995 и сериала от 1998 твърде много, именно защото съм повлиян от легендарния им саундтрак.

Как бяха представени героите

В ревюто на предния филм разгледах героите един по един и оцених доколко екипът се е справил с адаптацията им. Това ще удължи текста доста, но пък може да е полезно за феновете на конкретни персонажи да преценят доколко да си позволяват високи очаквания. Много от героите не сме ги виждали на голям екран от почти 30 години, а и ревютата на други критици и фенове са доста ласкави, така че залогът е голям и има твърде много безпочвени хвалби за отхвърляне. Подреждам героите според оценката ми за версиите им сега:

17. Коул Янг – Слаб 2 – По-горе вече споменах, че сценаристите правят възможно най-мързеливото с този и без друго излишен образ. Но дори и да е относително заслужено, отношението към него граничи с обидно. Чак пък да нямаш съвсем никакво уважение към собственото си творение и предния филм…

16. Соня – Среден 3= – Соня просто съществува. По-комиксов персонаж от това трудно може да се постигне. Тя и в предния филм нямаше кой знае какво развитие, но тук дори трудно може да я класираме като третостепенен фон, камо ли нещо повече.

15. Нууб Сайбот – Среден 3 – Изглежда яко и се бие яко. Извън това, в образа му няма абсолютно никаква дълбочина. Вкаран е сякаш по задължение. Нууб Сайбот има голям потенциал, може да се изкарат дори драматични истории от него, но в крайна сметка всичко е хвърлено в кофата, за да се употреби само визуално и да се нарече фенсървиз. Нещо като Милина в предния филм.

14. Джакс – Среден 3 – И той, като Соня, просто съществува някъде във фона. Но все пак е по-интересен чисто визуално и концептуално заради механичните си ръце и малко по-стабилното присъствие в бойни сцени.

13. Скорпион – Среден 3+ – И той като Нууб Сайбот е вкаран чисто като псевдофенсървиз, но поне има няколко реплики в повече и нещо като епилог на историята му от предния филм. Присъствието му е твърде скромно и изкуствено лепнато към този сюжет, за да му се даде по-висока оценка.

12. Кунг Лао – Добър 3,50 – Толкова важен за игрите и предните филми образ за пореден път е пренебрегнат и сложен като второстепенен. Има опит за някаква драма при него и битката му с Кунг Лао (която, напомням, е доста яка чисто като битка), но тя се щрихира съвсем отгоре-отгоре и въобще не се търси емоционален заряд при нея.

11. Лу Кенг – Добър 3,50 – Същото като при братовчед му, само дето присъствието му е още по-кратко. Но все пак е визуално впечатляващ като зомбифицирана версия (това не е спойлер, видяхте го в трейлъра) и нивото на фенсървиз е с една идея по-високо. Поне претърпява някакво развитие, за разлика от повечето останали.

10. Шао Кан – Добър 4- – Въпреки че императорът е основен злодей и актьорът се справя отлично с ролята си, не ми харесва как е написан образът. Сценарият определено подкопава усилията на актьора да го направи да изглежда непобедим. Няма да говоря повече, защото и така ви спойлнах достатъчно, но не се връзвайте на хвалебствията от другите ревюта. А може и просто аз да съм прекалено претенциозен, не знам вече…

9. Синдел – Добър 4 – Майката на Китана и наложница на Шао Кан явно не е толкова интересна на сценаристите, въпреки че и тя носи страшно много потенциал по принцип. Но поне героинята тук има значение за основната история и присъствието ѝ носи полъх на някаква мрачна аура от оригиналния образ. Съществуването ѝ ми напомни на една яка сцена от Warcraft: Филмът, в която лошият орк си играеше с жизнената енергия на пленник. Синдел е играчка на императора и инструмент за влияние върху Китана, дори е един от бойците в турнира, но репликите ѝ се броят на пръсти. Явно на този етап не мога да искам повече от нея.

8. Шанг Тсунг – Добър 4,50 – Основният злодей от първия филм тук се появява само за кратко, но пък употребата му е достатъчно ефективна. Тъпо е, че не се бие в турнира, но пък има други функции, както и загатва за потенциал да се завърне като силен враг в евентуални следващи продължения.

7. Куан Чи – Добър 4,50 – Любим мой герой от игрите, тук той също е скромно използван като споменатия магьосник по-горе. Но пък изглежда доста добре, запазва известна мистериозност и заплашителност и има достатъчно функционалност в историята.

6. Джейд – Мн. добър 4,50 – Джейд е сравнително важна героиня с достатъчно екранно време и достатъчно развитие като за този сюжет. Нейната линия се придържа близо и към оригинала. С нея проблемът е, че визуално не е докарана баш както трябва (не става ясно защо е без коса, освен че тази актриса винаги е без коса), както и че не е особено силен боец, което прави странно участието ѝ в турнира.

5. Рейдън – Мн. добър 5- – Този Рейдън никога няма да се доближи до значимостта и обаянието на онзи, изигран от Кристоф Ламбер, но си има своите достойнства. Също така, както казах, има един обрат с него, който го прави доста полезен, без да изисква от него активно участие. Ако зависеше от мен, бих му дал да направи една битка с Шанг Тсунг накрая, но все пак разбирам, че, като бог, той трябва да стои на по-заден план и да е с повече менторска роля, отколкото с активна такава.

4. Барака – Мн. добър 5+ – Барака е една от приятните изненади на филма. Освежава сюжета и има интересна битка, макар че ако сте му фен покрай игрите, не съм сигурен доколко ще останете доволни от интерпретацията тук. Но пък нека бъдем честни, едва ли точно Барака има кой знае колко фенове от игрите, така че според мен тук известна творческа свобода и употреба в полза на другите персонажи са допустими.

3. Джони Кейдж – Отличен 5,50 – Кейдж никога не ми е бил любим герой, въпреки че е сред най-харесваните и популярните. Версията му тук е поостаряла и поочукана от живота, което работи добре за сюжета. Ако го бяха представили по този начин в предния филм, вместо чак сега, щеше да се получи значително по-добре. Сюжетната му линия е малко банална, Карл Ърбан вече не е първа младост и стои малко странно като уж един от най-добрите земни бойци, но все пак нещата тук се получават. Има чар, има и значимост за сюжета.

2. Китана – Отличен 6- – Актрисата Аделайн Рудолф не е известна, но се справя прекрасно като Китана. Mortal Kombat II всъщност е посветен на нея, не на Джони Кейдж, и ако изобщо усетите някакъв емоционален заряд във филма, той ще е свързан с нея. Ако Милина не беше похабена в предния филм и беше представена сега, успоредно с Китана, щеше да се получи превъзходно, но уви, няма пълно щастие. Почти всички останали аспекти на историята ѝ от игрите са засегнати, което е повече, отколкото мога да очаквам. Тя е и един от малкото елементи на този филм, които са се получили по-добре отколкото във версията от 1995. И, въпреки че Аделайн Рудолф не е по-красива от Талиса Сото, определено е по-кадърна от нея, а нейната Китана е дори по-чаровна.

1. Кейно – Отличен 6 – В миналия филм той беше приятна изненада и общо взето единственият работещ без забележки персонаж, задминаващ очакванията към него. Успява да го постигне и сега, макар и присъствието му да е по-слабо застъпено. С непукизма и простащините си Кейно е страшно чаровен и забавен, дори на моменти успя да ме разсмее с глас. По принцип съм против връщането на мъртви персонажи за щяло и нещяло или само заради фенсървиз, но тук е твърде очевидно защо са го направили и, предвид сухотата на повечето други, е напълно оправдано, дори необходимо.

Какво ни очаква в бъдеще

Честно казано, филмът завършва сравнително стабилно, без да оставя висящи сюжетни линии за други продължения. Даже няма пост-кредит сцени. Не е като предния, който се усещаше като една голяма увертюра. Ясно е, че ако се прави продължение, то има откъде да се подхване, а все още имаме и герои от игрите, които не са адаптирани. Дали ще има нов филм обаче, ще зависи изцяло от представянето на този.

Предният филм имаше 55 милиона бюджет и изкара 84 в кината, но излезе успоредно на кино и стрийминг, така че тази печалбица, която по принцип е недостатъчна, не може да се взима като единствен критерий. Сега обаче схемата на обнародване е традиционна и по-щедрият бюджет от 68 милиона ще трябва да се избие по нормалния начин – тоест, трябват му поне 150 милиона приходи в бокс-офиса. Ако ги надвиши значително, вероятно ще има и трета част. За съжаление, в нея очаквам сценаристите да си извадят грешни изводи и да я направят още по-плоска откъм сюжет и претрупана откъм битки. Но, да видим.

Лично моето мнение е, че Mortal Kombat трябва да бъде сериал. И то не от тези днешните, в които сезонът се състои от 6 серии по 40 минути и представлява един голям разтеглен като локум и нарязан на парчета филм, а истински, хубав сериал, в който да се отделя достатъчно време за развитие на всеки от персонажите. Да, разбирам, че аз съм малцинство в любовта си към Mortal Kombat: Conquest, но там подходът беше правилен. Установиха си едно основно трио от герои, установиха конфликта между Земята и Отвъдното с Рейдън, Шао Кан и Шанг Тсунг като основни лица. След това всеки епизод разширяваше митологията с добавки на герои, кланове и локации малко по малко – с достатъчно внимание към всеки, за да бъде представен поне адекватно и да му се даде време да подиша. До 15-ти епизод успяха да изградят богат и интересен фентъзи свят с множество играчи и царства в него (но все пак подбрани, а не омешани от всякакви жанрове като в игрите), след което да обърнат концепцията със свои собствени герои и да направят една мини Игра на тронове, доколкото са могли през 90-те. Ако този подход се комбинира със съвременните бюджети и постижения в стрийминг-сериалите, може да се получи истинско бижу. Уви, не вярвам да доживея нещо такова, но именно това би била най-добрата адаптация на „Смъртоносна битка“, според мен.

Заключение

Сигурно много хора ми се чудят на акъла. Аз съм мъж на почти 40 години и въпреки това прекарах няколко часа в дълги размисли и анализи върху филм, чиято таргет група сякаш са основно 4-годишните (или поне нивото му е като за такава). Дори ходих в радиото да говоря за него. Наистина, на моменти „Mortal Kombat 2: Филмът“ (ох, този безумен превод!) ме караше да се замислям за житейските си избори и дали не съм дал твърде много власт на детето в мен. Има хиляди по-продуктивни и полезни за мен и обществото начини да прекарам деня си от това да гледам и после да критикувам инфантилна патаклама. Но така е като си фен на нещо от малък и като можеш да си позволиш да се дебилизираш от време на време. Отдаваш се на изкушението и после се самобичуваш за самоубитите мозъчни клетки.

Ако и вие обичате да се дебилизирате, особено ако нямате претенции за дълбоки сюжети (или за сюжети изобщо), то отидете на Mortal Kombat II. Позволявам ви. Зрелищата са на ниво, битките също, към игрите е показано повече уважение, филмът става за такъв тип забавление. Със сигурност обаче не се връзвайте на хвалбите, които валят в момента. Не допускайте да ви създадат очаквания за нещо добро и после да се разочаровате. Да, по-сполучлив е от предния, но хайде да не се преструваме, че това е някакво постижение.

Моята оценка:

История – 3,50
Герои – 3,50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3,50
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 2,50
Старание на екипа – 5,50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5,50

Общ успех: Добър (4,25)