Клейфейс – странен комикс-хорър

DC-вселената не се представя особено силно засега. Новият „Супермен“ беше доста добър, но явно невъзможен за харесване от всички, а „Супергърл“ е просто приятно филмче, което човек да гледа веднъж и да забрави.

Стигаме до новото предложение в кината, а именно „Клейфейс“. Филм за култовия злодей от вселената на Батман, в който да видим предисторията му, разказана както трябва – със стабилно количество хорър, невиждано досега в жанра на големия екран. Дали Clayface ще успее да задоволи феновете на комиксите и анимациите, както и да привлече хората в киното, за да издигне франчайза на търсената висота? Лично за мен, отговорът е доста по-труден, отколкото очаквах.

От една страна, имам много основания да съм доволен. Харесвам хоръри и до голяма степен „Клейфейс“ се усеща като чист ужас, а не като ориджин история на комиксов персонаж. Освен че действието се развива в Готъм, не хванах абсолютно никакви препратки към Батман или нещо друго познато. Дори няма посткредит сцена, тийзваща следващ филм, а финалът е поетичен и напълно подходящ за този разказ, без да оставя неприятни отворени въпроси. Майк Фланаган е написал сценария за Clayface и неговият почерк доста се усеща, макар и да не режисира той.

На хартия историята е доста добра. Движи се по позната формула, но без да е банална. Краят ми допадна много и той е една от капките, които накланят везната да кажа, че филмът все пак заслужава гледане. Доколкото разбирам, сюжетът следва доста отблизо най-обичаната от феновете версия, показана в Batman: The Animated Series, само че е значително подсилен откъм хорър-елементите, които не стават за дечица, а и е променен токсично-романтичният елемент (според мен, за добро).

Какво обаче не ми хареса и ме кара да съм доста пестелив откъм хвалби? Първо, от доста драматичната история и супер интересния като замисъл персонаж, е изваден практически нулев емоционален заряд. Първата третина на филма хем препуска из събитията в живота на актьора Мат Хейгън, довели до обезобразяването му, за да се стигне по-бързо до Клейфейс-частта, хем се усеща една протяжност, сякаш нищо не се случва. Трудно ми е да изпитам съчувствие към персонажа, камо ли да се идентифицирам с него. И то не защото историята не го предполага или актьорът нещо не прави както трябва. Нещо в темпото и повърхностното представяне на сюжета ще да е. Средата и краят пък имат няколко недостоверни момента, които можеха да бъдат измислени по-добре. Ако не беше хубавият финал, щях като цяло да остана отегчен от филма и недоволен.

Токсично-романтичният елемент, учената Кейтлин Кор, би трябвало поне да бъде симпатична, за да можем и ние да я харесаме, да разберем тръпката на главния герой извън събралите ги обстоятелства. Наоми Аки обаче играе с харизмата на поспалива скумрия. Въобще, почти никой от обкръжението на Мат Хейгън / Клейфейс не успява да ми грабне интереса. Та дори и самият той, въпреки че актьорът все пак се старае.

Изпитах известни затруднения да се насладя на хорър-моментите. Със сигурност грабват вниманието, но на моменти сякаш са прекалено гадни. И то гадни заради самата гадост, а не за да допринесат към сюжета или атмосферата. Сигурен съм, че това ще е достатъчно, за да ви мотивира да гледате, дори и да го казвам като негатив (с което изненадвам сам себе си – все пак харесвам поредицата „Терифайър“). Както и съм сигурен, че ще има излезли си от киносалона по време на сцената, в която Клейфейс си реже клепачите, както имаше в моя.

Въобще, целият филм някак си ме накара да се чувствам гадно, или поне първите му две третини. Е, на Клейфейс със сигурност му е по-гадно, а и основната цел на една художествена творба не е задължително да ме увеселява, но все пак тегавината наистина идва в повече. И дори ми е трудно да анализирам какво точно ми остави неприятното усещане и как би могъл този филм да стане по-добър.

Определено „Клейфейс“ е по-нестандартен и интересен от средностатистическия комиксов филм, което е другата капка, натежаваща в полза на препоръка (ама с клизма). Като казвам „интересен“, нямам предвид историята, а филма като цяло – като идея, реализация, заряд (или липсата на такъв), жанрова амалгама, като смелост, като ефекти на фона на сравнително скромен бюджет и т.н. Ако имате вече интерес към филма – гледайте го. Почти съм сигурен, че и други ще го гледат и той ще си избие парите. Но аз със сигурност няма да повторя.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 4+
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Добър (4,03)