Кое е по-важно: свободата или щастието?

Майкъл Грант, който на запад е известен с тийн поредицата си „Gone“, подхваща нова младежка поредица, която му спечелва овациите както от критиците, така и от феновете. „БЗМЦ“ е нещо доста различно от познатото ни в жанра досега.

Неслучайно заглавието на ревюто е такова. В „БЗМЦ“ ставаме свидетели на тайна война, чийто изход ще оформи бъдещето на човечеството. Съществуват две фракции – КИПА (Корпорация „Изискани подаръци „Армстронг“) и БЗМЦ. Първите, водени от сиамските близнаци Чарлз и Бенджамин Армстронг, имат зад гърба си средствата на мултимилионна корпорация, имаща връзки из целия свят. Братята Армстронг искат да скулптурират човечеството по свое собствено виждане. Всички хора ще бъдат свързани в един общ разум, което ще доведе до края на войните, глада и най-вече нещастието. Подчинените им се водят от алчност за слава и пари, понякога от вяра в идеята и най-често от страх.

От другата страна на барикадата стоят БЗМЦ. Те вярват, че щастието се състои в свободата. Не може да си щастлив без да бъдеш свободен. Свободата да бъдеш различен, да чувстваш болка и тъга, да избираш собствения си път – това те прави човек. Унищожаването на самоличността и вътрешните подбуди за общото добро не е акт на възнесяване, а ход към тоталното унищожение на човечеството. Членовете на БЗМЦ най-често са свидетели на безчинствата, причинени от КИПА в името на целта им и лично са пострадали от тях. Зад БЗМЦ седи тайнственият Лир, който е също толкова безскрупулен, колкото и близнаците.

Сигурно си мислите как една такава война, от която зависи бъдещето, остава скрита и непозната от масите. Много лесно – тя се води на два фронта, като главният е невидим за окото. И от двете страни битките се водят от туичърите – предимно тийнейджъри и младежи в началото на двадесетте. Те имат способността да си служат с биоти и наноботи – миниатурни машинки с големина на клетки. Докато наноботите са изцяло механични, то биотите съдържат ДНК от своя туичър и са неразривно свързани с него. Ако загубиш биота си, губиш и разума си.

Бойните полета на туичърите не са поля или гори, те са кожата, очната ябълка, зрителния нерв, мозъка или някоя друга част на човешкото тяло. Всичко се случва на микрониво – сред клетките на човека. Ако успееш да стигнеш до мозъка на някого, то можеш да го превърнеш в свой роб. Можеш да го програмираш да изпълнява заповедите ти, да следва идеологията ти или просто да му се дояждат гофрети когато види нещо розово.

Книгата е изключително динамична и битките, провеждани с миниатюрните убийци са голяма част от нея. Опитът на Грант с биологията си личи и различните клетки и съдържанието им са дейтално описани. Тази така важна война се води в един напълно различен и непознат свят и авторът успява да накара читателя да се чувства все едно е там, заедно с туичърите в тази негостоприемна среда, биейки се за каузата си и за разума си.

Действието обаче не е само на микроравнище. Фракциите не си поплюват и в познатия ни свят – на макроравнище. Няма задръжки, няма добри и лоши, всичко е позволено за крайната цел. Убийства, предателства, загуба. И около всичко това главните действащи лица са група тийнейджъри. Някои от тях с години опит зад гърба си, други – току-що открили този нов свят. В книгата можем да погледнем през очите на хората и от двата лагера. Грант е създал колоритни, различни и правдоподобни герои, като всеки носи със себе си собствените си причини за участието във войната, собствените виждания, страхове и амбиции. В цялата тази виелица от екшън и множество действащи лица обаче сякаш остава нещо недоизказано около героите. Представянето на някои от тях ми се стори някак си повърхностно и бих желала малко по-задълбочен поглед върху тях. Разбира се, Грант има още книги, в които може би ще разясни някои от неяснотите. В романа не липсва и задължителната любов. За щастие тя въобще не е на преден план, а се слива перфектно с действието в романа. Въпреки, че любовната нишка е напълно разбираема и естествена, то нещо около нея ми седи леко изкуствено.

Въпреки гореспоменатите негативи не може да се отрече, че „БЗМЦ“ буквално се чете на един дъх. Веднъж отвориш ли книгата, трудно е да я оставиш докато не прочетеш и последния ред. Стилът на Грант е неангажиращ и много лесен за четене. Успокояващо е, че втората книга от поредицата трябва да излезе тази година, а от Егмонт България ще я издадат само месец по-късно. Войната за бъдещето на човечеството тепърва започва.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4,5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.30)