Кой е Виктор Франкенщайн?

Ако имате ниски очаквания към новия филм „Виктор Франкенщайн“ с Джеймс МакАвой (младия професор Ксавиер от „Х-мен“) и Даниел Радклиф (Хари Потър), това е напълно разбираемо. Популярният герой на Мери Шели е филмиран около един трилион пъти, а Холивуд е известен с изцеждането на добрите идеи до безобразие.

Може би именно заради тази негативна първоначална нагласа, а може би защото самият филм го заслужаваше, останах много приятно изненадан. „Виктор Франкенщайн“ е интелигентно направен, с достатъчно оригинални елементи и прекрасни визии, постигнати с не кой знае колко голям бюджет. Той предлага нова интерпретация на позната история, или по-точно нова история с познати герои. Актьорите в главните роли са сред най-доброто, което Великобритания може да предложи в момента, и професионализмът на екипа си личи отвсякъде, дори и филмът да не е без слабости, предимно на сценарно и маркетингово ниво. Преди да ви разкажа впечатленията си по-подробно, вижте трейлъра:

Изглежда прилично, но не и нещо особено, нали? Това е защото филмът всъщност е изграден от много детайли, много идеи и е невъзможно същността му да бъде предадена чрез трейлър. Е, не твърдя, че „Виктор Франкенщайн“ от 2015 е шедьовър, но е много по-добър отколкото рекламата за него предполага и е много повече от това, което може да очаквате от 2394872938479234-тата интерпретация на емблематичната история. По същата логика, не разчитайте Франкенщайн да бъде такъв шегобиец, какъвто горното клипче го изкарва. Отново, това е само един от многото аспекти на личността му.

Главен герой е всъщност не титулярният, а Игор – неговият прислужник, който е бил добавен за първия филм, но не е присъствал в книгата на Мери Шели като герой. Той започва като гърбав клоун в цирка, който е гениален самоук доктор, но, естествено, е подценяван и обиждан от „семейството“ си. След инцидент с акробатка, на която Игор се възхищава и чийто живот той всъщност спасява, е взет за прислужник от неуспешния студент по медицина Виктор Франкенщайн. Последният се занимава с доста небогоугодни експерименти, както можете да се досетите от небезизвестното му име, и Игор е необходимият му гений, с чиято помощ връщането на трупове към живот да бъде реализирано.

Отношенията между Игор и Франкенщайн са много интересни и, отчасти благодарение на разказа от погледа на Игор, доста детайлно развити. За първи път в историята на киното прислужникът е такъв само привидно, а всъщност е равен по гений на титулярния герой и дори е по-добър от него от морална гледна точка. Но след цял живот страдание в цирка и уродливост, Франкенщайн го излекува и му показва цял нов свят (нов и красив изглежда той и на зрителя, въпреки че вече сме виждали старовремски Лондон в не един или два филма). Логично е Игор да му е предан до смърт.

Но заслужава ли Франкенщайн неговата лоялност и какво точно крои всъщност той? Докторът е доста арогантен и невъзпитан. Може и да има добри намерения (а може би не), но ако е така, със сигурност не знае как да го покаже. От висотата на положението си – бистър и иновативен ум, съчетан с богато семейство – Франкенщайн си позволява да се мисли за твърде много повече от другите, от простолюдието, сред което е принуден да живее и да се развива. Затова и често обижда хората около себе си, дори най-близките си, какъвто бързо му става Игор, с което ги отблъсква и допълнително подклажда подозренията на обикновените хора към него.

Образите на двамата са доста добре изградени (поне в първите две третини на филма, последната част малко попрецаква нещата с мотивацията на Франкенщайн) и развитието на приятелството им е интересно за проследяване и анализиране от психологическа гледна точка. Със сигурност прекрасната актьорска игра на двамата и отличната режисура спомагат за това.

Още по-интересни стават нещата заради появата на второстепенните герои. Игор се влюбва – малко след като започва новия си живот, съдбата го среща отново с пострадалата акробатка, която също е минала през пълна промяна, поне що се отнася до социалния й статут. Джесика Браун Финдли не е особено застъпена в трейлъра, но нейната героиня Лорелай е превъзходна за историята и идеята на филма. Тя е красива, мила, добра, леко консервативна, но все пак отворена към новите възможности, смела, лоялна… Жена-мечта! Андрю Скот пък (Мориарти от „Шерлок“, Си от „Спектър“) влиза в ролята на също доста умния, но изключително набожен инспектор Търпин, който върви по следите на Франкенщайн и изпитва нездрав интерес към работата му. Кратка поява има и Чарлз Данс, който нарочно остава в образа си на Тивин Ланистър от „Игра на тронове“, за да съсипе психиката на сина си с двуминутен разговор (с целия си ум и решителност, Виктор Франкенщайн не би оцелял и седмица във Вестерос!).

Сюжетът е изпълнен с доста елементи и идеи, като зрителят знае, че по някое време ще го чака обрат, нещо нестандартно, заради което филмът да е направен. Може би затова сценаристът сякаш е претрупал историята и героите, за да не се знае откъде ще дойде врътката. От една страна това има своите негативи, защото различните сюжетни линии и персонажи не са достатъчно добре интегрирани в цялостната история – на моменти филмът прескача в различни жанрове, тук-таме има противоречия, а последната третина си е направо недоизпипана. Повечето критики за филма са отрицателни именно заради тези слабости.

За мен обаче те донесоха един от най-големите плюсове – филмът е относително непредвидим. Някои от очакванията ми за развитието на сюжета се сбъднаха, но други не, а имаше събития и обрати, които направо ме изненадаха. Важното е, че след първоначалното запознанство между Игор и Франкенщайн, филмът държи интереса на зрителя и го предизвиква да познае какво ще се случи по-натам. Какво цели Виктор наистина и какво е склонен да пожертва заради това? Ще падне ли Игор в жертва на амбициите му или ще го спаси? Ще има ли любов между Игор и Лорелай и, ако да, трагична ли ще е тя? Какво по дяволите цели инспекторът и каква ще е неговата роля в цялото?

Впрочем, филмът повдига доста умело и интересни теми за по-глобален размисъл. Неморално ли е да се връщат умрели към живот? Струва ли си цялата гнусотия, свързана със смърдящи трупове и бърникане по разлагащи се черва, в името на научния прогрес? Как можем да се справим с консервативните и тесногръдите, които винаги искат да ни дърпат назад, и обосновано ли е да ги мразим или да се смятаме за повече от тях? Къде е границата между етичния и неетичния напредък? Струва ли си да пренебрегнем човешките взаимоотношения заради него и заради възможността името ни да се запомни с революционно откритие? В какъв свят бихме живели, ако смъртта не беше невъзвратима? Не искам да изкарвам „Виктор Франкенщайн“ философски етюд, но определено провокира някаква мисъл, стига зрителят да има желание за нея.

Вече споменах за отличната режисура, като специално искам да обърна внимание на факта, че бюджетът на филма не изглежда голям, но очевадно е използван оптимално! Със сравнително малко е постигнато много, като това особено си личи в последната третина, когато се появява чудовището и всяка част от декора подпомага визията максимално. Иначе целият филм изобилства от интересни кадри, ъгли, цветове, красоти и т.н. Актьорската игра пък е на топ ниво. Даниел Радклиф окончателно доказа, че не е просто хлапе, изстреляно на върха на славата поради чист късмет. Дори и да е бил такова при първия „Хари Потър“, той определено се е взел на сериозно и вече е от елитните професионалисти, сред които малко по-отдавна се намират Джеймс МакАвой и Чарлз Данс. Андрю Скот пък неслучайно започна да се появява навсякъде в последно време – той има ярко бъдеще пред себе си (стига да не играе само злодеи).

И така, въпреки че сценаристите можеха да бъдат малко по-внимателни в изпипването на нещата, а споменаването на името Франкенщайн вече да предизвиква повече досада и въртене на очи, отколкото зрителски интерес, „Виктор Франкенщайн“ (2015) е една от най-приятните изненади за годината. И да, повечето ревюта са негативни, което прави малко странни хвалбите, които аз излях в този текст, но все пак ви съветвам да му дадете шанс. Може пък и вие да останете толкова очаровани, колкото и аз.

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5-
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4-

Общ успех: Отличен (5.50)