Шаямаланско обяснение в любов към комиксите

Един от най-чаканите филми за тази година, лично за мен, идва в самото й начало – „Стъкления“, продължението на „Неуязвимия“ и „На парчета“. Не мога да кажа, че съм очарован от третата част от своеобразната трилогия, но пък и не мога да кажа, че съм разочарован както повечето критици. Филмът определено е нестандартен, така че ще ми е трудно да напиша ревю за него, но ще се опитам, като го накъсам на части с конкретна полезна за потенциалния зрител информация (без спойлери за Glass, разбира се).

Трябва ли да сте гледали предишните два филма?

Препоръчително е. Макар че, ако не ви се занимава, просто прочетете резюметата им по-долу. Имайте предвид, че филмът не отделя много време да ви припомня кое какво беше.

За какво става дума в „Неуязвимия“?

Unbreakable е филм на М. Найт Шаямалан от 2000 година. Тогава режисьорът още е харесван заради „Шесто чувство“, така че „Неуязвимия“ е доста по-прехвален отколкото заслужава. Реално, действието в него е изключително мудно и недотам логично, а комиксите са основна тема и вдъхновение за сюжета и героите. Брус Уилис играе Дейвид Дън – единствения оцелял във влакова катастрофа. Благодарение на това преживяване, той открива своите суперсили – не може да бъде убит или ранен, също така може да чете мислите на хората, до които се допира. Намира и своята слабост – водата – тя неутрализира всички негови способности. Оказва се, че господин Стъкления, индивид с ужасно чупливи кости, който е болен фен на комиксите, е предизвикал влаковата катастрофа, за да събуди Дън и да му покаже кой е. Лично аз не препоръчвам филма за гледане, въпреки че е много харесван, просто защото е прекалено муден и безсмислен. Направен уж за комиксови фенове, но без нищо от екшъна и блясъка на комиксовите филми.

За какво става дума в „На парчета“?

Оказва се, че М. Найт Шаямалан е искал да вкара злодея Кевин Уендал Кръмб (с над 20-те му разклонения на личността) още в „Неуязвимия“, но в последствие е решил да го направи в отделен филм (и по-добре!). Заради спънките в кариерата му, този филм идва чак през 2017 г. и, поради неочаквано високото си качество, се превръща в хит. Бащата на Кевин почива още в детството му, а майка му го насилва и му причинява ужасни травми, поради което той се превръща в тотален психопат. Вече пораснал, той приютява в тялото си 24 различни личности, сред които и Звяра – нещо между животно и човек, което е толкова зло и мощно, че е почти ненаранимо и неспособно да се вслуша в здрав разум. Кевин отвлича три ученички (за да ги „пречисти“, чрез нахранване на Звяра с тях), от които оцелява само една – единствената, която също е била насилвана от близък член на семейството си, успява да разгадае личността му и, до известна степен, да се свърже с оригиналния Кевин. Split е чудесен хорър, но и въздействаща драма с добре разработени персонажи, поради което влезе на 17-то място в класацията за най-добрите филми на 2017 г.

Как се съчетава всичко това в „Стъкления“?

Двата филма са много различни и според мен допадат на различни типове публика, което прави и съчетанието им странно. От една страна имаме добре развити персонажи и въздействащ злодей с нови прекрасни превъплъщения на Джеймс Макавой, а от друга – пак твърде мудни моменти и комиксови брътвежи като от „Неуязвимия“.

Сюжетът продължава с адекватна на реалността хронология – 19 години след събитията от „Неуязвимия“ и 2 години след тези от „На парчета“. Дейвид Дън и порасналият му син развиват магазин за охранителна техника, но през нощта бащата обикаля улиците и наказва престъпниците, въпреки че на официалната власт това не се харесва много. Голямата му цел е Кевин Уендал Кръмб, който още е на свобода и отвлича мажоретки, за да храни Звяра с тях. Заформя се епичен сблъсък помежду им, но той е отложен с появата на д-р Ели Стейпъл, която затваря и двамата в психиатрията, където от 19 години насам уж се лекува и самият господин Стъкления.

Какво ми хареса?

От М. Найт Шаямалан вече знаете, че трябва да очаквате големи обрати. Съдейки по ревютата дотук, всичко зависи от това дали ще ви хареса обратът на края на този филм. Повечето хора го оплюват, но лично аз го намерих за много добър, а покрай това останах и със сравнително добро впечатление от целия филм. Краят отлично обяснява привидните несъответствия и странности в първата половина, идеално се вписва в концепцията и заявеното от самото начало намерение на филма – да бъде още едно любовно писмо към комиксите със супергерои, придружено с мета-коментар.

Като цяло историята е нестандартна и може да се каже, че през повечето време държи в напрежение. Не си сигурен какво да очакваш, така че краят, хубав или не, е труден за предвиждане. Е, един от обратите вече беше разгадан от върлите фенове, но има и много други.

Много добро впечатление ми направи завръщането на актьорите от по-незначителните роли в предишните филми. Жертвата на Звяра от „На парчета“ (Аня Тейлър-Джой) е ясна, тя дебютира в трилогията наскоро и не й е проблем да се завърне, но синът на Дън (Спенсър Трийт Кларк, който за Unbreakable беше на 12, а тук е на 31) и майката на Илайджа/Стъкления (Шарлейн Удард, днес вече е на 65) са приятни изненади и говорят за внимание на екипа към детайлите и уважение към отдавнашните фенове. Естествено, Брус Уилис и Самюел Джаксън също се завръщат, напълно адекватни на нивото си от преди години. Някои критици са недоволни от бездушното изпълнение на Уилис, но според мен това е нарочно – то беше дори още по-бездушно в „Неуязвимия“, сега просто героят се завръща, без да е развил склонност да говори повече или да изглежда много по-жив.

Отново са повдигнати и някои теми за размисъл, които надвишават обичайното комиксово ниво. По-скоро става въпрос за нуждата ни от комикси (както и кога харесването прераства в нездравословна мания), за нуждата ни от супергерои, за начина, по който те могат да лекуват травмите ни и да ни дават увереност и надежда за по-добър живот.

Какво не ми хареса?

Колкото е известен Шаямалан с култовите си обрати, толкова е известен и с покъртителните си диалози. И тук изобилстват. „Ще се разходя“. „Не се разхождай“. „Не, не, аз наистина ще се разходя“. „Ама нееее, не се разхождай“. „Абе, ще се разходя, бе!“ „Стой, бе!“ „Тръгвам!“ „Не се разхождай“. „Ще се разходя“…

За мое съжаление, „Стъкления“ е повече продължение на „Неуязвимия“, отколкото на „На парчета“. Въпреки че Кевин получава задоволителна история и трогателно развитие на персонажа, фокусът е повече върху Дейвид, Илайджа и докторката, или иначе казано, върху комиксовата страна на нещата.

Втората третина е страшно мудна и има един период от около 50 минути, в който буквално нищо не се случва. Камерата броди из лудницата, показва ни мед. сестри/братя, за които не ни пука, показва ни персонажите как спят или си говорят с докторката. Загатва се за епичен финален сблъсък, който се осъществява, ама по Шаямалански. Въпреки че краят като цяло ми хареса, имаше някои елементи в него, които бяха ненужни или поне не се използваха за епилога по максимално добър начин.

В крайна сметка, препоръчва ли се филма за гледане?

Както обикновено, няма еднозначен отговор на въпроса – изчетете всичко по-горе и сами си преценете доколко така описаните неща ви устройват. Аз лично съм доволен, въпреки забележките, но много от критиците се изказват негативно. Наистина, „На парчета“ е много по-добър филм, но не бих бързал да се отказвам и от „Стъкления“. Дори, ако случайно има продължение, с удоволствие бих го гледал.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (5.18)