Комикс ревю: Archeologists of Shadows том II

Със своя невероятен разказ Lara Fuentes и Patricio Clarey ще отведат Alix и Baltimo на места, обитавани от Богове и сенки, кошмари и демони, красота и хорър.

Тъй като вече описах бекграунда и предисторията в предходното ревю, няма да бъда особено подробен този път. За тези, които не са го чели, може да погледнете тук. Накратко, AoS представлява стиймпънк графична новела за футуристична алтернативна реалност, където хората са принуждавани да се механизират, ако им е мил животът. Сюжетът следи премеждията на Аликс и Балтимо, ненапълно механизирани бегълци, които ще се опитат да сринат този авторитарен режим, но преди това ще им се наложи да извървят меко казано дълъг път.

Първи том завърши с неочакван обрат, който отвори порта за други реалности. Предвидимо, продължението въвежда Аликс и Балтимо в именно такъв паралелен свят. Но каквото и да са очаквали, със сигурност не е било да се изправят срещу най-големите си страхове в плът и кръв. И макар този сблъсък да завършва с победа за протагонистите, битката между тях и техните демони е кървава, грозна и първична. Противно на това, Аликс и Балтимо нямат спомен за причината да са на това още по-неприветливо място, но научават нещо важно за самите себе си. А именно, че алтер-его, названието, което носят, не е просто дума, а зад него наистина има нещо голямо, мистерия, която тече в кръвта им.

Тези, които са чели първото ми ревю, знаят, че артът на Archeologists of Shadows е невероятен. За тези, които не са го чели, е, артът е невероятен. Нова порода комикс изкуство, която съчетава в себе си рисунък, скулптуриране, 3D дизайн, фотография и фотоманипулация. При новия том веднага се забелязва, че за периода между двата броя, артът е станал многократно по-изпипан и детайлен. В първи том се случваше еднакви образи да са просто copy-paste-нати в отделните панели, което не се забелязва много лесно, но все пак дразни. Тук подобно нещо няма или поне не бие толкова на очи. В това отношение художникът Патрисио Клари е издигнал проекта на по-високо и качествено ниво, което несъмнено е голям плюс. За подарък имаме още бонус арт материал, по който феновете да точим лиги.

От друга страна писането на Лара Фуентес отново ме разочарова на моменти. В цялостен аспект историята е по-любопитна и по-драматична от преди, но диалозите все още са някак си не на място и висят неадекватно в атмосферата на повествованието. Липсата на емоция в емоционалните за Аликс и Балтимо моменти продължава да се натрапва и притъпява излишно разказа. Например, когато героите установяват, че имат известни свръхестествени способности в този нов свят, нито един от тях не изглежда впечатлен. Очаквани реакции като шок, изненада, задоволство, страх просто не присъстват. Възможно е, разбира се, това да е желан ефект, както предположих и за първи том. Логично е, имайки предвид механизирания начин на живот за персонажите в AoS. Но дори и да е така, този метод просто не ми се нрави. Завършекът на броя е предвидим, но това за щастие не е минус, защото подобно на първи том представлява интересен отворен край.

Това са забележките и коментарите ми, без да ръчкам прекалено много в детайлите. За дългия период между двата комикса има неща, които са се подобрили и това е супер, но… Но не е достатъчно, за да го нарека страхотен или много по-добър от предишния. Има значително надграждане, но дупки отпреди са все още незапълнени. Продължавам да съм оптимистичен към проекта, защото има чудесна концепция и нужната основа, за да се развие напред и нагоре. Така че стискам палци на Лара Фуентес и Патрисио Клари, на Аликс и Балтимо – успех и до нови срещи.

Ако съм ви заинригувал, може да се сдобиете с изданието през сайта му – aoscomic.septagonstudios.com/, където ще намерите всичко по темата.

Дали съм прав в преценките си, отново оставям сами да прецените.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |