Краят на Игрите

От 2012 досега мина доста време, но ние доживяхме да видим финала на една от по-умните тийн-поредици, „Игрите на глада“. В Mockingjay – Part 2 Панем вече е изцяло в гражданска война, като ужасите и убийствата стават все по-брутални и осезаеми. Войниците могат да си затворят очите и да игнорират лицата на покосените от тях, но за Катнис, както би трябвало да бъде за всеки нормален човек, убийството винаги е лично. В този филм историята на младата победителка от 74-тите Игри на глада завършва, като той е мрачен и с недобре разпределено екранно време, но се придържа към книгата максимално близо и със сигурност ще остави феновете доволни.

На този етап от развитието на поредицата едва ли ще се появяват нови зрители, така че четвъртата част не губи време за въвеждане в обстановката на Панем. Събитията продължават директно от края на миналия филм и следват неумолимия си развой. Катнис все още е в Окръг 13, откъдето Алма Койн води борбата срещу президента Сноу, а Пийта е с промит мозък и не може да различава истинското от втълпеното му. Нетърпелива да свърши нещо полезно, Катнис отново се хвърля в борбата, но този път започва да осъзнава, че не всичко зло ще свърши с убийството на Сноу, както и че цената на победата може да се окаже доста висока.

Филмът се придържа доста близо до първоизточника си и успява да предаде много добре някои важни моменти от книгата, но пък се проваля при други. Важна черта от характера на Катнис е, че всичката смърт наоколо й се отразява много силно, втвърдява характера й, но и я прави дистанцирана, живееща в постоянна травма. Това не я лишава от способността й да обича, но, както Гейл много правилно се ориентира, тя винаги слага приоритета първо върху слабите, върху тези, които се нуждаят от нея. Затова и задължителният любовен триъгълник в този тип филми тук е доста слабо застъпен, като може би в последната част най-силно забелязваме, че го има, тъй като Катнис, Пийта и Гейл най-после прекарват време заедно, а не само по двойки. Всичко това е много добре предадено от филма и актьорите в него, сложността и бъркотията в главата на Катнис, за която избирането на гадже е най-малкият проблем, се усеща и извисява филма много над типичните тийн-истории. Което, на този етап, не е никак изненадващо, защото знаем какво може да постигне Франсис Лоурънс в „Игрите на глада“.

За съжаление, други още по-важни моменти не са предадени толкова добре. При цялото екранно време, с което режисьорът разполага за адаптация на третата книга (2 филма по над 2 часа), човек би си помислил, че емблематичните и сърцераздирателни събития в края на историята ще бъдат представени по-адекватно. Най-драматичният момент обаче е престъпно претупан и дори не става ясно какво точно се случва. Естествено, челите книгите знаят как трябва да се развие той, но много от зрителите може и да не разберат какво точно се е случило докато не се стигне до обсъждането му пост фактум. Дори и така, трудно ще е да не се просълзите във финалната сцена с психическия срив на Катнис, но все пак можеше да бъде отделено много по-голямо внимание на въпросния сърцераздирателен момент. Особено при положение, че в началото на тази последна част има твърде много ненужни сцени, включително и неща, които сме виждали преди (предимно как Катнис вдъхновява и обединява хората около себе си, които не пропускат да я подкрепят с вдигане на трите пръста).

Друг кусур на филма е фактът, че понякога действието се развива толкова бързо, че трудно можеш да осъзнаеш кой от героите е пожертван и кой е оцелял – това важи най-вече за средата му. Хубаво е да има екшън, хубаво е да се усеща бързината и объркването от всичко случващо се на екран, но твърде много второстепенни герои умират без да им се обръща заслуженото внимание.

Като споменахме второстепенни герои, усеща се силно намаленото присъствие на Уди Харелсън, Стенли Тучи и Елизабет Банкс. Те отново са прекрасни в кратките си появи, но тъй като историята не изисква намесата им, симпатичните актьори и техните герои остават встрани, от което филмът по-скоро губи – атмосферата не е толкова колоритна, емоционалният заряд е малко по-нисък. Последният страда и от твърде разтегнатото начало, твърде многото познати сцени и леко попретупаните важни моменти.

Разбира се, всичко това са просто неособено значителни оплаквания от фен, който очакваше малко повече от финала на „Игрите на глада“. Нищо от казаното по-горе не е достатъчно силно изразено, за да направи филма разочароващ. Напротив, той е направен с много внимание и уважение към феновете и доставя всичко, което се очаква от него. Просто приятните изненади, които представляваха вторият и третият филм, вдигнаха летвата твърде високо. Ако последната книга не беше разделена на два филма, сигурен съм, че еднолентова „Сойка-присмехулка“ би била много по-удовлетворяваща и ефективна. Но дори и така, пак съм доволен.

Преди да завършим ревюто, задължително трябва да си припомним култовия саундтрак!

Впрочем, инструменталът от горното парче присъства и във този филм, макар тук да носи емоционален заряд единствено само по себе си, без силна сцена отдолу. Вероятно продуцентите са искали просто да го експлоатират още веднъж, знаейки какъв хит стана със стотиците си ремикси из ютюб, и са задължили музикалния департамент да го включи някъде. Няма лошо дори и така – припомня ни се доброто старо време, като такива връщания към знаменателни моменти от предишните филми има доста често. Отчитам това като определено положителна черта на „Сойка-присмехулка: Част 2“.

Накратко – финалът на поредицата е задоволителен и верен на оригинала. Може да не изненадва с нещо кой знае какво, но пък и в никакъв случай не разочарова. Късно е за негледалите предишните части тепърва да скачат на влака, но за феновете и всички тези, които са гледали първите три филма, си е на практика задължително да видят финала на хитовата поредица, която ни изненада с нетипично за жанра количество мозък, дълбочина и чар.

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5.68)