Лелички-супергероини

Ревю на филма Thunder Force, наличен по Netflix.

Феновете на Мелиса Маккарти знаят какво да очакват от нея – тъповата комедия с някаква популярна тропа и нещо в сюжета, което да стопли сърцето на зрителя. Е, след като от десетилетие вече супергероите доминират киноекраните, защо да не направим и нея на супергероиня. Че и да добавим Октавия Спенсър за повече колоритност и социална справедливост. Резултатът е по-малко забавен отколкото очаквате, но все пак става за губене на време.

Миналата седмица писах ревю на Shadow and Bone – нелош сериал, който не можах да харесам напълно, защото не е ориентиран към мен, а към тийнейджърките. Сега и този филм не е за мен, но този път защото е ориентиран не към тийнейджърките, а към леличките. Продуцентите са си помислили – сигурно има много пухкави домакини по света, които си мечтаят да бъдат Жената чудо докато редят мусаката за съпруга си, котката и двете деца. Трябва да направим филмче и за тях. Ghostbusters (2016) също имаше фенове, нали? Е, ето го резултатът.

Началото на Thunder Force всъщност е добро – двете главни героини са показани в училищна възраст, когато се запознават, а междувременно ни се показва и техният свят. Космически бактерии са предизвикали суперсили на Земята, но далеч не у всички хора, а само у най-големите психопати. Съответно, никой не може да ги спре да вършат престъпления и да сеят хаос. Родителите на Емили (Октавия Спенсър) са убити от едни такива суперзлодеи. Затова тя решава да направи серум, който да даде суперсили на добрите и така лошите да бъдат озаптени. Посвещава целия си живот на това – учи усърдно, а след това основава мултимилионна компания. Лидия, от своя страна, е просто квартална хашлачка с добро сърце. Двете стават приятелки когато Лидия спасява Емили от група хулиганчета, но след това се разделят поради непреодолимите разлики в манталитета им.

Вече в наше време, двете жени са възрастни и Емили е на косъм да осъществи мечтата си, а Лидия се занимава с нискоквалифициран труд. Съдбата отново ги среща и Лидия без да иска получава серума, предназначен за Емили. Така тя получава суперсилата да има почти неунищожимо тяло и свръхчовешка мощ. За Емили остава само другият серум, който й дава способността да става невидима. След редица приключения, двете успяват отново да станат приятелки, както и да спасят града от суперзлодеите. Междувременно, Лидия дори заформя романс с един от лошите.

И хуморът, и романтичната част, и сюжетът очевидно лъхат на филмите от преди 2-3 десетилетия. Именно това ме кара да мисля, че филмът е ориентиран към лелички – не толкова защото актрисите са лелички, а заради цялостната атмосфера и нивото на сценария. Не казвам това с лошо – цяло поколение отрасна с такива филми и искрено се забавлява на тях. Времената днес са малко по-други, но това не означава, че хората, гледали този тип комедии, не биха се зарадвали на още една такава. Уви, това връщане в миналото е и причината филмът да е доста по-оплюван, отколкото заслужава – днешното поколение е свикнало на друг тип сюжет и хумор, за него дори е обида пухкави лели да обличат костюмите на обожествяваните от тях секси супергерои и супергероини.

Разбира се, филмът има своите недостатъци, за които да бъде оплюван – шегите рядко са сполучливи, темпото е неравно, романсът е не на място, злодеят е типично комиксов (и не пропуска да направи деликатен паралел с Тръмп за това как да накараш хората да гласуват за теб чрез страх от различните – уместна критика, просто вече е банална). Като цяло идеята да се смесят лелички и супергерои е малко странна, двата стила не си пасват, а от микса можеше да се изкара много повече комедия, дори и теми за размисъл. Далеч не го препоръчвам като шедьовър – той просто е подходящ да убиете малко време или да върви като фон докато миете чиниите. Но не виждам и защо отнася толкова много хейт, само защото не е ориентиран към съвременното младо поколение, след като критиците са хвалили и далеч по-тъпи комедии навремето. Ако „Гръмотевична сила“ беше излязъл преди 15 години, вероятно оценките щяха да са малко по-различни. Със сигурност и самата Мелиса Маккарти малко е поомръзнала на публиката с еднотипните си роли – също като Адам Сандлър, чиито продукции са на подобно ниво.

Все пак, в Thunder Force има 2-3 забавни момента, има и известна доза чар, така че аз по-скоро му давам „да“, макар и с малко и само при условие, че нямате нещо по-вълнуващо за гледане. Има много повече общо със средняшките комедии от едно време, отколкото със съвременните супергерои на Марвел и ДС, така че преценете си доколко това ви допада, преди да решите дали да го гледате.

 

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3.50
Теми за размисъл – 3+
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 5-
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4+

Обща оценка: Добър (4,15)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Drago

Тя тази никога не е била особено забавна, как още се препитава от това не ми е съвсем ясно.