Нелошо фентъзи за тийнейджърки

Ревю на първи сезон от сериала Shadow and Bone, достъпен за гледане по Netflix.

Лично аз не съм чел трилогията „Сянка и кост“ на Лий Бардуго, но колежката Мира й писа доста хвалебствени ревюта, като „силно“ препоръча първата книга, а след това дори взе интервю от авторката. Аз поемам щафетата със сериала-адаптация на Netflix, чийто първи сезон излезе преди две седмици. Щом колежката така хвали първоизточника, а и из интернет мненията за екранната версия са доста позитивни, значи сериалът трябва да е добър, нали?

Да започнем с трейлъра:

Накратко – сериалчето е добро, даже в някои аспекти – зарибяващо. Основната му целева публика обаче със сигурност не сме мъжете на 30+ години, а по-скоро тийнейджърките. Защото въпреки някои свои добре развити елементи на светоизграждане с огромен потенциал, в основата си то е история за едно уж обикновено момиче от провинцията, за което се сбъдват всички мечти на съвременната подрастваща – оказва се суперспециална и обожавана от половината мъже по света, изпращат я в дворец, където уж да тренира, но реално по цял ден да се кикоти с приятелките си, да се гримира и да разсъждава каква рокля да сложи днес – само от време на време й се налага да направи някое светлинно шоу, заради което всички около нея да падат на колене в удивление. Алина и красивите девойки около нея получават практически всичко наготово, но изписват такова усилие на лицата си, сякаш са се борили за постигнатия си социален статус с години на мъки, кръв, пот и сълзи.

Да започнем отначало и да представим нещата по-подробно. Сюжетът се развива в Равка, фентъзи царство, базирано на Русия от началото на 19-ти век. Царството има немалко врагове, най-значимите от които са тези на север – страховитите фйердски воини, които дори разполагат с картечници. По средата му пък минава една огромна сенчеста стена, дебела няколко километра (the Shadow Fold или Долината на смъртната сянка). В нея всичко е потънало във вечен мрак, а пътниците ги чакат кръвожадни чудовища. Така държавата на практика е разделена на две – от едната страна живее царят и още има някаква нормалност, а в другата престъпността избуява и хората вече се замислят за официална независимост. Само от време на време експедиции от смелчаци се осмеляват да преминат бариерата, за да се поддържат някакви комуникация и търговия между двете половини. Във всяка от страните си има и колоритни персонажи със свои собствени цели, макар и всички те да са загатнати повърхностно, защото все пак трябва да има достатъчно време за подвизите на Алина (в които й се налага да си мръдне пръста и да свърши нещичко със суперсилата, с която е родена) и за гримирането й (което пак става с магия, защото все пак гримирането е тежка работа, която би било по-добре да се случва само с махване на ръка).

Алина е обикновено момиче, картограф, отраснала с най-добрия си приятел Мал (който пък е влязъл в армията). Двамата са млади и сравнително безгрижни, почти неразделни, но всичко това ще се промени когато им се наложи да се присъединят към експедиция през сенчестата стена. Уви, там са нападнати от чудовищата и Алина проявява скритата си сила, за която никой досега не е подозирал – тя може да излъчва светлина. Алина всъщност е Гриша – така наричат отряда младежи, надарени със свръхестествени способности, обучени от Тъмния (или Тъмнейший в българските книги) да поддържат реда в царството. Новината за подвига й се разчува и тя незабавно е отведена в двореца, където да развие силата си и някой ден, колкото може по-скоро, да премахне тъмната стена завинаги. Преди това обаче ще облече няколко рокли и ще хлътне по зловещия Тъмнейший, защото коя девойка не е била достатъчно тъпа на младини, че да се влюби в най-неправилния мъж. Ще признаем на Тъмнейший обаче, че е доста добър манипулатор и Бен Барнс го играе голям чаровник в началото.

Би било прекрасно, ако сюжетът можеше да се отдалечи от Алина, за да покаже повече аспекти на иначе доста интересното царство Равка, но уви, както казах, основната целева публика са тийнейджърките. Донякъде и заради това, опитите да се вкарат повече и по-интересни герои всъщност удрят на камък. Адаптацията в този сезон не е само на първата книга, но и отчасти на четвъртата – разказват се историите на трима „чаровни“ (само според описанието, но не и наистина) престъпници, както и на друга гришанка и фйердски войн, които първоначално са врагове, но постепенно се опознават и влюбват. За съжаление, престъпниците не са интересни персонажи, колкото и да са се постарали да ги изкарат такива, а забранената любов е доста банална, колкото и усилия да вкарват двамата актьори да я направят трогателна. Да не говорим, че всички персонажи имат предистории като за възрастни хора, но са изиграни от тийнейджъри, които доскоро са се държали за ръцете на майките си, което малко разваля достоверността на показваната история. Иначе казано, да, Равка има потенциал да бъде като Вестерос и да развие дворцови интриги като в „Игра на тронове“, но засега предпочита да бъде само обстановка, в която главната героиня да пораства и да кара тийнейджърките да си мечтаят да бъдат на нейно място.

Въпреки това, сериалът си остава по-скоро добър. Netflix са се постарали да вкарат достатъчно пари за галещи окото костюми и ефекти, поставените пред сериала цели изглеждат по-скоро постигнати, че и преизпълнени – друг е въпросът, че откъм сюжет и герои са по-скромни, отколкото ние бихме се надявали. Темпото на събитията е доста стегнато, фентъзи елементите са супер, поставените са основите на един интересен свят, чието развитие би могло да стане значително по-интересно в следващи сезони. Все още няма официално подновяване за нови епизоди, но анализаторите очакват такова да бъде обявено скоро, дори предричат бляскаво бъдеще с повече от три сезона, което за Netflix е огромна рядкост. Дори и да са прави обаче, със сигурност ще мине доста време преди да видим втори сезон – вероятно поне година и половина, ако не и направо две.

От патриотичен дълг трябва да отбележа и участието на Юлиян Костов във второстепенна роля на един от гвардейците в двореца. Момчето се справя доста прилично, внася известна доза позитивизъм и добро настроение при появите си, но ролята не изисква нищо особено от него, така че е трудно да го оценим подобаващо. Все пак, да те вземат в такава продукция (и то все пак с реплики, а не само за фон) си е постижение, така че браво – стискаме му палци в бъдеще да му дават по-добър материал, където да се разгърне по-добре.

И така, да обобщим – сериалът става за гледане от всякакви възрасти, но е предимно за тийнейджърки. Светът му е изключително интересен, но все още с неразгърнат потенциал, а главната героиня и нейната история са си направо дразнещи за зрителите извън целевата публика. Въпреки това, има какво да ви грабне интереса в първите осем епизода, както и има защо повечето отзиви да са толкова добри. Мнозина дори смятат, че сериалът е по-добър от книгата, което определено си е постижение, ако е вярно – личи си, че екипът се е старал да бъде така. Shadow and Bone може да се гледа по Netflix.

 

Моята оценка:
История – 4+
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5,00)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Славяна

Начи не! Сериала не е по-добър от книгата. Но този път правя евала на Нетфликс – адаптацията е на феноменално ниво. Четох книгите след като изгледах сериала и смело мога да кажа, че има всичко, което бих искала да видя на екрана, че и повече. Моментите, които са променени не дразнят, добавените персонажи и истории също са на място. Но книгата има много повече дълбочина и историята е много по-интересна. И като изключим, че на Тъмнейший са дадени по-човешки качества в сериала, а Мал е малко по-симпатичен, другото е ок. А и мразя актриси, които стоят с отворена уста, та главната е направо потресаваща, нооо мога да се абстрахирам. Дразнещ е етикета, че сериала е за тийнейджърки, но това е понеже съм чела книгите. Ако бях останала само на сериала щеше да ми хареса и да гледам и други сезони, но наистина не е нищо особено и според мен далеч не може да се сравнява с Игра на Тронове (колкото и отвратен да съм от последния сезон и финала). Само с едно не съм съгласна в ревюто ама грам – Джаспер и козата са най-якото нещо, което можаха да измислят. Освен това Инеж и Каз са страхотни персонажи. Така че кавичките не важат, защото са си мега чаровни.