3 коментара
pp-0

Любов по време на зомбокалипсис

Ревю на филма „Гордост и предразсъдъци и зомбита“, по кината от 5 февруари.

За Pride and Prejudice and Zombies имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че филмът е малко по-добър от това, което сигурно очаквате. Лошата е, че това, което сигурно очаквате, не е кой знае колко много, така че всъщност надскача ниска летва.

Както си личи от заглавието, филмът взема класическия роман на Джейн Остин и го преобръща с главата надолу, добавяйки му зомбита и променяйки героите и вселената съответно с немъртвия елемент. Почитателките на емблематичния любовен роман вероятно вече бягат ужасено с писъци. Техните мъжествени приятели пък ще разочаровам с разкритието, че много елементи от романса са запазени и по същество филмът може да се нарече любовна история – сега сигурно и те махват с ръка и псуват на майка този, който е решил, че е добра идея да направи филма. И то кой остана да го гледа? Е, който е склонен да преглътне всички тези недостатъци и все още иска да види „Гордост и предразсъдъци и зомбита“, вероятно няма да остане разочарован, просто не бива и да очаква да си тръгне вдъхновен.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Не съм чел оригиналния роман на Джейн Остин и нямам намерение дори да гледам филма (Ами съдете ме!), не съм чел и книгата на Сет-Греъм Смит „Гордост и предразсъдъци и зомбита“, така че ще ревюирам екранната интерпретация като самостоятелен продукт. Сигурен съм, че прочелите „Гордост и предразсъдъци“ ще могат да го оценят много повече, но на мен ми хареса и така. За прочелите пародията, вдъхновила лентата, не съм сигурен.

Сюжетът се развива някъде в началото на ХІХ век, когато Англия е превзета от зомбита. Провинцията е на практика загубена, а Междинната зона е последната свободна територия, в центъра на която е обграденият със стени Лондон. Въпреки немъртвите, шетащи из полята и горите, англичаните от това време са много по-заети с мисълта за добро представяне в обществото, отколкото с борбата за оцеляване. За една жена е от първостепенно значение да бъде грациозна, възпитана, елегантна, добра в кухнята и още по-добра в съблазняването на мъжа. Но, разбира се, главните героини в тази история, са от по-полезния тип – този, който може да трепе зомбита и да спасява нескопосаните джентълмени около себе си.

2ppz

Семейство Бенет е съставено от кажи-речи богат баща, възпитана в добрите порядки майка (ще й простим едно малко напиване и склонността да продава домочадието си като добитък) и пет дъщери, които са достатъчно красиви и напращели за порно, но са твърде класни за такова. Те са обучени да трепят зомбита и действат отлично както поотделно, така и в екип. Много е хубаво, че могат да оцелеят, заобиколени от орда немъртви, но в това общество трябва и да се омъжат, защото иначе ще изгубят наследството на баща си (то може да се предаде само на мъжки наследник) и ще останат свадливи и бедни стари моми с кинжали в жартиерите.

За щастие, в града са пристигнали г-н Дарси, също експерт по зомбитрепачество, но с много по-внушително богатство, и г-н Бигли – размерът на неговото състояние е надминато само от празнината в главата му. Между тях и двете най-красиви дъщери се заражда нещо като любов, но колко дълго може да оцелее тя, при положение, че женската част не е толкова богата или изискана, колкото е необходимо за изпълнените с гордост и предразсъдъци господа, а извън веселите балове (дори често вътре в тях) бродят зомбита?!

Сладка майка с детенце
Сладка майка с детенце

Трябва да призная, че немъртвите много ми харесаха в този филм. При тях има замисъл и история, не са просто фон за привличане на тийнейджъри, играещи твърде много Resident Evil. Не са и обикновени зомбита, поне не съвсем и поне не и преди краят да захвърли потенциала им. Ако бяха наблегнали повече на този елемент или не го бяха стандартизирали накрая, можеше да се получи нещо наистина епично и нестандартно. През първата третина от филма не си личи, но когато зомби-линията се намесва в общия сюжет, филмът придобива съвсем друго измерение.

За съжаление, любовната история не е достатъчно добре развита. Второстепенната любов между Джейн Бенет и г-н Бигли мина твърде встрани от екрана, за да й се придаде значение, а уж основната, между Елизабет Бенет и г-н Дарси, тръгна на зле от самото начало – двамата привидно се ненавиждаха, а накрая трябваше да повярваме, че се обичат. Определено филмът е имал нужда да наблегне повече на този елемент, защото се получи недостоверен, а това уби високия потенциал за емоционален заряд, който идеята иначе притежаваше. Да не говорим, че всичко с „Гордост и предразсъдъци“ в името би трябвало да разплаква от умиление и да кара сърцата да трептят, а не да предизвиква половинчати усмивки у по-благосклонните зрители.

Хубаво е, че филмът като цяло осъзнава колко е абсурдно да смесиш класически любовен роман със зомбита, и има забавни моменти. Повечето, вероятно, идват от оригиналния роман, където темата за класовото разделение е водеща, но е добре, че и тук ги има. Но и на комедията сякаш не се набляга достатъчно – „Зомби-стриптизьорки“ е  по-успешен в това отношение, а на моменти филмът пропуска възможности за добри шеги.

И така, стигаме до основния проблем на филма – има много добра идея, но и твърде много елементи, на които трябва да наблегне, а няма време да го направи. Ако любовта, историята със зомбитата и комедията бяха по-добре развити, сюжетът, емоционалният заряд, героите – всичко това щеше да спечели. Но в по-малко от два часа, ГиПиЗ няма възможност да обърне внимание на всичко необходимо. Ако екипът зад филма беше развил сериал вместо филм, за да има повече време, или пък ако се беше концентрирал върху един от основните елементи, вместо да търси непостижим баланс, щеше да се получи много, много по-добре.

И на голотиите трябваше да наблегнат повече, но там поне малкото е качествено.
И на голотиите трябваше да наблегнат повече, но там поне малкото е качествено.

Това обаче не означава, че ГиПиЗ не си заслужава гледането, напротив. Както казах в началото, на мен ми хареса. Диалозите са остроумни (заслуга на Джейн Остин, без съмнение, но все пак чест им прави, че са ги запазили такива, особено когато се изричат по времето на тренировъчен бой), мацките са страхотни, поуките и посланията са добре вплетени в случващото се, актьорската игра е на изненадващо високо ниво. Мат Смит, Чарлз Данс и Лена Хийди, които феновете на „Доктор кой“ и „Игра на тронове“ със сигурност биха се радвали да видят в толкова различен проект, правят запомнящи се роли и осезаемо допринасят към позитивите на филма, а Лили Джеймс е идеална за главната роля. Като цяло, филмът е приятен, не е разочарование (въпреки че се надявах на нещо малко по-гениално) и бих го гледал втори път.

За съжаление, фактът, че не е особено високобюджетен, също дърпа ГиПиЗ назад. Ясно е, че такъв проект няма как да привлече огромна инвестиция, но има доста екшън-сцени, които биха изглеждали по-добре с повече пари. Също така, тонрежисьорът малко се е поолял с усилването на скърцащите звуци при страшните сцени, което дразни. Гримът на зомбитата не е толкова детайлен, колкото в „Живите мъртви“ или „Заразно зло“, но е достатъчно убедителен за целите на филма. Може би малкият бюджет е за добро – ако филмът се справи изненадващо добре в бокс-офиса, ще има втора част – пост-кредит сцената определено намеква за добър потенциал, макар и да няма какво повече да се каже по социалните теми.

И така, „Гордост и предразсъдъци и зомбита“ не е шедьовъра, на който аз лично се надявах (нищо, че ако беше, щях да съм единственият, който да го определя като такъв), но е малко повече от това, което очаквате. Ако го пропуснете, защото, о, боже, гаврят се с класиката, ще загубите само вие. Затова, преглътнете своите гордост и предразсъдъци и му дайте шанс. Пък и има зомбита!

БележникМоята оценка:
История – 5-
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Мн. добър (4.63)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата