Призрачните истории на бъдещите звезди

Ревю на филма „Последна нощ в Сохо“, вече по кината.

Много обичам филми, които мешат реалността с виденията. Филми, в които главният герой изживява ужаси и драми, но не е сигурен кое се случва наистина и кое – само в главата му. Обожавам, когато в тези филми героят откачи съвсем и виденията му се превърнат в наистина странни сцени, за чието измисляне сценаристите сигурно са ползвали наркотици. Това очаквах от „Последна нощ в Сохо“ след трейлъра и го получих, заедно с бонус – интересна, провокативна и драматична история с добър обрат и прекрасна актьорска игра.

Младата Елоиз е типична зубърка от село, която мечтае да стане блестящ моден дизайнер. Различава се от връстниците си, обаче, по нещо много важно – има и дарбата да вижда духове. И дарбата всъщност е проклятие, когато трябва да отиде да учи в Лондон, където във всяка стая, на всеки ъгъл, е умрял някой. Ели е чувствителна и много добре знае, че има опасност да загуби себе си в големия град – не само заради многото нови хора, но и заради духовете там. Майка й навремето е минала по същия път и го е завършила със самоубийство. Същевременно, момичето не може да се откаже от мечтата си и не желае да прекара живота си на село, затова стиска зъби и поема риска.

Оказва се, че историите на духовете си имат чар и са нелошо бягство от реалността. След като се пренася в нова квартира, Ели започва да сънува живота на една от предишните обитателки – Санди. Тя е красиво момиче, което не се страхува да провокира, за да постигне своята мечта – да бъде известна певица. Животът обаче се оказва лош към нея – нейният мениджър всъщност иска да й бъде сводник и когато тя се усеща, че е употребявана за секс и нищо повече, вече е твърде късно. Ели преживява страданията на Санди едно по едно, не само ги вижда, но и ги усеща с нея, дори по-силно, но за съжаление няма как да й помогне – Санди вече отдавна е умряла. Но дали все пак не може да помогне на справедливостта да възтържествува, макар и 60 години по-късно? Ако убиецът, още е на свобода и тормози други млади момичета, може ли да бъде спрян?

Филмът има като цяло добри отзиви, към които смятам да се присъединя. Не е толкова хорър, колкото драма, но е сполучлив и в двата жанра. Едгар Райт винаги е правил нестандартни продукции („Шон от мъртвите“), тук не изневерява на себе си. Актьорската игра от всички замесени е страхотна. Томазин Маккензи досега не ми е правила впечатление, но тук показва чар и умения, с които се появява на радара ми. Ана Тейлър-Джой явно ще става все по-известна и често срещана в големите продукции с образи на нахакани оправни мадами с нещо мрачно в психиката. Мат Смит е превъзходен като злодей и много се радвам, че се реализира все по-успешно след „Доктор кой“ (Кристофър Екълстън и Дейвид Тенант също не остават без работа, но сякаш Мат Смит ги задминава откъм високопрофилни роли). Last Night in Soho е последната роля на Даяна Риг, която отново се върна в цайтгайста като лейди Олена в „Игра на тронове“. Вярвам, че ако беше поживяла още няколко години, щеше да стане отново голяма звезда. Не че вече не е била такава – в една от репликите си за филма тя казва „60-те бяха по-скоро моето време“ и това не може да бъде преувеличение, тъй като тя е една от емблемите на това десетилетие с образа си на супершпионина Ема Пийл в „Отмъстителите“. Жалко е, че маркетингът тук тотално я игнорира, но разбирам защо го прави.

Уви, „Последна нощ в Сохо“ има два сериозни гряха. Първият е, че началото е много бавно. В първия един час не се случва абсолютно нищо. Запознаваме се с безсмислени герои, виждаме елементи от студентския живот на Ели, които не ни обогатяват с нищо. Другият грях е нереалистичният сюжет. Ели се държи като тотална побърканячка, но въпреки това все се намира кой да й повярва, дори злодеите я взимат на сериозно, въпреки че крехкото социално неадекватно момиченце не може да им навреди с нищо. Самата Ели е изкарана като твърде добродетелен образ, макар че не се държи много адекватно и със сигурност не показва таланта или поведението, които подхождат на мечтата й. Финалната „битка“ пък си е направо абсурдна, но е достатъчно яка и изненадваща, за да й се простят несъвършенствата (някои критици смятат, че тя разваля филма, но за мен беше драматична и вълнуваща).

Това, което най-много ми хареса в Last Night in Soho не са магичните видения на Ели и пътуванията й напред-назад из времето, не е ужаса на черните сенки и Мат Смит, пресягащи се отвъд мъките на Санди и посягащи към Ели в днешно време, а повдигнатите от цялата история теми за размисъл. Какво се крие зад блясъка на шоубизнеса? Ели първоначално се вдъхновява от историята на Санди и иска да прилича на нея – дотолкова се обсебва от тази чаровна и пробивна красавица, че губи себе си. Предпочита да зареже своя труден свят и да се пренесе в нейния. Постепенно обаче вижда цената на мечтата й и гнусотиите, на които е подложена – и вече блясъкът на шоубизнеса, веселите песни и ярките златисти цветове на 60-те години далеч не носят същото очарование.

И двете момичета могат спокойно да се нарекат мъжемразки. Ели вижда сексуален насилник във всеки мъж, но това е по-скоро селското възпитание от баба й, отколкото реалност. Санди си мисли, че ще се възползва от мъжете, за да стане звезда, но накрая тя се превръща в тяхната секс играчка. И двете момичета смятат, че мъжете, възползвали се от Санди, заслужават да умрат, но дали това наистина е така? Сюжетът донякъде възпроизвежда движението #MeToo от последните няколко години. Ако една жена спи с мъж, за да напредне в кариерата си, може ли да има някакви претенции? Жертва ли е на мъжките мераци и празните обещания, може ли да се смята за изнасилена, при положение че го прави доброволно, или си е обикновена курва, размрънкала се твърде късно? А грехът на мъжете сериозен ли е – дали са гнусни изроди и насилници, възползвали се нечестно от невинно наивно момиченце, или просто са се позабавлявали с поредната проститутка? Изводът е, че всички в тази ситуация са виновни, всички са лоши и прогнили, но и всички са жертви на човешките си недостатъци. Добре че от време на време минава по някоя скромна и непорочна екстрасенска, да изрови скритите тайни и да донесе мир на неспокойните духове, след което да се възползва от роклите им и да ги представи като свой дизайн в настоящето 🙂

Въпреки недостатъците си, „Последна нощ в Сохо“ е забавен, напрегнат и провокативен филм, който си заслужава да се изгледа. В началото заблуждава, че ще е поредната феминистка история без особена дълбочина, но след това изненадва. Обратът не е непредвидим, но е удовлетворителен, а това не е малко. С огромно неудоволствие признавам, че след края му бях по-развълнуван и впечатлен, отколкото от „Дюн“ миналата седмица, въпреки че епосът на Дени Вилньов със сигурност бие „Последна нощ в Сохо“ по почти всички параграфи. Откъм свежест, чар и душа обаче, тазседмичното предложение превъзхожда.

 

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Обща оценка: Мн. добър (5,45)

4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Значи всички останали видения са реално случили се, а само това е метафора? Твърде удобно.

Петър Атанасов

Да кажем, че това е метафора как е убита невинността й. Санди губи душата си в този момент, така че все едно умира.

Nedev88

Аз не разбрах защо Ели имаше видение, че Санди бива убита. При втората поява на бабето предположих, че тя е Санди, ама като видях това видение реших, че не е.

Актьорската игра беше блестяща.

Monevwww
Monevwww

Филмчето не беше лошо, монтажът е на много високо ниво, костюми, музика, сюжетно става